Решение № 264 от 22.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Велико Търново, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

АННА Д при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20254100500221 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, подадена чрез пълномощника му юк К. срещу решение № 1610/04.12.2024г. по гр.д. № 3831/2023г. на ВТРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени от него неимуществени вреди в размер от 15 000 лв., ведно със законната лихва от 16.03.2023г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Развиват се доводи за неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД, поради завишаване размера на присъденото обезщетение от районния съд, като несъответстващ на принципа на справедливостта и константната съдебна практика. В тази връзка се изтъква, че с оглед на установените по делото травматични увреждания на ищеца – разкъсно-контузни рани по главата със срок на лечение и възстановяване от 30 дни, травма на коляното, с оздравителен период от 10 дни и груб келоиден посттравматичен белег на челото с постоянен характер, определеното от съда обезщетение в размер на 25 000 лв. не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените негативни изживявания. Жалбоподателят посочва, че предвид действително претърпените от ищцата болки и страдания, както и с оглед 1 минималните размери от 4 см. на загрозяващия белег, справедливия размер на заместващото обезщетение възлиза на 10 000 лв., която сума е платена извънсъдебно на пострадалата. По изложените съображения се отправя искане до ВТОС да отмени изцяло обжалваното решение с присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал. 1 изр. 1 ГПК ответникът по жалбата не е подал отговор по нея.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ за осъждане на ответния застраховател да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., причинени от настъпило на 06.08.2022г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми от 21.02.2023г. до окончателното й изплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че на горепосочената дата в с.

Обединение, на кръстовището на ул. „Първа“ с ул. „Тридесет и шеста“, застрахованият при ответника водач на л.а. „Фолксваген Венто“ с рег. № ВТ 1741 КР, поради нарушаване правилата за движение по пътищата, изразяващо се в неспазване на дистанцията спрямо движещото се пред него МПС се удря в неговата задна част.

Изтъква се, че ищцата е пътувала на предна дясна седалка на л.а. „Фолксваген“ и че в резултат на ПТП е получила разкъсно-контузни и порезни рани на нивото на околната кожа, посттравматичен келоиден белег, главоболие и постоянен световъртеж. Допълва се, че тези наранявания са довели до временно разстройство на здравето й неопасно за живота, а келоидния белег до видимо загрозяване на лицето й. Твърди се, че при ищцата е налице и посттравматичен стрес, фобиен страж, тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство, както и че често сънува кошмари и си припомня случилото 2 се. Сочи се, че същата и към момента не е напълно възстановена от травмите си и все още изпитва главоболие и постоянен световъртеж, като се допълва, че недоброто й здравословно състояние я е принудило да напусна работа. Признава се, че по заведената от нея застрахователна претенция пред ответния застраховател, същият й е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Ищцата счита, че този размер на обезщетението не е достатъчен да репарира претърпените от нея болки и страдания, причинени й в резултат на процесното ПТП и претендира допълнително сумата от 15 000 лв. с присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът е признава, че застрахованият при него по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. „Фолксваген“ е причинил виновно процесното ПТП и че по писмена претенция на ищцата й е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв. Ответникът смята, че този размер на обезщетението съответства на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което претенцията на ищцата за заплащане допълнително на сумата от 15 000 лв. се явява завишена и несъответна на установени в съдебната практика критерии за определяне справедливия размер на обезщетението. Релевира се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради неизползването на предпазен колан от ищцата и се оспорва началния момент, от който се дължи законната лихва.

С подадената от ответника въззивна жалба спора пред настоящата инстанция е пренесен единствено и само относно въпроса за справедливия размер на следващото се на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с противоправното поведение на застрахования водач на МПС.

Предвид на това по делото следва да се приеме за безспорно установено, че на 06.08.2022г. в с. Обединение, на кръстовището на ул. „Първа“ с ул. „Тридесет и шеста“, застрахованият при ответника водач на л.а. „Фолксваген Венто“ с рег. № ВТ 1741 КР, поради нарушаване правилата за движение по пътищата, изразяващо се в неспазване на дистанцията спрямо движещото се пред него МПС се удря в неговата задна част и реализира ПТП с участието на още един автомобил. В резултат на последното ищцата, която е пътувала на предна дясна седалка на л.а. „Фолксваген“, претърпява травматични увреждания, които съгласно заключението на СМЕ се изразяват в разкъсно – контузни и порезни рани по главата, болка в лявото коляно, посттравматични белези от зараснали разкъсно – контузни и порезни рани по главата и челото, хронично посттравматично главоболие. Според вещото лице получените травматични увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а посттравматичното главоболие, което е налично с променлив характер и към времето на прегледа на ищцата, й е причинило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановителният период за разкъсно – контузните рани по главата е около 30 дни, за болката в коляното около 10 дни, а грубият келоиден посттравматичен белег на челото е с постоянен характер. Вещото лице е констатирало, че същият е с размери 4/0,6 см. и се намира под нивото на окосмената кожа на скалпа, като е добре визуално доловим от близко и по – далечно 3 разстояние. Приел е, че този белег е с характер на загрозяващ лицето на пострадалата.

