Протокол № 206 от 15.02.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 206 гр. Варна, 15.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100502096 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 16:03 часа се явиха:

На основание чл.136, ал.1, т. 2 от ГПК производството по делото ще бъде разгледано при закрити врата.

Въззивникът В. К. С., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв.Д.

Ч., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна С. В. Г., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв.Ю. Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Контролираща страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ –В., редовно призована,представлява се от соц.работник Й.М., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

АДВ.Ч.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ.Г.: Моля да се даде ход на делото.

СОЦ.РАБОТНИК М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТА И ГО ДОКЛАДВА съгласно Определение № 4271/11.11.2023 г.

АДВ.Ч.: Поддържам въззивната жалба. Поддържам писмения отговор. Оспорвам насрещната въззивна жалба, както и оспорвам отговора. Поддържам допълненията по реда на чл. 266 от ГПК, нарочно посочени с писмена молба от 09.02.2024 г. Оспорвам частната жалба. Нямам възражение по отношение на доклада, изцяло сме го възприели и моля да бъде обявен за окончателен.

АДВ.Г.: Поддържам нашите жалби, оспорвам останалата въззивна жалби и Ви моля на първо място да се произнесете по привременните мерки. Цитирал съм решение на Окръжният съд, в което член на състава участва по отношение на възможността за вземане на привременни мерки след влязло в сила решение на съд за реални такива мерки, по режим за лични отношения и считам, че в конкретния случай това решение сочи на двойно становище на съда като Окръжен съд по отношение на привременните мерки, защото аз считам, че за да се постановят привременни мерки трябва да има сериозно основание което да бъдат посочени за да се промени и заради това съм направил жалбата и я поддържам в тази част. Считам, че с оглед ясното и безспорно решаване на делото следва да се произнесете по последното. Поддържам искането за допускане до разпит на свидетели, за което подадохме въззивна жалба, изпращахме за становище на г-н С., така или иначе нямам произнасяне и аз считам, че това дело би следвало да се реши и с изслушване на свидетели, освен изслушване на двамата родители и детето. Ние нямаме искане за разпит на детето, така че това нещо не е наше искане. Аз считам, че следва според мен да се изслушат свидетелите и водим такива, ако прецените. Детето също го водим.

СЪДЪТ пристъпва към лично изслушване на родителите В. К. С. и С. В. Г., на основание чл. 59, ал.6 СК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: Няма никаква промяна в отношенията. Нещата са по – зле, имам предвид в отношенията ми с детето и с майката. Даже преди една седмица преди да дойда, да летя за насам изпратих имейл – предложение за среща, за разговори, за споразумение, на което получих отговор един ден след датата, за която бях предложил, т.е нещата по абсолютно никакъв начин не са се развили. Според мен ако е било средно по степен отчуждението, в момента отива към тежко. Детето нито иска да разговаря с мен, дори отвън пред залата се опитах да разговарям с него, на всичко отговаря „не“, „не искам“, питам го „защо не искаш“ и „имам право да не искам“, няма абсолютно никакво сближаване. Изпълнявал съм, благодаря на предишния съд, изпълнявал съм привременните мерки, изпращал съм имейли, sms –и за онлайн срещи, за всичко, което беше там предвидени като някакви мерки, евентуално първоначално за онлайн сближаване между нас.

2

По – миналата година преди това и по привременните мерки съм летял почти през седмица до А., до центъра, от шест срещи се проведе една, единствена среща. Така, че смятам, че за този период няма никакво положително развитие, за съжаление.

ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Почти 20 години вече съм педиатър, работя ежедневно с деца с хронични заболявания, редки заболявания и техните родители. За тези деца, ние ставаме като членове на техните семейства. Прекрасно съм запозната какво би следвало когато настъпи конфликт в семейството или настъпи раздяла. Повярвайте ми, често пъти последиците са изключително неприятни: анорексия, суицидни опити, психиатрични заболявания, употреба на забранени субстанции и т.н. Въпреки, че в писанията, въззивни жалби съм определяна като главно действащо лице в тяхното отчуждение, че позволявам на бащата само роля на биологичен материал, на банкомат, така съм определяна, казвам, че никога не съм пречила, напротив дори съм мотивирала В. да се срещат. Още преди заминаването, целият период на отношенията на В. може да се радели на: преди замиването на бащата в чужбина, след заминаването на бащата в чужбина и вече при завеждане на делото. Преди заминаването на бащата в чужбина, той е канен е в дома. За съжаление от моя гледна точка, това което се случва, е че вече се влошава ситуацията. В. си продължава психотерапевтичните сеанси, но това дете иска някакво обяснения от бащата защо се е стигнало до там. Аз съм давала обяснения, доколкото мога да дам, обяснения защо бащата не го е търсил. В момента, в който започнаха привременните мерки, след първата среща детето се затвори и плака, т.к. явно е имало конфликтна ситуация там. Трябваше да се срещаме пак спешно с психотерапевт, в последствие без обяснение към детето бащата промени присъствените срещи станаха онлайн, като междувременно имаше пращани съобщения към В. „аз никога няма да спра, аз ще продължа да те търся“, не даде това обяснения. В един момент той прекрати привременните мерки от февруари 2023 г. до юни 2023 г., това са четири месеца. Той се отказа от услугите в ЦОП. От февруари 2023г., когато той се отказа от услугите в ЦОП до юни 2023 г. нито е идвал, нито е пращал онлайн линкове. В последствие беше потърсил В. в училищния двор при завършване на училището, там също е настъпил конфликт. Аз не съм присъствала, това са обяснения, думи на детето.

За съжаление многократните разговори, които сме имали с г-н С. чрез имейли, където винаги съм го бих казала, не мога да кажа думата поучавала, но съм го съветвала да разговаря честно, да бъде открит с В., да му каже, да даде някакво обяснение. Това дете има въпрос, той е на 14 години, социалният му опит расте. Той вижда вече как комуникират децата около него със своите родители, какви са отношенията, как те съзряват във времето и в същото време той не получава никаква такава информация Той няма нищо, което бащата да е казал за себе си на това дете. В. иска да разбере защо той си тръгна, аз обяснявам на бащата, че той ме е поставил по средата на техния път. Моята роля е огромна и съм съгласна с това, което мога аз да дам, да мотивирам, провокирам, казвам „пиши“, „говори“, „разберете се като мъже“, но това което в последствие се случва, е едната среща това лято през 2023 г., защото той го нямаше и междувременно получих призовка за наказателно дело 3 за това, че не са изпълнявани срещите в ЦОП, че съм възпрепятствала срещите в ЦОП, въпреки че В. е воден в ЦОП. Попитах той кога смята да осъществи контакт с детето за режим на лични отношения, на който той държи. Първо получих писмо, в което се заявява, че няма валиден режим на лични отношения. Получи се отговор, че той има право на режим на лични отношения, но не е задължен за този режим. След това се получи така, че да гарантирам и организирам такава среща и той реши да дойде не в ден, в който е режима, а в друг. Аз бях в къщи, всичко беше наред и казах „добре, заповядай“. Това беше на 07.08.2023 г. След, което нищо. Нямам нищо против бащата. Този въпрос за срещите дискутирахме с гн С. януари 2023г. Ако той е постоянен и спазва без непрекъснати оправдания, колко е зает, забравя да изпраща линкове, защото това сега се случва, той дори забравя да изпраща линкове. Първата седмица на ноември, първата седмица на януари, първата седмица на февруари. На 15-ти септември, когато дойде като присъствена среща го попитах кога планира за октомври, планира ли да дойде във В. за да се срещнат, защото за мен срещата очи в очи е важна, колкото да е неприятна в началото за детето. Аз с него нямам проблем да се виждам с него очи в очи. На 27-ми януари, както и на 07-ми август, когато дойде сме се виждали с г-н С.. Аз отначало не знаех къде е бащата.

