Решение № 59 от 25.09.2025, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Карнобат, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Административно наказателно дело № 20252130200073 по описа за 2025 година установих:

Производството по делото по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод подадена жалба от Т. С. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес село **** и съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. Тодор Каблешков № 8, чрез адв. М. А. К. против НП № 125 от 19. 02. 2025 г. на Директор на РДГ Бургас, с която на жалбоподателя на основание чл. 275, ал.

1, т. 2, чл. 266, ал. 1 от ЗГ, е наложена глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Жалбоподателят е останал недоволен от наложеното му административно наказание и с жалбата си оспорва наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно и желае същото да бъде отменено. Излага съображения за това свое твърдение, състоящи се в следното: Твърди, че не му е бил връчен АУАН за установеното нарушение и по този начин наказващия орган не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН. Твърди, че не е съхранявал в собствен имот дърва посочени в НПсъщите не са били в неговия имот, не са били негово собственост, а същите дърва са били собственост на Община Карнобат, в частност на кметството в с.

Добриново. Сочи, че дървата са от почистването на парка и коритото по поречието на реката в с. Добриново. Посочва, че е бил нает от общината за 1 почистване на парка и поречието на реката, като извърши сеч и почистване на двата участъка. Отсечените дървета са били изсъхнали и след отсичането им по указания на Кмета на с. Добриново, са били оставени на съхранение в двор, съседен на неговия, който е близо до реката. Твърди, че не е съхранявал дървата и не е извършил посоченото в НП нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Също така посочва, че съгласно чл. 2, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗГ, разпоредбите на този закон не се прилагат за паркове и градини в урбанизирани територии и за площите заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища и обект на нарушение може да бъде само дървесина добита от горска територия. Твърди, че не е налице съставомерно деяние.

Представя писмени доказателства: Заверени копия на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 18, том ІІ дело № 576 / 1974 г., трудов договор № 62 / 23. 08. 2024 г., длъжностна характеристика, договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание, жалбата се подържа и се ангажират доказателствени средства- разпит на един свидетел. В съдебните прения се излагат възражения, че предмет на нарушението може да бъде дървесина добита от горска територия по смисъла на чл. 2 от ЗГ, а по делото безспорно е установено, че дърветата са отсечени в резултат от почистване край пътя и същите не представляват част от горския фонд, което не е изследвано от АНО.

В съдебно заседание за административнонаказващия орган, редовно призован се явява негов процесуален представител, който оспорва жалбата, желае да бъде постановено решение, с което да се остави в сила обжалваното НП като безспорно доказано. Посочва, че дървата са без контролна горска или общинска горска марка и акта е съставен за съхранение на дървета без посочените марки. Счита, че нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ за безспорно доказано.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Във връзка с докладни до Кмета на община Карнобат от св. И.А.Л.- Кмет на с. Добриново, на 23. 08. 2024 г. от Кмет на Община Карнобат е издадено разрешение на И.А.Л. изх. № 10-00-25 за отсичане на три броя дървета2 топола, находящи се в дере преминаващо през с. ****. Разрешението е мотивирано от състоянието на дърветата- в процес на изсъхване, не подлежат на възстановяване и създават предпоставки за аварии и произшествие.

Отново на 30. 12. 2024 г. от Кмет на Община Карнобат е издадено разрешение на И.А.Л. изх. № 10-00-32 за отсичане на храсти, пет броя дървета и окастряне на клони на дървета, находящи се по главния път за с.

Добриново по посока с. Сан Стефано, община Карнобат. Разрешението е мотивирано от състоянието на дърветата- същите са в процес на изсъхване и не подлежат на възстановяване, а храстите и надвисналите над пътното платно клони на дървета създават предпоставки за аварии и произшествия.

Разрешението е издадено на основание чл. 19, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Наредба за опазване на озеленените площи и декоративната растителност и чл. 32, ал. 2 от ЗОСИ. Посочено е добитата дървесина да се предостави на Кметство с. ****.

Според показанията на св. Л., дърветата са били отрязани от служители на общинското предприятие, които са оставили дървесната маса в дерето.

Същият се е погрижил да бъде разчистено дерето, за да не дойде вода и дървесната маса да стане като бент. Изнасянето на дърветата, св. Л. е възложил на жалбоподателя- работник към кметството в с. Добриново, който е бил назначен по трудов договор, като общ работник към Община Карнобат по национална програма „Помощ за пенсиониране“. Жалбоподателя Т. С. К. е извършвал дейности по поддръжка на селото- косене на трева, рязане на храсти и клони, боядисване на бордюри и т. н.. Именно на жалбоподателя, св.