В съдебно заседание вещото лице – съдебен лекар допълва, че при прегледа на ищцата, извършен на 17.10.2024г., същата споделя за преходни главоболия при емоционалния натоварвания, за които приема обезболяващи.

От представените от ищцата амбулаторни листи за прегледи от 06.08.2022г., от 18.08.2022г., 23.08.2022г., както и медицински протокол от ЛКК от 23.08.2022г. и лист за преглед от 14.09.2022г. се установява, че в този период ищцата се е оплаквала от постоянно главоболие в лявата част на главата и от световъртеж при ставане от легло, дразнене от шум и светлина. Същата не е съобщавала да е губила съзнание след ПТП и да има повръщане. Непосредствено след ПТП е констатирана разкъсна рана в окосмената част на главата около 2 см. /лист за преглед от 06.08.2022г./, а при прегледа й на 14.09.2022г. е констатирана рана с отстранени конци след ПТП в окосмената част на главата със слабо изразен оток в тъканите около хирургически обработената рана.

От представения амбулаторен лист от преглед при специалист от 27.02.2023г. се установява, че ищцата все още е имала оплаквания от силно главоболие в предната част на главата, придружено с гадене и отпадналост. От изисканата справка от НЗОК за извършени прегледи на ищцата в процесния период от датата на ПТП до 16.05.2024г. е видно, че освен горепосоченият преглед, ищцата е посетила веднъж и личния си лекар на 30.05.2023г. с диагноза камъни в пикочните пътища.

От показанията на свид. Б – близка приятелка на ищцата се установява, че след катастрофата последната имала силно главоболие, била на легло и трудно ставала, а като излизала навън слънцето й пречило. В началото за ищцата се грижела майка й, а свидетелката е ходила да помага за 2-3 часа. Била два месеца болнични, а след това напуснала работа, защото й пречил шума, а преди това не се е оплаквала от него. От ПТП има белег на челото, като чертичка с дължина 3-4 см., който се вижда и понастоящем. Към момента ищцата също се оплаква от главоболие и че й пречи слънцето, но свидетелка не знае дали приема някакви лекарства за това.

От показанията на свид. М. – майка на ищцата се установява, че я е видяла след ПТП в Бърза помощ В. Търново и била цялата в кръв, имала много стъкла по главата.

След като извадили стъклата и я превързали, пуснали ищцата да се прибере.

Пострадала от ПТП била и другата дъщеря на свидетелката, поради което тя си взела отпуск да се грижи за тях. Била в отпуск 1 месец и помагала на ищцата да се мие и да ходи до тоалетна, тъй като не можела да пази равновесие, да става от леглото, а коляното й било подуто и я боляло, като не можела да стъпва на този крак. В този период се грижела за домакинството – готвела, чистела, перяла и се грижела за детето.

Ищцата изпитвала болки в главата, като те продължават и към момента. Ходили три пъти в болница, правили й скенер и й казали да се приглежда на 6 месеца. Имала рана на челото отпред, около 4-5 см., като надуто, все едно е шито, който белег според свидетелката я загрозява. След ПТП ищцата не може да стои на слънце, защото й пречи и не може да търпи шум, за което според свидетелката напуснала работа. Сега работи в една мандра и пътува с автобус до работа. След инцидента ищцата станала по разсеяна, забравяла къде какво слага, както и вече че е говорено по дадена тема, а 4 същото така се изнервяла по – лесно.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С прекия иск по чл. 432 ал. 1 КЗ се ангажира отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените на пострадалите при настъпило ПТП имуществени и неимуществени вреди от застрахования при него деликвент по застраховка „Гражданска отговорност“.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Според задължителната съдебна практика /т. 11 от ППВС № 4/1968г. /понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Такива са характерът на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е извършено, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания, социално – икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и установените застрахователни лимити. Съобразно константната практика на ВКС, за да удовлетвори критерия за справедливост обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер т.е. да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия. В тази връзка размерът на определеното обезщетение е справедлив когато е адекватен паричен еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди.