Решение № 476 от 04.05.2024, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Кюстендил, 04.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520101802 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба с вх. №8442/23.08.2023 г., депозирана от “ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД, с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Младост“, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д. К. К., чрез адв. В. Г. , против С. З. К., ЕГН:**********, адрес: гр. ****.

В исковата молба се твърди, че С. З. К. е абонат на дружествотодоставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключени договори, както следва: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09.05.2019 г. с абонаментна програма Тотал+ 24, 99 със срок на действие 24 месеца до 09.05.2021 г., а по Допълнително споразумение от дата 09.02.2021 г. има нов амбонамент – Тотал+ 29, 99 със срок на действие 24 месеца до 09.02.2023 г., за услугите се фактурирал клиентския номер на абоната №006358349.

Твърди се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.06.2021 до дата 14.08.2021 г. „Теленор България“ ЕАД издал: 1. Фактура №7322563154/15.07.2021 г. за отчетния период на потребление от 15.06.2021 до 14.07.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 123, 01 лева, срок за плащане 30.07.2021 г.; 2. Фактура №7323842560/15.08.2021 г. за отчетния период на потребление от 15.07.2021 г. до 14.08.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 116, 99 лева, срок за плащане 30.08.2021 г. Към фактурата била прибавена и незаплатената стойност от предходния период в размер на 123, 01 лева, при което задължението възлизало на обща стойност в 1 размер на 240, 00 лева; 3. Фактура №7325172781/15.09.2021 г. е за отчетния период на потребление от 15.08.2021 г. до 14.09.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 29, 51 лева, срок за плащане – 30.09.2021 г. Към фактурата била прибавена и незаплатената стойност от предходния период в размер на 140, 00 лв., при което задължението възлизало на обща стойност в размер на 269, 51 лева.

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те били прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) на 01.11.2021 г. (за договора за лизинг - чл. 11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия), за което е издадена крайна фактура с №7327930150 от дата 15.11.2021 г. Към крайната фактура ищцовото дружество е начислило неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Начислената на абоната неустойка в размер на 83, 60 лева е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорени в т.

11 от договорите, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Неустойката в размер на 83, 60 лева се формира, както следва: 83, 60 лева за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.02.2021 г. за мобилен номер ***, представляваща стойността на 3 /три/ месечни абонаментни такси, взети без ДДС. Към настоящия момент длъжникът има задължение в размер на 269, 51 /двеста шестдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/ лв. представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №7322563154/15.07.2021 г. ; Фактура №7323842560/15.08.2021 г. ; Фактура №7325172781/15.09.2021 г. за периода от 15.06.2021 г. до 14.09.2021 г., ведно със законната лихва върху общодължимата сума, считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното заплащане на дължимата сума;

83, 60 /осемдесет и три лева и шестдесет стотинки / лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.02.2021 г. за мобилен номер ***, от които 83, 60 /осемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ лева представляваща стойността на 3 /три/ месечни абонаментни такси. Всички непогасени и изискуеми задължения на С. З. К. в размер на 353, 11 /триста петдесет и три лева и единадесет стотинки / лева били обединени във Фактура № 7327930150/15.11.2021 г. за клиентски номер №006358349, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й. Към настоящия момент посочената сума не била заплатена от длъжника.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено спрямо С. З. К., ЕГН:**********, адрес: гр. ****, че дължи и следва да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 /предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, сума в общ размер на 353, 11 /триста петдесет и три лева и единадесет стотинки/ лв., както и законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.06.2023 г., до окончателното изплащане на задълженията.

2

Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения му от съда особен представител - адв. К. Х.. Сочи за допустимост, но неоснователност на заявените претенции. Прави се възражение, че между страните липсва валидно договорно правоотношение по допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани усулги.

Твърди, че представеното допълнително споразумение не е подписано от ответника на нито една страница. Позовава се на чл. 62а от ЗЗП и сочи, че спрямо страните се прилагат условията на договора от 09.05.2019 г., но не и на допълнителното споразумение. Особеният представител твърди, че приложените фактури са неотносими, тъй като са фактурирани по тарифен план и цени, с които ответникът не се е съгласил. Сочи, че фактурите за предоставени мобилни услуги не обосновават исковите претенции, същите са частни писмени документи и не притежават доказателствена сила обвързваща съда. Навежда доводи, че ищецът не е доказал да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, а размерът на претендираните месечни абонаментни такси не отговаря на договореното между страните. Заявява, че уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договора е неравноправна клауза и като такава е нищожна. Сочи, че дори да се приеме, че неустойката не е нищожна, тя е неприложима поради изтичане на срока.

