Решение № 372 от 13.09.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Варна, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20243100900361 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл. 278 ГПК.

Образувано е по жалба рег. № 20240624193731 на Д. В. И. от гр. В., действащ чрез пълномощника си адвокат Н. Х. К., против Отказ № 20240614195813/18.06.2024 г. на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията (АВ), за вписване на заявените със заявление вх. № 20240614195813 промени по партидата на Сдружение „ПроВарна“, ЕИК 206861694 – заличаване на жалбоподателя като член на управителния съвет (УС) и представляващ сдружението.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалвания отказ.

Искането е за отмяна на отказа на длъжностното лице от АВ – ТР и за даване на задължителни указания да се извърши исканото заличаване.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените при регистрацията на заявлението доказателства, и въз основа на справка чрез публичния достъп до данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата.

Съобразно изискванията на чл. 25 ал. 2 от ЗТР към жалбата са представени обжалвания отказ, доказателствата към него, заявлението и доказателствата към него, както и доказателства за съобщаване на отказа на жалбоподателя. Видно от данните, съдържащи се в изпратената до съда от АВп преписка, съобщението за постановения отказ е било изпратено на заявителя по електронен път на 18.06.2024 г. Жалбата е подадена в срока по чл.

25, ал.1 ЗТР – на 24.06.2024 г. Жалбата е подадена от адвокат, упълномощен от лицето – заявител по отказаното вписване, и производството по нея е допустимо. Внесена е дължимата държавна такса.

По фактическите обстоятелства.

Със заявление образец А15, вх. № 20240614195813, адвокат Н. К. е поискал да бъдат 1 вписани в търговския регистър по партидата на сдружение с нестопанска цел „ПроВарна“, ЕИК 206861694, настъпили промени във вписаните обстоятелствата – заличаване на член на УС и представляващ сдружението в качеството на председател на УС поради прекратяване на членството му в сдружението.

Към заявлението са били представени документи, установяващи отправено от Д. В.

И. едностранно волеизявление по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЮЛНЦ във връзка с чл. 12, ап.1, т.1 от Устава на сдружението, а именно: молба за доброволно напускане и прекратяване на членство, изпратена чрез куриер „Спиди“ на 22.04.2024 г. до членовете на управителния съвет А. Л. Н. и А. М. М.; обратни разписки, установяващи получаването на пратките, съотв. на 01.05.2024 г. и 02.05.2024 г. Приложени са още изрично писмено пълномощно от Д.

В. И. към адвоката, подал заявлението; декларации по чл. 13, ал. 4 от ЗТР; документ за внесена държавна такса.

От справката в търговския регистър се установява, че Сдружение „ПроВарна“, ЕИК 206861694, се управлява от управителен съвет в състав А. Л. Н., А. М. М. и Д. В. И. и се представлява от председателя на управителния съвет Д. В. И..

Жалбоподателят Д. В. И. има качеството на заявител по чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като е вписан в регистъра като председател на УС и представляващ сдружението.

Постановеният отказ № 20191211103440/12.12.2019 г. на длъжностното лице от Агенцията по вписванията да се впише заличаването на Д. В. И. като член на УС и представляващ е мотивиран с липсата на решение на общото събрание на сдружението, което е единствено компетентно да избира и да освобождава от длъжност членове на управителния съвет (УС). При положение, че член на УС е прекратил членството си в сдружението, то общото събрание по тази причина следва да вземе решение относно освобождаването му от длъжност и въз основа на това решение да бъде извършено вписване в регистъра. ДЛР е посочило още, че законът не предвижда възможност, подобна на тази по чл. 141, ал. 5 ТЗ, където управителят на дружество с ограничена отговорност може да заяви сам заличаването си, ако общото събрание бездейства и не заяви за вписване това обстоятелство.

Правна страна.

Изводът на длъжностното лице по регистрация, че не са налице предпоставките за уважаване на искането на член на УС да бъде заличен в търговския регистър, е законосъобразен по следните съображения:

Съгласно чл. 22, ал.1 т. 1 от ЗЮЛНЦ членственото правоотношение може да бъде прекратено с едностранно волеизявление до сдружението, без да са поставени никакви допълнителни изисквания като предпоставка за настъпването на правните последици.

Приложената молба за доброволно напускане и прекратяване на членство е получена от останалите членове на управителния съвет А. Н. и А. М., съотв. на 01.05.2024 г. и 02.05.2024 г. Следователно сдружението е редовно уведомено за материализираните с нея волеизявления на Д. В. И.. Това води до извод, че от момента на получаване на волеизявлението на жалбоподателя членството му в сдружението е прекратено.

Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗЮЛНЦ член на управителния съвет може да бъде само лице, което е член на сдружението, поради което от момента на прекратяване на членството на Д.

В. И. в сдружението по отношение на същия е налице липса на императивно законово изискване за заемане на длъжността член на УС. Това създава задължение за сдружението формално да освободи това лице от членство в УС и да го замени с лице, което отговаря на законовите изисквания.

От датата на прекратяване на членството в сдружението до момента не са предприети действия от сдружението за формалното освобождаване на Д. В. И. от управителния съвет и 2 попълване на състава на този орган.

В ЗЮЛНЦ не е уредена хипотеза, при която да се защитят интересите на лице, което поради бездействието на сдружението продължава да фигурира като член на УС, въпреки прекратяване на участието му в сдружението.

Според чл. 46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

Непълнота в закона е налице тогава, когато е налице непланирана празнота в регулацията на съответната материя (иначе казано, законодателят е пропуснал да уреди случая) и се касае за сравними интереси при подобни фактически отношения. Аналогия на закона се прилага тогава, когато за определен фактически състав не съществува правна норма, но е налице разпоредба, чието съдържание урежда подобна хипотеза.

Подобни на разглежданата хипотеза са уредени в чл. 141, ал. 5 и чл. 233, ал. 5 от ТЗ, в които се предвижда, че при бездействие на дружеството съответното лице може само́ да заяви за вписване заличаването си като управител, респ. член на съвет. Няма основание да се приеме, че липсата на разпоредба в ЗЮЛНЦ, уреждаща случай на бездействие на сдружението с нестопанска цел да заяви за вписване прекратено членство в управителния орган, е била цел на законодателя. Същевременно, интересът на прекратилото членството си в УС на СНЦ лице е не по-малко защитим от този на лицата участващи в управлението на търговските дружества. Налице е необходимост от защита и на обществения интерес да се сложи край на фактическо положение, при което лице, което няма право да е член на управителен орган, продължава да фигурира като такъв за неопределено време.

Гореизложеното налага извода, че е налице празнота в закона, която подлежи на попълване чрез правоприлагане по аналогия.

Разпоредбите на чл. 141, ал. 5 и чл. 233, ал. 5 от ТЗ уреждат сходни хипотези, но не са идентични. Правото на управителя на ООД, респ. члена на съвет на АД, да заяви за вписване заличаването си от регистъра и в двата случая е предпоставено от писмено уведомление до дружеството, но сроковете, в които дружеството е длъжно да заяви обстоятелството за вписване в ТР са различни. За ООД този срок е един месец, а за АД – шест месеца.

Различните срокове са обусловени от начина на функциониране на органите на двата вида дружества и в частност процедурата за свикване на общото събрание, което е компетентно да вземе решение за попълване на състава на съответния съвет.

Едномесечния срок при ООД е обусловен от сравнително облекчените изисквания към реда за свикване на общо събрание на съдружниците, възможността същото да се свика от самите съдружници и краткия едноседмичен срок от получаване на поканата до датата на провеждане на събранието.

Шестмесечният срок при АД също е свързан с начина на функциониране на органите на акционерното дружество и в частност процедурата за свикване на общото събрание.

Свикването на общото събрание се извършва по решение на колективния орган на управление – управителен съвет или съвет на директорите, за които също са налице формални правила за провеждане на заседания. Събранието не може да бъде свикано от самите акционери. Времето от поканата до откриването на общото събрание не може да бъде по-малко от 30 дни.

Редът за свикване на общо събрание на сдружението с нестопанска цел е подобен на този на АД. И в двата случая свикването се извършва от управителния орган по негова инициатива или по искане на акционери или членове на сдружението; ако съответният съвет не свиква общото събрание в определен от закона срок, то се свиква от съответния окръжен 3 съд; предвидено е задължително съдържание на поканата и време от поканата до датата на събранието не по-малко от 30 дни, респ. един месец.

Съдът намира, че по отношение на правото на член на управителния съвет на сдружение, който е прекратил членството си, да заяви заличаването си от регистъра при бездействие на общото събрание да приеме решение за формалното му освобождаване от съвета, приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл. 233, ал. 5 от ТЗ, тъй като между уредената в тази разпоредба хипотеза и фактическите отношения, възникващи при прекратяване на членство в управителен съвет на сдружение е налице най-голяма степен на подобие.

В разглеждания случай шестмесечният срок от датата на получаване на уведомлението за прекратяване на членството в сдружението до датата, на която сдружението следва да заяви заличаване на лицето като член на управителния съвет, изтича на 02.11.2024 г.

Ето защо, към момента на постановяване на отказа, както и към настоящия момент, не са налице предпоставките за извършване на исканото заличаване.

В производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписвания не притежава процесуалното качеството на страна на делото поради едностранния му характер, с оглед на което не дължи разноски, нито има право на такива.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 25, ал. 4 ЗТР вр. чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ на длъжностното лице по регистрацията рег. № 20240614195813/18.06.2024 г., постановен по заявление вх. № 20240614195813 за вписване на промени в обстоятелствата – заличаване на член на управителния съвет (УС) и представляващ сдружението по партида на Сдружение „ПроВарна“, ЕИК 206861694.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4