Решение № 6711 от 30.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6711 гр. София, 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110167568 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу А. Д. Г. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2 500 лева, представляваща част от главница в общ размер на 6 609,82 лева по Договор за потребителски кредит № FL611540 от 21.10.2011г., формирана както следва: неплатена частично вноска за главница с падеж 21.07.2016г. в размер на 61,61 лева и 2438,39 лева, представляваща дължими вноски с падежи от 21.08.2016г. до 21.02.2018г., съгласно уточнение на исковата молба от 22.12.2022г., допуснато с протоколно определение от 31.01.2023г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 10.06.2021г. и сумата от 675,73 лева, представляваща лихва за забава /за претендираната главница/ за периода от 15.06.2018г. до 09.06.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 30.07.2021г. по ч.гр.д. 39879/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.

В исковата молба се твърди, че на 21.10.2011г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД, понастоящем „Българска пощенска банка“ АД и ответника, е сключен Договор за потребителски кредит № FL611540 от 21.10.2011г., по силата на който банката предоставила на А. Г. кредит в размер на 6 600 лева за текущи нужди. Сочи, че кредитът е преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя. Излага, че съгласно договора за първите девет месеца за усвоения кредит кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент + договорна надбавка в размер на -8,20 пункта, като за 1 периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване – договорната надбавка е 0,800 пункта. Поддържа, че ГПР по кредита е 12,55 %, както и че дължимите вноски по кредита е следвало да се заплащат ежемесечно на 21-во число. Твърди, че крайният срок на погасяване на кредита е 21.02.2018г., с изтичането на който срок сочи, че вземането е станало изискуемо. Излага, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г., вземането на банката спрямо ответника, произтичащо от договора за кредит е прехвърлено на ищцовото дружество. Сочи, че уведомлението за извършено прехвърляне на вземания е изпратено до ответника на постоянния му адрес, посочен в договора за кредит, но писмото се е върнало с отбелязване „непотърсено“. Твърди, че съгласно чл.20 от договора за кредит, уведомлението се счита получено. Развива съображения, че ответникът следва да се счита за уведомен и с връчването на уведомление като приложение към исковата молба.

При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Излагат се твърдения за нередовност на исковата молба.

Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения между страните по договор за кредит. Оспорва кредиторът да е предоставил сумата по процесния договор. Не оспорва положения подпис в договора, но твърди, че същият е пренесен посредством специални технически средства, поради което прави искане за задължаване на ищеца да представи договора в оригинал. Оспорва да е налице валиден договор за цесия, както и да е надлежно уведомен за извършената цесия, като във връзка с последното излага подробни съображения. Счита, че доколкото не е уведомен за цесията, то настоящият ищец няма активна процесуална легитимация. Твърди, че цесията не е породила действие, т.к. липсва индивидуализиране на прехвърляното вземане и посочване на цена. Твърди, че договорът за кредит е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави и закона. Оспорва лихвения процент по договора и излага подробни съображения в тази насока. Оспорва шрифта на договора и твърди, че е по малък от 12. Твърди, че в договора не е посочен краен срок. Излага, че изискването за посочване на ГПР в договора е нарушено, т.к. не били посочени основните данни за неговото изчисляване. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.07.2021г. по ч.гр.д. № 39879/2021г. по описа на СРС, 175 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника по договор за заем, предоставянето на 2 заетата сума, размера на претендираната главница, наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между заемателя и ищеца и уведомяването на ответника за цесията, настъпването на падежа на договора, изпадането на ответника в забава, както и размера на претендираното обезщетение за забава.

Относно наличието на валидно облигационно правоотношение между цедента и ответника по договор за заем по делото са събрани следните доказателства:

Представен е Договор за потребителски кредит № FL611540 от 20.10.2011г., сключен между А. Д. Г. и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, съгласно който е разрешен кредит в размер на 6660 лева със срок от 76 месеца, предоставен за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор № FL551358 от 20.09.2010г. С договора е посочено, че действащият към момента на сключване на договора базов лихвен процент за потребителски кредити в лева е 13,200%, уговорена е надбавка за първите девет месеца от срока на договора -8,20 пункта, а за останалия период от договора- 0,800 пункта. Представен е и подписан от кредитополучателя погасителен план към договора с обозначен номер на сделка 4250784, както и бордеро № 932405 от 21.10.2011г. за усвояване на кредит 4250784 за сумата от 6600 лева /л.16 от делото/. От така описаните документи съдът намира, че по делото категорично се установява, че е сключен договор за потребителски кредит между ответника и цедента на посочената дата, както и че сумата е била реално преведена от банката на кредитополучателя на 21.10.2011г. Горното се потвърждава и от отговора на задача № 1 на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза, което е посочило, че кредитът е преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя на 21.10.2011г. Ответникът не е възразил относно автентичността на сключения договор за потребителски кредит, а е посочил, че подписът е пренесен посредством специални технически средства върху представеното по делото копие от договора, което възражение остана недоказано, доколкото по делото беше представен и приет като доказателство оригиналът на сключения договор, който съответства напълно на представеното с исковата молба копие от него.

Поради което съдът приема, че е настъпило валидно правоотношение между цедента и ответника с предмет предоставяне на кредит в размер от 6600 лева. Относно възражението на ответника, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК в редакцията му, приложима към датата на сключване на договора, съдът намира същото за неоснователно, доколкото в договора за кредит ясно и на разбираем език е посочено, че се сключва за срок от 76 месеца, а в чл. 5 от същия е посочено, че крайният срок за погасяване на кредита, включително на дължимите лихви е 21.02.2018г.

Относно възражението на ответника, че в договора липсва методика за определяне на лихвения процент съдът намира следното:

Съгласно чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК в приложимата му редакция към 30.07.2010г. договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при 3 различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящия случай в договора е посочен действащ към момента на сключване на договора базов лихвен процент /13,200%/, надбавка за първите девет месеца от срока на кредита /8,20 пункта/, както и надбавка за оставащия период от срока на договора /0,800 пункта/. В чл. 3, ал. 4 от договора е посочено, че ГПР по разрешения кредит е в размер от 12,55 %, като общо дължимата сума по договора е 9885,27 лева. В ал. 5 е посочено, че стойността на ГПР е изчислена при следните допускания- договорът за потребителски кредит е валиден за срока, за който е сключен, и банката и кредитополучателят изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и се прилагат до изтичане на срока на договора; сумата на всяка погасителна вноска се приема за най-ниската от предвидените в договора суми; за целия срок на договора за кредит се прилага лихвения процент, изчислен съгласно ал. 2. Т.е договорът съдържа необходимата от закона информация, касателно уговорената лихва, нейните компоненти и размерът й за целия срок на договора. На следващо място в чл. 3, ал.

6 от договора е посочено как се определя и БЛП, а именно от Съвета на директорите на банката или от комитет към Съвета на директорите към датата на подписването на договора от Комитета по управление на активите и пасивите, като отразява пазарните /бенчмаркови/ лихвени мерители /Софибор, Юрибор, Либор/; рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс; директните нелихвени разходи на Банката по привличане на финансов ресурс; оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при найкредитоспособните клиенти; както и временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0,50% на годишна база. Уточнено е, че БЛП подлежи на месечно преразглеждане, както при промяна на един или повече от изброените показатели. Следователно процесният договор не страда от порок на клаузата за възнаградителна лихва, водещ до недействителност на цялото правоотношение. При това положение по-нататъшното разглеждане на въпроса относно реда за изменение на лихвата при промяна на конкретните изброени по-горе фактори е безпредметно, доколкото по делото не е претендирано присъждане на възнаградителна лихва.

Относно възражението на ответника, че договорът за кредит е недействителен като противоречащ на добрите нрави и сключен при нееквивалентност на престациите съдът намира, че макар към датата на подписването на договора разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК да не е била част от действащото законодателство следва да се извърши преценка дали клаузи от договора не противоречат на закона. В действителност, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, но само доколкото същото не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В този смисъл следва да се прецени дали размерът на ГПР не е прекомерен и не води до прекомерно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, доколкото длъжникът се явява икономически слаб участник в оборота, 4 който не е разполагал с необходимите знания за обичайните лихвени проценти и търговски практики, нито е имал възможност да договаря по-добри условия с оглед нуждата му от финансови средства. В настоящия случай, както беше посочено по-горе ГПР е в размер на 12,55 %, като дори към него да се добави уговорената добавка същият отново не надвишава 3 пъти размера на законната лихва, поради което не може да се обоснове извод за противоречие на добрите нрави, доколкото размерът не надвишава многократно размерът на законната лихва и не води до нееквивалентност на престациите.