Намира, че размерът на неустойката е завишен и недоказан.

Районен съд - Кюстендил, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за мобилни услуги от 09.05.2019 г.

/л. 10-12/за предпочетен номер *** е видно, че страните се намирали в договорна обвързаност, считано от посочената дата до 09.05.2021 г., по силата на която ответникът имал право да ползва услугите на оператора за посочения номер при избран абонаментен план.

По делото е представено допълнително споразумение към договор с дата 09.02.2021 г. / л. 16-19/ Договорът не носи подписите на нито една от страните, посочени в него, на нито една страница от представените от ищеца екземпляр. Приложени по делото са и общи условия на „Теленор България„ ЕАД за взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги /л. 24 -31/, също неподписани от страните по делото.

От представената по делото декларация-съгласие към посочените договори се установява, че ответникът е декларирал получаване на екземпляр от Общите условия на оператора, както и че му е предоставена информацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. В тази връзка са представени и процесните общи условия по делото.

З а претендираните суми за мобилни услуги, такси и неустойки за предсрочно прекратени договори са приложени копия от фактури:

№7322563154/15.07.2021 г.; Фактура №7323842560/15.08.2021 г.; Фактура №7325172781/15.09.2021 г. и крайна обща фактура с №7327930150/15.11.2021 г. за периода от 15.06.2021 г. до 14.09.2021 г. и ч. гр. д. №1199/2023 г. по описа на КРС.

3

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно- техническа експертиза /л. 86-92/, изготвена от вещото лице С. Т., което съдът цени като обективно изготвено, според което С. З. К. с клиентски номер 006358349 през процесния период е имал достъп до мобилната мрежа на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ и е могъл да ползва услугите в обема, който е посочен – т. е. от 15.06.2021 г. до 05.08.2021 г. – пълен обем, активни усулги и след това от 06.08.2021 г. в непълен обем – първоначално се спират изходящи повиквания, а след това и двустранно се спират входящи и изходящи спирания, като причината е просрочие /неплатена фактура/.

Съобразявайки посоченото, съдът установи следното от правна страна: По допустимостта на исковете:

По допустимостта:

Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.

По основателността на исковете:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС.

Основателността на предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове за установяване задължението на ответника да заплати стойността на месечни абонаментни такси за потребени далекосъобщителни услуги се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и неизпълнение от страна на задълженото лице.

От представеното и неподписано Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 09.02.2021 г., следва че по него липсва възникнало валидно облигационна връзка. Изводите в съдебно-техническата експертиза в насока, че е съществувала възможност ответникът да ползва услугите на ищеца не може да породи възникване на договор между страните, а евентуално обуславя предпоставки за неоснователно обогатяване на ответника с ползване, но неплащане на услуги, предоставяне от ищцовото дружество.

Следва да се има предвид, че всички цитирани по-горе фактури, касаят претенции за периоди след действието на Договор за мобилни услуги от 09.05.2019 г.

4

Съобразно дефиницията за потребител, дадена в параграф 13 от Допълнителните разпоредби към Закона за защита на потребителите, то ответникът има качеството „потребител“. Съответно, приложима в случая е нормата на чл. 62а от ЗЗП, съгласно която срочен договор се продължава само с изрично писмено съгласие на потребителя относно условията за продължаването му. При липса на съгласие, след изтичане на срока на договора, той се преобразува в безсрочен при същите условия. В настоящия казус ищцовото дружество не претендира заплащане на мобилни услуги по договора от 09.05.2019 г., а такива по допълнителното споразумение от 09.02.2021 г. Настоящият съдебен състав приема, че липсва валидно сключен договор от 2021 г. и доколкото не се претендират вземания по договора от 2019 г., който евентуално да е станал безсрочен до прекратяването му, то съдът намира, че исковите претенции са изцяло неоснователни.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Искът за неустойка е акцесорен по отношение на главния иск - за предоставяне и заплащане на мобилни услуги. Тъй като в производството не се доказа да е налице валиден договор между страните, то е неоснователна претенция, базирана върху предсрочното му прекратяване, поради неизпълнение от страна на ответника.