Смятам, че би могло да има такъв режим, но за да може, аз мога да гарантирам, че той ще бъде осъществяван, но за да може В. реално да изпълни, това което е по режима, защото аз да мога да кажа „да“, аз мога да направя всичко и да се опитвам да го уредя, той трябва да получи някакво обяснение от баща си за цялата ситуация. Това е нещото, което аз призовавам. Искам да даде обяснение защо не го е търсил, това са въпросите, които В., независимо от всичко задава. Къде са тези три години, какво е правил, къде е бил, защо не е информиран, защо сега се държи по този начин, защо го упреква, че лъже. Винаги говорим.

Понякога казвам „недей да реагираш толкова…“, сега той е в активен пубертет, факт, казвам му „опитай се, направи опит, дай шанс, чуй го“. Много трудно беше да го убедя да отидем на първата среща в ЦОП, след като баща му в П. му обърна гръб. Не знам дали някой може да се постави в ситуацията на едно дете, което три години не е търсено, не е имало срещи, да види в П. баща, си който направи кръгом. Два часа по – късно В. получи съобщение, че в П. е бил за кратко, а след това е бил и във В.. Бил е в България като цяло повече от две седмици. Аз не съм пречка за изпълнение на режима. Режимът може да се изпълнява, факт.

Аз не знам какво повече да кажа. Това, което мога да кажа, е че режим на лични отношения с бащата може да има и ще има, но това пак казвам, това зависи от начинът, по който бащата ще подходи, т.е. дали те наистина ще продължат, дали ще продължи да се изпълнява режимът. Да не се стига до тази ситуация, в която сме в момента. Тя е двупосочна, подкрепата от наша страна я има, вратата е отворена винаги, по всяко време. След въпросните срещи ние сме говорили с В. и ако трябва да го цитирам, той казва „няма никакъв смисъл“. Да, и аз след това започвам „ ти имаш един баща, не зависимо от твоите чувства в момента, наранен, обиден, разочарован, той ти е баща, трябва да му дадеш шанс, трябва да го чуеш, трябва да започнете да се срещате, трябва по някакъв начин да изчистите тези отношения, трябва да направиш крачка“. „Той трябва да направи крачка, той се държи така с мен, той не ми дава обяснения, той ме обвинява, че лъжа, той ме обиди в училище и 4 т.н.“ При, което аз започвам да оправдавам поведението на бащата, а бащата в същото време пише писма на сина си с обвинения „как няма да му се извини“, вие ще ги видите, това са писмата от сега, те са от 23-ти.

ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: Това не се е случвало. Имаше една онлайн заявка, никой не се е включвал никога, 0%. В ЦОП, както вече казах и ще го повторя от шест срещи, за които аз летях се състоя реално само една. Един път в месеца аз мога да присъствам лично. Ако се изпълнява наистина, а не да отида на прага, В. да стои вътре, майка му да е между нас двамата и той да кажа „не искам да изляза“, за това ли летя 3000км. За това искам срещи онлайн, защото това е свързано с разходи, свързано е с нерви, с всичко. Един път в месеца мога да идвам и да присъствам за режим. Ще намеря вариант да присъствам стига да знам, че два часа ще прекарам със сина си, а не ще ми кажат „чао“. Един път в месеца мога да го осъществявам режима, за събота и неделя. Предлагал съм медиация, предлагал съм споразумение, всичко. Не сме пробвали медиация. Не знам защо не сме пробвали.

ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Аз много често съм атакувана и заплашвана.

ВЪЗЗИВНИКЪТ С.: Не е вярно.

ВЪЗЗИВАЕМАТА Г.: Преди два дена получих заплахи да очаквам, че ще пристъпи към по -непопулярни методи. През 2021г. бях заплащана с физическа саморазправа. Аз искам да се постигне нещо, но без заплахи. Аз съм човек, който е заплашван с това, че ще бъде съден, че ще е интересно как ще реагира колегите му в Терапията на осъден служител, за това как не съдействам, а с каквото съдействам ще се предостави на съда.