Решение № 92 от 14.02.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. К., 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510103263 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.144 от СК.

Ищецът В. И. С., чрез пълномощника си адв.Д. Д., твърди в исковата си молба, че е пълнолетно лице на възраст под 20 години, ученик в ***** за учебната ******* г. в ПГ „***********“ гр.К., редовна форма на обучение, а ответницата е негова майка. Тъй като бил ученик не можел да работи, защото следвало да посещава училище, не притежавал движимо и недвижимо имущество от което да се издържа. Ответницата работила по 2 трудови договора, имала два жилищни имота, живеела в трети, нямала задължение към трети лица. Можела да дава издръжка без особени затруднения. При развода между родителите му, ответницата получила родителските права спрямо него и следвало да полага грижи за него до ******** г., но месеци по-рано тя заминала за чужбина и заживяла там. Напуснала града без да му осигури средства, не му давала пари, не му оставила пари дори за битовите сметки.

Знаела, че ищецът е пълнолетен ученик, но отказвала да му дава издръжка.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. считано от ******** г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Претендира и направените разноски.

Ответникът, чре3 пълномощника си адв.Ц. М., оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че ищецът е неин син и ученик в *****, но твърди, че същият работи и притежава имущество, от което би могъл да си набави доходи. Притежавал лек автомобил и работил в хотел „********“ с.О. като пиколо. Не оспорва обстоятелството, че не му е давала издръжка. Не оспорва, че има два недвижими имота на нейно име, но същите били предмет на съдебен спор за делба между нея и бившият и съпруг и баща на ищеца, като имотите ползвал само той, а тя била лишена от ползването им. Живеела в 1 къщата на майка си. Не било вярно и твърдението на ищеца, че тя живяла в чужбина. Напуснала България само за 7 дни. Оспорва обстоятелството, че не се интересувала от ищеца, тъй като му платила шофьорски курс в размер на 900 лв. и плащала месечните му сметки за телефон. Моли съда да отхвърли иска, тъй като счита, че не са налице предпоставките на чл.144 от СК.

Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Няма спор между страните, че същите са майка и син, както и че ищецът е пълнолетен, както и че същият е ученик в ***** в ПГ“***********“ гр.К..

Фактите се подкрепят и от приетите по делото акт за раждане и удостоверение №********* г. от ПГ „***********“ гр. К..

Няма спор между страните по делото и че ответницата не е заплащала издръжка на ищеца след навършване на пълнолетието му, респективно за претендирания от него период – ******** г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване.

Спорен между страните е въпросът дали ищецът има нужда от издържка за претендирания период и дали ответницата спокойно може да я дава, без това да създава за нея особени затруднения.

Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Нормата на чл.144 от СК ясно и недвусмислено определя изискванията, които следва да са налице, за да може да бъде присъдена издръжка на пълнолетен от родител.

Изискванията на закона са две, първо и алтернативно основание учащият да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и второ – родителят да може да я дава без особени затруднения, като същите следва да са налични кумулативно, за да възникне задължението на родителя за плащане на такава.

В настоящия случай са предявени искове за издръжка за периода ******** г. до настъпване на основания за нейното прекратяване или изменение, т.е. до края на учебната ******* г. следвайки законовия текст.

Видно от публикувания на сайта на Министерство на образованието „Официален календар на учебната ******* г. „ краят на учебната година за ***** е ******** г., т.е. претенциите на ищеца в настоящия спор следва да бъдат ограничени в рамките на учебната година, а именно******** г. – ******** г. по 300 лв. месечно.

Месечните претенции налагат и изследване на обстоятелството дали предпоставките на чл.144 от СК са налични за всеки отделен месец, предмет на претенциите.

2

В настоящия случай ищецът твърди, че не разполагал с движимо и недвижимо имущество и с доходи. По делото обаче бяха събрани писмени доказателства, от които е видно, че същият притежава лек автомобил марка Ш. „Октавия“, както и че същият работи по трудов договор в хотел „********“ с.О..

Видно от приложената справка от КАТ от ********** г. ищецът притежава лек автомобил марка Ш. рег. № *********. Съдът намира обаче, че притежаваният от ищеца лек автомобил не е от категорията имущество, което има предвид чл.144 СК, а именно такова, от което същият да може да се издържа като използва с оглед естеството и предназначението на вещта.

Видно от представения по делото трудов договор /със срок на изпитване до 6 месеца/, с начална дата ******** г. между ищеца и дружеството „********“ ЕООД,става ясно ,че ищецът работи и реализира доходи. Видно от същия договор трудовото му възнаграждение е 1547 лв. месечно, а видно от представената и приета по делото справка за доходите му от същото дружество, същите възлизат на стойност 605.35 лв. за месец октомври 2024 г., 1637.21 лв. за месец ноември 2024 г. и 1810. лв. за месец декември 2024 г.

От така приетите и обсъдени писмени доказателства – трудов договор и справка за доходи на ищеца, съдът намира, че същият получава доходи, от които може да се издържа, имайки предвид и съобразявайки доходите му с размера на минималната работна заплата за страната за претендирания период.

