Решение № 120 от 30.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Пловдив, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Румен Бончев Попов (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600366 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 260014/28.05.2021 г. по НОХД № 710/2018 г., Пазарджишкият окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. К. С. В., със снета по делото самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от 14.12.2012 г. до 12.03.2013 г. в гр. *, при условията на продължавано престъпление, като физическо лице, осъществяващо фактически дейност и функции на управляващ и представляващ фирма „*“ ЕООД гр. * с ЕИК *, опосредено чрез счетоводителя Н. Н. М., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - данък добавена стойност по ЗДДС в размер на 9 216 лв., като:

- е използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред ТД на НАП офис * - данъчни фактури, както следва:

1

ДФ № 4015/14.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 8 262 лева и начислен ДДС 1 652,40 лева;

ДФ № 4017/17.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 9 894 и начислен ДДС 1 978,80 лева;

ДФ № 4019/21.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 11 832 лева и начислен ДДС 2 366,40 лева;

ДФ № 171/14.02.2013 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 16 092 лева и начислен ДДС 3 218,40 лева;

- на 14.01.2013 г. и на 12.03.2013 г. е използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред приходните органи на ТД на НАП офис * – отчетни регистри по чл. 124, ал. 1, т.1 от ЗДДС дневник за покупки на „*“ ЕООД за отчетни периоди - месец декември 2012 г. и за месец февруари 2013 г., в които е отразил посочените по-горе данъчни фактури с доставчици „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, по които не са налице реални сделки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС:

- на 14.01.2013 г. и на 12.03.2013 г. е потвърдил неистина в месечни справки – декларации, изискуеми по чл. 125 ЗДДС, подадени пред ТД на НАП офис * по електронен път с УЕП, за следните периоди и с номера, както следва:

За периода 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. – СД

13001190107/14.01.2013 г. по ЗДДС с вх. №

За периода 01.02.2013 г. до 28.02.2013 г. – СД по ЗДДС с вх. № 13001198010/12.03.2013 г. , като в същите е декларирал стойности по доставки с право на пълен данъчен кредит, въпреки, че по тези доставки няма реално осъществени сделки, поради което и на основание чл. 255 ал. 1 т. 2 пр.

1, т. 6 пр. 2 НК вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 900 лв., като го е ПРИЗНАЛ за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАЛ да е извършил горепосоченото престъпление във връзка и с чл. 20 ал. 2 НК - като извършител в съучастие с И. Н. Ч., последният като помагач, който умишлено да е улеснил извършването на престъплението, чрез даване на съгласие да бъде регистрирана фирмата на негово име.

На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така 2 наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подс. К. С. В. за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

ВЪЗЛОЖИЛ е възпитателната работа с подс. К. С. В. на Наблюдателна комисия при Общината *.

Със същата присъда, съдът е ПРИЗНАЛ подс. И. Н. Ч. за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от 14.12.2012 г. до 12.03.2013 г., в гр. *, при условията на продължавано престъпление, като помагач, който умишлено да е улеснил извършването на престъплението, чрез даване на съгласие да бъде регистрирана фирмата „*“ ЕООД гр. * на негово име, в съучастие с К. С. В., като извършител - физическо лице, осъществяващо фактически дейност и функции на управляващ и представляващ фирмата, опосредено чрез счетоводителя Н. Н. М., да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - данък добавена стойност по ЗДДС в размер на 9 216 лева, като:

- е използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред ТД на НАП офис * – данъчни фактури, както следва:

ДФ № 4015/14.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 8 262 лева и начислен ДДС 1 652,40 лева;

ДФ № 4017/17.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 9 894 и начислен ДДС 1 978,80 лева;

ДФ № 4019/21.12.2012 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 11 832 лева и начислен ДДС 2 366,40 лева;

ДФ № 171/14.02.2013 г. издадена от „*“ ЕООД с данъчна основа 16 092 лева и начислен ДДС 3 218,40 лева;

