Решение № 182 от 12.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20231110212185 по описа за 2023 година

Образувано е по жалба на Ц. К. Й., представляващ „Т.Г.“ ООД против електронен фиш сер.

К, № 5928111, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата глоба в размер 50 -/петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата.

С жалбата се оспорва издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

Според жалбоподателя електронния фиш е издаден в нарушение на давностните срокове.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП.

Жалбоподателя не е открит на посочен от него в жалбата адрес. Процесуален представителадв.М. /с пълномощно по делото/, отказал да получи призовка, като е посочил, че няма връзка с клиента си. Адв.М. е бил упълномощен по реда на чл.25, ал.3 от Закона за адвокатурата, т.е. било е налице устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се е налагало за запазването на правата и законните интереси на клиента/депозиране на жалба в срок /. Като тези действия не са били потвърдени писмено от упълномощителя.Съдът е дал ход на делото при условията на чл.61, ал.4 ЗАНН, тъй като жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.

Въззиваемата страна не изпраща представител и взема становище по жалбата с приложени по делото писмени бележки, в които моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно и определят жалбата като неоснователна и недоказана. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаглаждение.

От събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

1

На 09.05.2022г., около 21,32 часа, жалбоподателя управлявал товарен автомобил „Форд транзит", с рег. № ******* в гр.С., по бул.*****, с посока на движение от ул. „Мими Балканска“ към бул. „ Цариградско шосе“. Засечена е скорост на движение на управлявания автомобил от 54 км/ч /след приспаднат толеранс от 3 %/ с автоматизирано техническо средство MD1193 и е заснета дигитална снимка, при ограничение на скоростта от 40 км/ч, въведено с пътен знак В-26.

Във връзка с горното нарушение на жалбоподателя е съставен електронен фиш за налагане на глоба сер.К, № 5928111.

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК. От заснета дигитална снимка от дата 09.05.2022г., 21:32 часа безспорно се установява времето, мястото и начина, по които е осъществен контрол на скоростта на движение на процесната дата и час. Използвана е автоматизирана система за видеоконтрол MD1193. На процесната дата, на посоченото място, автоматизираното средство за измерване заснело снимка на превозното средство с рег. № ******** движещо се с превишена скорост. Приложен е и снимков материал относно въведеното ограничение на скоростта от 40 км/ч.в този пътен участък с пътен знак В-26.

Чрез техническо средство стационарна преносима система за контрол на скоростта MD1193, работещо на автоматичен режим е направена разпечатка, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП и установява, че на процесната дата, в район с координати GPS: 42.680293, Е 23.398837, е засечена скорост на движение от 57км/ч, като са записани датата, часа, локация, фиксираната скорост и е сниман автомобила, от където е виден регистрационният му номер.

Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетата снимка, на която са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.

189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

Следва да се приеме, че посоченото място на заснемане на нарушението е в населено място, където е въведено ограничение на скоростта в пътен знак В-26 от 40 км/ч. Налице е конкретно посочен пътен участък, координати, посока на движение и правна квалификация, от които еднозначно се извежда, че нарушението е осъществено в населено място, където ограничението на скоростта, съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП, различна от ал. 1 на същата разпоредба, се сигнализира с пътен знак. В процесния случай въведеното ограничение на скоростта с пътен знак Б-26 е 40 км/ч., поради което и материалният закон е приложен правилно. Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на автомобила, собственост на жалбоподателя е била 57км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 2

54 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава, като във фиша е отразено констатираното превишение от 14 км /час.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място със стационарна преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 57км/ч. (преди отчитане на толеранс от 3 км /час) при ограничение от 40 км/ч., за населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.2, вр.ал.1 ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи. При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш", като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното 3 автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.

Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.

В случая нарушението е установено стационарна преносима система за контрол на скоростта, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП- техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на стационарната преносима система за контрол на скоростта няма това качество.

Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет със стационарна преносима система за контрол на скоростта с превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случай, че не собственикът е управлявал автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, след получаване на електронния фиш, жалбоподателят е следвало в 14 дневен срок да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В настоящия случай, в изпълнение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, наказващият орган е изпратил ел. фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като в същия изрично е указана възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му законова възможност.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява 4 нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата на извършеното нарушение. Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на нарушението и самоличност на нарушителя. В конкретния случай, видно от справката от централната база на КАТ, собственик на МПС, с което е извършено нарушението, е жалбоподателят и по делото няма представени доказателства в друга насока. Същият не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което и правилно е бил приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице отговорно за извършеното нарушение.