Тъй като ищецът получава доходи, които са далеч над минималната работна заплата за страната за претендирания период, то същият може да се издържа от доходите си и претенцията му за периода считано от ******** г. до края на претендирания от него период се явява неоснователна.

Поради това, че по делото е напълно доказано, че ищецът може да се издържа от доходите си, считано от ******** г., т.е. същият получава заплата по-висока от минималната за страната, не е представил доказателства да има нужда от допълнителни средства на месец извън стандартните за едно лице за страната, то съдът счита, че не следва да обсъжда обстоятелството дали ответницата може да дава издръжка без затруднение за периода след ******** г.

Поради това, без отношение към спора за периода след ******** г., са и обстоятелства, какви доходи същата реализира и дали има имущество на свое име.

Съдът не споделя съображенията на ищцовата страна, че доходите по трудовия договор на ищеца били временни, тъй като към настоящия момент договорът е действащ, същият е със срок на изпитване, т.е. същият ще бъде превърнат в безсрочен, няма данни да е прекратен, няма данни и за действия от страна на работодателя за претенции относно прекратяване преди срока му, а нормата на чл.144 от СК не поставя изисквания какви да са доходите на търсещия издръжка – дали временни или постоянни.

Що се отнася до периода ******** г. до ******** г. т.е. датата когато ищецът започва да работи, то съдът намира претенцията му за издръжка за този период за основателна, тъй като за това време същият не е имал доходи от които да може да се издържа, а и видно от приетите по делото писмени доказателства за доходите на ищцата за този период, същата е можела да му 3 дава издръжка без особени затруднения. Видно от приетите по делото справки за доходи на ответницата, средният реализиран от нея доход за последната 1 година е 2690 лв. бруто на месец от двата трудови договори по които работи.

Същата не е представила доказателства, от които да е видно, че има разходи над тази сума на месец или други лица, на които да дължи издръжка, а не навежда и такива тъврдения.

В Р-е по гр.д. №1269/10 г. на четвърто г.о., по гр.д. №1424/10 г. на трето г.о. и по гр.д. №944/10 г. на трето г.о., е застъпено, че родителят дължи издръжка по чл.144 от СК, когато притежава средства над необходимите за собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на своето пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си. Спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният може да се издържа сам. В ППВС №5/70 г. е посочено, че възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. В случая ответницата притежава достатъчно доходи и имущество, за да не представлява за нея особено затруднение да дава издръжка на пълнолетния си син.

С оглед на изложеното съдът намира претенциите на ищеца за периода ******** г. до ******** г., както и от ********* г. до ******** г. за основателни и като такива същите следва да бъдат уважени.

Претенциите на ищеца за издръжка обаче за периода от ******** г. до ******** г. съдът намира за неоснователни и като такива, същите следва да бъдат отхвърлени, с оглед на изложените по-горе съображения, а именно поради обстоятелството, че ищецът от ******** г. работи по трудов договор и притежава доходи, от които може да се издръжка.

В настоящото производство размерът, който ищецът претендира за издръжка е 300 лв. месечно. Същият не е посочил критерий, по който да е определил размера на издръжката, т.е. не е посочил твърдения и не е представил доказателства какви нужди ще покрива месечно, къде живее, кой заплаща сметките, от какви консумативи има нужда за училище, дали другият родител му помага с месечни средства, поради което съдът следва да се съобрази с размера на претенцията, която самият ищец е посочил за него като достатъчен на месец – 300 лв. и сравнително минималния и размер, който не е в разрез с нормата на чл.142 от СК.

Ищецът претендира да му бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 500 лв. адв.възнаграждение, а ответницата 600,00 лв. съдебни разноски за адв.възнаграждение. Никоя от страните не прави искания за намаляване по съразмерност на адвокатското възнаграждение за другата страна.

С оглед уважаването частично на предявените искове, съдът намира, че следва да присъди и частично разноски на ищеца съобразно уважената час от иска, а именно – 72,00 лв.

С оглед частичното уважаване на исковете, съдът намира и че следва да присъди на ответницата направените от нея разноски от 600,00 лв. само 514,00 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

Ответницата следва да заплати в полза на РС-К. и сумата от 144,00 лева държавна такса за присъдената издръжка.

4

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Х. И. С., ЕГН ********** с адрес с. К. ул. ****** *** да заплати на В. И. С., ЕГН ********** гр. К. ж.к. ********** сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лв. издръжка за периода ******** г. до ******** г.

ОСЪЖДА Х. И. С., ЕГН ********** с адрес с. К. ул. ****** *** да заплати на В. И. С., ЕГН ********** гр. К. ж.к. ********* сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лв. издръжка за периода ********* г. до 16.10.2024 г.

ОТВЪРЛЯ предявените от В. И. С., ЕГН ********** гр. К. ж.к.

********* срещу Х. И. С., ЕГН ********** с адрес с. К. ул. ****** № 11 искове за заплащане на издръжка за периода ******** г. до ******** г. като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Х. И. С., ЕГН ********** с адрес с. К. ул. ****** *** да заплати на В. И. С. ЕГН ********** гр. К. ж.к. ********** сумата от 72 /седемдесет и два/ лв. съдебни разноски по делото съобразно уважената част от исковете.