- на 14.01.2013 г. и на 12.03.2013 г. е използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред приходните органи на ТД на НАП офис * – отчетени регистри по чл. 124 ал 1. т. 1 от ЗДДС дневник за покупки на „*“ ЕООД за отчетни периоди - месец декември 2012 г. и за месец февруари 2013 г., в които е отразил посочените по-горе данъчни фактури с доставчици „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, по които не са налице реални сделки, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС:

- На 14.01.2013 г. и на 12.03.2013 г. е потвърдил неистина в месечни 3 справки – декларации, изискуеми по чл. 125 ЗДДС, подадени пред ТД на НАП офис * по електронен път с УЕП, за следните периоди и с номера, както следва:

За периода 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. – СД

13001190107/14.01.2013 г. по ЗДДС с вх. №

За периода 01.02.2013 г. до 28.02.2013 г. – СД по ЗДДС с вх. № 13001198010/12.03.2013 г. , като в същите е декларирал стойности по доставки с право на пълен данъчен кредит, въпреки, че по тези доставки няма реално осъществени сделки, като го е ОПРАВДАЛ по обвинението за престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 2 пр. 1, т. 6 пр. 2 НК вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 НК.

Недоволна от така посочената присъда е останала Окръжна прокуратура – Пазарджик, която я е протестирала с искане подсъдимите да бъдат осъдени и по първоначално повдигнатите обвинения срещу тях.

Присъдата е обжалвана и от защитника на подс. К.В. с искане той да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение. Като алтернативна защитна позиция се поддържа становище за намаляване размера на наложеното наказание.

Защитата на подс. И.Ч. е депозирала писмено възражение, в което се изразява становище, че протестът е неоснователен и присъдата в частта, в която подсъдимият е признат за невинен и оправдан, следва да бъде потвърдена.

Прокурорът поддържа протеста и даде заключение, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста и жалбата, намира и приема за установено следното:

ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, Пазарджишкият окръжен съд е 4 приел за безспорно установено от фактическа страна, че * ЕООД е вписано в Търговския регистър на * г. На * г. дружеството е регистрирано и по ЗДДС.

За едноличен собственик на капитала и представляващ фирмата първоначално била вписана св. С. Ч.. Тя се свързала със св. М. А., за да й препоръча лице, което да води счетоводното обслужване на дружеството. Той я насочил към св. Л. П.А, собственик на счетоводна кантора *ООД *, с офис в *. Същата водила счетоводството на дружеството, изготвяйки месечните СД по ЗДДС и дневници за покупки и продажби на хартиен носител и същите били подавани в ТД на НАП от управителката на дружеството - св. С. Ч..

Дружеството в продължение на около година не извършвало никаква търговска дейност и в счетоводните документи за периода са декларирани нулеви стойности. Това била и причината св. С. Ч. да се свърже отново със св.

М. А.. Предложил й да прехвърли дружествените дялове на трето лице. За това разбрал подс. К.В. от св. М. А.. От своя страна подс. К.В. предложил на подс. И.Ч. да закупи дружествените дялове. Така дружествените дялове на * ЕООД били прехвърлени на подс. И.Ч..

Сделката била изповядана пред нотариус И. в *. При продажбата на дружеството от св. С. Ч. на подс. И.Ч. присъствал и подс. К.В.. Подписан е договор за прехвърляне на дружествени дялове от 11.06.2012 г., с който като едноличен собственик на капитала и управител на * ЕООД е вписан подс.

И.Ч.. С протоколно решение от същата дата е променен и адресът на управление на дружеството от град * в град *.

След това, с договор за прехвърляне на дружествени дялове от 12.05.2014 г., подс. И.Ч. продал * ЕООД на св. Т. К. от град *, който е и настоящият собственик и управител на дружеството.

Според първоинстанционния съд, когато подс. К.В. предложил на подс.