Л. е указал да извърши рязането на храсти, и клони и изнасянето на отрязаната дървесна маса от дерето. Според неговите показания, всички дейности Т. К. е извършил в негово присъствие, като той му е указвал кои дървета и храсти да реже и отстрани. След отрязването, тополите които са били в непосредствена близост до имота в който са били оставени за съхранение са били пренесени от жалбоподателя с ръчна количка, а акациите, които са били до пътя са били пренесени от К. със собствената му каруца и кон. Същите са били оставени в имот намиращ се до имота на К., като той е трябвало да ги наблюдава да не бъдат откраднати, докато същите бъдат продадени.

Св. Л. твърди, че след като е узнал от жалбоподателя К., че му е бил съставен АУАН е отишъл в гр. Бургас, в РДГ, където е носил разрешителните 3 от кмета на община Карнобат, които е съхранявал той. Според него разрешителните са били входирани с вх. № РДГ № 03-01417 и вх. № 03-01419 и двата от 07. 02. 2025 г.. Според св. Л., не е попълвал заявление.

На 05. 02. 2025 г. свидетелите С.Д.С. и О. Т. П. са били на работа по график в община Карнобат. В село Добриново са забелязали дърва от топола и акация и са спрели да проверят дали имат документи за произход. Извикали са от къщата жалбоподателя К., който казал, че дървата са негови. Св. С. е проверил дали дървата са имали контролна горска или общинска марка.

Дървата са нямали поставени марки. Същите са били нарязани на секции от по 40 см. . Св. С. твърди, че са измерели дървата с ролетка и същите са били три пространствени кубични метра от дървесен вид акация и седем пространствени кубични метра от дървесен вид топола. На въпроса на свидетелите жалбоподателя е казал, че дървата са негови и ги е събирал от реката с разрешение на кмета. Съставения АУАН е бил по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като според актосъставителя, дървата в регулация в населено място попадат в разпоредбите на ЗГ. Изложеното от св. С. се потвърждават от показанията на св. П..

За установеното при проверката е бил съставен АУАН сер. ЖОО № 0108228 от св. С..

Въз основа на така съставения АУАН Директор на РДГ Бургас е издал обжалваното НП № 125 от 19. 02. 2025 г., с което за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 и чл.

266, ал. 1 от ЗГ е наложил на жалбоподателя Т. С. К. административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Препис от постановлението е връчен по пощата на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. Показанията на актосъставителят и свидетелите са обективни, последователни, непротиворечиви, логични и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства, поради което, настоящият състав ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

4

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима и разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице и АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

В случая се жалбоподателят е наказан за извършено нарушение по чл.

213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, съгласно която разпоредба се забранява покупкопродажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в случаят не се касае за съхраняване на дърва, добити чрез сеч в „горска територия“, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ, т. е. в гора, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗГ или друга територия, от изрично посочените в нормата на ал. 2. Събраните гласни и писмени доказателства обосновават извода, че дърветата са придобити чрез сеч в урбанизирана територия в село Добриново- край път преминаващ през селото и от дере на река преминаваща през селото. За сечта са издадени разрешения от Кмета на Община Карнобат изх. № 10-00-25 от 23.

08. 2024 г. и изх. № 10-00-32 от 30. 12. 2024 г. и жалбоподателят не е съхранявал в двора си дърва за огрев, а същите са били складирани в място съседно на неговия двора по разпореждане на кмета на село Добриново – св.

Л..

5

При така направените фактически констатации, въз основа на доказателствения материал в неговата съвкупност и поотделно, се обосновава извода, че в настоящият казус е налице хипотезата на чл. 2, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗГ, а тя изрично изключва прилагане разпоредбите на Закона за горите за подобни площи, заети с горскодървесна растителност в паркове и градини и в обхвата на местните пътища.

В случаят, не е налице съставомерно деяние, по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, за което да е приложима санкционната норма на чл. 266, ал. 1 от ЗГ.

Съдът не споделя твърдението изложено във въззивната жалба, че АУАН не е бил връчен на нарушителя, той и жалбоподател, понеже към АУАН е приложена разписка за връчване на съставен акт за установяване на административно нарушение, която е попълнена и е разписана от жалбоподателя в деня на съставянето на акта, като подписа на същия не е оспорен. Въпросната констатация е само за пълнота на решението, тъй като по горе бе изрично посочено, че деянието описано в АУАН и издаденото НП е несъставомерно по текста на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

В съдебно заседание, както и в представените писмени бележки пълномощника на жалбоподателя претендира за присъждане на направените по делото разноски.

За присъждане на юрисконсултско възнаграждение претендира и пълномощника на АНО.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, жалбоподателят има право на заплащане на разноски в настоящото производство на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН. Към жалбата е представен Договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно, с които жалбоподателя К. е упълномощил адвокат К. с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, които са платени в брой и представения договор служи като доказателство за това, поради което РДГ- Бургас, следва да бъде осъдена да заплати направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.