Решение № 3763 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3763 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20251110105513 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „Електрохолд Продажби” ЕАД срещу ответника Р. А. И. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 107 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата 316,95 лева – главница за потребена електрическа енергия за периода от 15.01.2022 г. до 15.04.2022 г. в обект на адрес гр. София, ********** с клиентски № 310247604091, ведно със законната лихва за периода от 15.08.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 9,87 лева – мораторна лихва за периода от 08.03.2022 г. до 29.07.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.11.2022 г. по ч.гр.д. № 43957/2025 г. по описа на СРС, 123 състав.

Ищецът „Електрохолд Продажби” ЕАД твърди, че се намирал в облигационни отношения с ответника, който бил регистриран като битов клиент за електрическа енергия с място на посочения адрес. Твърди, че за процесния период доставил на ответника ел.енергия на исковата стойност.

Съгласно приложимите в отношенията между страните Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия начислил мораторна лихва за забава. Моли съда да уважи предявените искове и претендира присъждане на разноски.

Ответникът Р. А. И., редовно уведомена, подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК чрез назначения особен представител. Оспорва между страните да е налице сключен договор, евентуално счита, че същият е недействителен. Оспорва исковата претенция по размер, както и акцесорната 1 претенция за мораторна лихва за забава. Оспорва дължимостта на сумите като погасени по давност. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искова с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 107 ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на договор за доставка на ел. енергия през процесния период, както и че ел. енергията, отразена като доставена в процесните фактури, действително е била доставена, а цената й съответства на размера на заявената искова претенция.

Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а. /нов - ДВ, бр. 74 от 2006г., в сила от 01.07.2007г./ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач - крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл.

97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на §1, т. 2 а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б. от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.

Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект - онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляря на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот.

2

В настоящия случай по делото е представено Заявление № 1203373392/30.07.2019 г. за продажба на електрическа енергия за битови нужди. Налице е заличаване в документа, но се установява, че същият е подаден от ответника Р. А. И. и касае обект на потребление в гр. София, ул.

526-та № 6, СТАЯ. Посочено основание за ползване „наем“. Представен е и подписан Договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната мрежа

ДПЕРМ

1203335518 SAP

№ IB-31-1930325/10.07.2019 г., сключен между ответника Р. А. И. и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /с настоящо фирмено наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД/ за обект в гр. София, ул. 526-та № 6, СТАЯ от къща.

Прието е като доказателство по делото и Заявление №

**********/05.10.2023 г. за временно преустановяване на електрическата енергия, подадено от ответника Р. А. И., както и Заявление №1205384531/23.04.2024 г. от ответника Р. А. И. за възстановяване на снабдяването с електрическа енергия.

Поради изложеното може да се направи извод, че е налице облигационно отношение между страните през процесния период 15.01.2022 г. до 15.04.2022 г. за обект, находящ се на адрес гр. София, ул. 526-та № 6 и съставляващ СТАЯ от къща.

Предмет на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, респ. на установителния иск по чл. 422 ГПК са вземания за електрическа енергия за периода от 15.01.2022 г. до 15.04.2022 г. в обект на адрес гр.

София, **********. По делото не е представен договор за наем на цялата къща, нито други доказателства, че ответникът е наемател на цялата къщата през посочения период. Съдът счита, че същото е съществено в случая предвид обстоятелството, че подадената молба за присъединяване и сключеният договор не касаят самостоятелен обект на правото на собственост, а отделна стая в къща.

Страните своевременно и надлежно /с определението по чл. 140 ГПК/ са предупредени, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

Въпреки това, ищецът е създал активни пречки /не е заплатил определения депозит и се е отказал от доказателвтените искания/ за събиране на допуснатата от съда комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза за установяване конкретния обект /апартамент, стая или къща/, действителния размер на потребената електроенергия, начислените суми и извършени евентуални плащания. Доколкото е налице своевременно и надлежно оспорване от страна на ответника, за изясняването на посочените обстоятелства са необходими специални знания. Представените от ищеца справки за начислени суми и доказателства за извършени плащания за периоди, различни от процесния не са достатъчни в тази насока и не разколебават извода на съда.

3

Предвид изложеното съдът приема, че ответника не е имал качеството на потребител на електрическа енергия за процесния имот на адрес гр.

София, **********, както и че ищецът е възпрепятствал установяване действителния размер на вземанията, поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК 175133827 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, бл. Изток Плаза срещу Р. А. И., ЕГН ********** с адрес гр.

София, ул. „Охрид“ № 19 искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 107 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата 316,95 лева – главница за потребена електрическа енергия за периода от 15.01.2022 г. до 15.04.2022 г. в обект на адрес гр. София, ********** с клиентски № 310247604091, ведно със законната лихва за периода от 15.08.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 9,87 лева – мораторна лихва за периода от 08.03.2022 г. до 29.07.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.11.2022 г. по ч.гр.д. № 43957/2025 г. по описа на СРС, 123 състав като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4