И.Ч. да закупи от св. С. Ч. дружеството * ЕООД, обосновал необходимостта от това, че двамата подсъдими ще могат да работят през тази фирма заедно.

В инкриминирания период обаче, когато подс. И.Ч. бил управляващ и представляващ дружеството, реално дейността и отчетността на * ЕООД се е осъществявала от подс. К.В.. Той реално се занимавал с търговската дейност на дружеството и осчетоводяването се ръководело от него през инкриминирания период. На практика са явявал фактическия управител на дружеството * ЕООД.

5

Със заповед за възлагане на ревизия № */* г. св. Е. Ц. – гл. инспектор по приходите, бил определен за ръководител екип, който да извърши данъчна проверка на * ЕООД *. В екипа от проверяващи била включена и св. П. М..

Ревизията обхващала периода от 01.12.2012 г. до 28.02.2013 г. Данъчните служители следвало да извършат проверка относно това, дали са спазени разпоредбите на ЗДДС.

В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че за ревизирания период * ЕООД * е упражнило право на приспадане на данъчен кредит от две дружества доставчици – * ЕООД, издател на общо 3 на брой данъчни фактури и * ЕООД – издател на една данъчна фактура. От ревизираното лице са изискани документи и писмени обяснения, доказващи реалността на осчетоводените сделки, като в законоустановения срок такива не са били представени на извършващите ревизията. По този повод са направени насрещни проверки на двете дружества - контрагенти.

При извършената насрещна проверка на * ЕООД * , на посочените адреси на дружеството не са открити негови представляващи или управляващи лица. Искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. Доказателства за осчетоводените сделки с * ЕООД в определения срок не са представени на органите по приходите. По този повод е извършена справка в информационните масиви на НАП и установено, че това дружество доставчик е дерегистрирано по ЗДДС след инкриминирания период - на 20.03.2013 г. Констатирано било още, че на * ЕООД * е извършвана данъчна ревизия, обхващаща период преди този на издаване на инкриминираните данъчни фактури по настоящето дело, която приключила с издаване на РА и начисляване на допълнително установени данъчни задължения по ЗДДС с висок размер, непогасени и понастоящем. При справката в базата данни данъчните органи констатирали още, че за календарната 2012 г. * ЕООД * не е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО и справка по чл. 73 ЗДДФЛ. Установено било още, че основна дейност на дружеството е търговия на дребно с компютърни периферни устройства и програмни продукти. Тъй като не са представени никакви доказателства за реалност на сделките, органите по приходите отказали право на приспадане на данъчен кредит на * ЕООД * по 6 декларираните облагаеми доставки от * ЕООД *.

При извършената насрещна проверка на другия доставчик * ЕООД, на посочените адреси за кореспонденция на дружеството, не били открити негови представляващи или управляващи лица. Изпратено е искане за представяне на документи и писмени обяснения, но доказателства за издадената фактура с получател * ЕООД в определения срок не са представени на органите по приходите. Извършена е справка в информационните масиви на НАП и установено, че това дружество доставчик е регистрирано с по ЗДДС на * г. и дерегистрирано преди инкриминирания период - на 05.09.2012 г., служебно по инициатива на органите по приходите. Причината за това била, че за данъчните периоди от м. януари до м. май 2012 година включително не е подавало изискуемите СД по ЗДДС, ведно с дневници за покупки и продажби, реално не е имало търговска дейност. Така към датата на издаване на инкриминираната фактура с получател * ЕООД * дружеството * ЕООД не е имало право да издава първични счетоводни документи с начислено на отделен ред ДДС по тях. От органите по приходите е установено, че този доставчик не е имал назначени на трудови договори лица и не е декларирал налични активи – недвижими имоти и МПС-та. Констатирано е, че основен предмет на дейност на * ЕООД е търговия на дребно с мебели, осветителни тела и др. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит на * ЕООД * по данъчната фактура с издател * ЕООД.