Определение № 594 от 16.10.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 594 гр. Кюстендил, 16.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500406 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 вр. чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и ет. 3, Бизнес център „Интерпред Цар Борис“, чрез ст. мениджър на „Правен отдел“ Маргарита Лазарова, против Определение № 664 от 29.05.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 3403/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на „Софийска вода“ АД с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на предходно постановеното по същото дело Определение № 545 от 28.04.2026 г., с което заявителят е осъден да заплати в полза на адвокат С. А. Н. сумата от 230,00 евро – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ на длъжника Б. С. Г..

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Жалбоподателят поддържа, че районният съд не е изложил съображения по възражението за прекомерност и неправилно е приел, че нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа обвързва задължително съда при определяне на възнаграждението на адвоката на длъжника. Излага съображения, че заповедното производство е формално и едностранно, а защитата на длъжника се е изчерпала единствено с подаването на типово възражение по чл. 414 от ГПК, което не изисква излагане на мотиви и не представлява същинска материалноправна защита срещу претенцията. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, съгласно което съдът не е обвързан от минималните размери, определени в Наредба № 1/2004 г., когато те противоречат на чл. 101, § 1 от ДФЕС. При условията на евентуалност поддържа, че дейността по подаване на възражение следва да се тарифира като изготвяне на молба по чл. 6, т. 5 от Наредбата. Формулира искане за отмяна на обжалваното определение и намаляване на възнаграждението съобразно действителната фактическа и правна сложност на извършените действия. При 1 евентуално отхвърляне на частната жалба, възразява срещу присъждането на разноски в полза на ответника в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от длъжника Б. С. Г., чрез пълномощника адв. С.А.Н., преупълномощила адв. М. Л., с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че заповедното производство осигурява равни процесуални права, като чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. изрично урежда защитата в заповедното производство и не изключва длъжника. Сочи се, че дейността на адвоката не е чисто бланкетна, а включва правна консултация, проучване на задълженията и преценка за целесъобразността от депозиране на възражение, в подкрепа на което се цитира Определение № 9569 от 03.10.2022 г. по ч.в.гр.д. № 9877/2022 г. на Софийския градски съд. Излага се становище, че заявителят, като неизправна страна, станала причина за прекратяване на делото поради непредявяване на иск, следва да понесе пълния размер на отговорността за разноските по чл. 78, ал. 4 от ГПК. Претендира се оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на атакуваното определение.

Окръжен съд – Кюстендил, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от обжалването срещу подлежащ на самостоятелен въззивен контрол акт по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

От данните по електронно генерираното ч.гр.д. № 3403/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница се установява, че производството е било образувано по заявление на „Софийска вода“ АД по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б. С. Г. за сумата от 901,52 лв.

(равностойни на 460,94 евро) – главница за предоставени ВиК услуги за периода от 17.11.2022 г. до 19.03.2025 г., законна лихва от 17.12.2025 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва в размер на 55,31 лв. (равностойни на 28,28 евро) за периода от 16.01.2023 г. до 17.01.2024 г., ведно със сторените разноски.

На 17.12.2025 г. заповедният съд е издал исканата Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, на 23.01.2026 г., длъжникът Б. С. Г., чрез адв. С. А.Н., е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, придружено от пълномощно, договор за правна защита и съдействие с отразено предоставяне на безплатна правна помощ на материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв и списък на разноските по чл.

80 от ГПК с претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 230,00 евро.

Със съобщение, връчено на заявителя на 06.02.2026 г., съдът му е указал възможността в едномесечен срок да предяви иск по чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземането си. В указания преклузивен срок заявителят не е представил доказателства за предявен иск, поради което с Определение № 545 от 28.04.2026 г. Районен съд – Дупница е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК. Със същото определение заявителят „Софийска вода“ АД е осъден да заплати на адв. С. А. Н.на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 230,00 евро, като съдът е счел направеното възражение за прекомерност за неоснователно.

Срещу така постановения акт в частта за разноските заявителят е подал своевременна молба по чл. 248 от ГПК, която с атакуваното Определение № 664 от 29.05.2026 г. е оставена без уважение с мотив, че присъденото възнаграждение не е прекомерно.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира следното от 2 правна страна:

Съгласно чл. 81 от ГПК съдът дължи произнасяне по разноските във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция. При прекратяване на заповедното производство вследствие на обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 415, ал. 5 от ГПК поради бездействие на заявителя, право на разноски има длъжникът на основание общото правило на чл. 78, ал. 4 от ГПК, приложимо и в заповедното производство. В случаите, когато на длъжника е оказана безплатна правна помощ от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, адвокатът придобива лично право да получи адвокатско възнаграждение, възложено в тежест на насрещната страна на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Липсата на последващ исков процес не лишава адвоката от правото на възнаграждение за оказаната защита в заповедното производство, доколкото тази дейност включва проучване на книжата, консултиране на длъжника и депозиране на възражението. Обемът на извършените действия обаче има пряко и решаващо значение за определяне на справедливия размер на дължимото възнаграждение.

По отношение на размера на възнаграждението настоящият състав съобразява задължителната практика на Съда на Европейския съюз, постановена с Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, съгласно която национална правна уредба, предвиждаща, че съдът няма право да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба на съсловна организация (каквато е Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет), съставлява ограничение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС. Националният съд е длъжен да откаже да приложи такава национална разпоредба, включително нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в частта, в която тя препраща към задължителните минимални стойности по Наредба № 1/2004 г., като тези размери могат да служат единствено като незадължителен ориентир. Съдът определя възнаграждението по своя преценка с оглед критериите за разумност, пропорционалност, действителната правна и фактическа сложност на спора, обема и характера на реално осъществената адвокатска защита, както и защитавания материален интерес.

В разглеждания случай заповедното производство е приключило в закрита процедура в началния си стадий и не е прераснало в исков процес по чл. 422 от ГПК.

Единственото процесуално действие, осъществено от процесуалния представител на длъжника, се изразява в подаването на възражение по чл. 414 от ГПК. По силата на изричната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от ГПК възражението срещу заповед по чл. 410 от ГПК е формално, подава се по типова бланка и не изисква излагане на фактически и правни мотиви или ангажиране на доказателства. Материалният интерес по делото не е висок – общо задължение за главница и мораторна лихва в размер на 956,83 лв.

(равностойни на 489,22 евро).

При съвкупната преценка на тези обстоятелства настоящият състав намира, че първоначално присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 230,00 евро е явно завишено, прекомерно и несъответстващо на реално вложения труд и правната сложност на делото. Определянето на възнаграждение за типово и немотивирано възражение, което надхвърля почти половината от целия материален интерес, нарушава принципа на пропорционалност и създава необоснована финансова тежест.

Съобразно установената и константна съдебна практика на съдилищата при идентични казуси с еднократно подадено възражение по чл. 414 от ГПК в заповедно производство, прекратено по реда на чл. 415, ал. 5 от ГПК, справедливото, икономически обосновано и съответстващо на обема на извършената адвокатска дейност възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв възлиза на 100 евро.

Поради изложеното атакуваното Определение № 664 от 29.05.2026 г. на Районен съд – Дупница, с което е отказано изменение на разноските, следва да бъде отменено, а 3

Определение № 545 от 28.04.2026 г. по ч.гр.д. № 3403/2025 г. на РС – Дупница следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на адвокат С.А. Н. възнаграждение се намали от 230,00 евро на 100.00 евро.

С оглед характера на производството по чл. 248 от ГПК разноски за разглеждането на настоящата частна жалба пред въззивната инстанция не се дължат и не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Окръжен съд – Кюстендил

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 664 от 29.05.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 3403/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е оставена без уважение молбата на „Софийска вода“ АД по чл. 248 от ГПК за изменение на Определение № 545 от 28.04.2026 г. в частта за разноските, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК Определение № 545 от 28.04.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 3403/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, V-ти граждански състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение, което „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат С. А. Н., ЕГН **********, за осъществена безплатна правна помощ на длъжника Б. С. Г., от 230,00 евро (двеста и тридесет евро) на 100.00 евро (сто евро), като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на възнаграждение за разликата над 100.00 евро до пълния размер от 230,00 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4