Решение № 421 от 19.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Варна, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20243100500259 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 95709/19.12.2023 г. , подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, срещу Решение № 3984/07.12.2023 г., постановено по гр.д. 5448/2023 г. по описа на ВРС, 50-ти съдебен състав, с което е уважен искът на Т. Г. Г. за осъждане на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482 за заплащане на сумата в размер на 7339,29 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. „А. **“ с рег. № В **** РН, вследствие на ПТП от 26.11.2022 г., настъпило в град А., на път втори клас № 29 на км. 5,950 по вина на водача на лек автомобил марка "Р. М." с рег. № В****КН, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица, издадена от ЗД „Бул Инс” АД, със срок на действие 04.08.2022г. - 03.08.2023г., валидна към датата на събитието, ведно със законната лихва от исковата молба – 02.05.2023г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Въззивникът счита, че в първоинстанционното решение неправилно е направен прочит на събраните по делото доказателства. Посочва, че в изготвената САТЕ вещото лице е направило изчисления на щетите след изследване на цените на оторизирани сервизи на марката, на оторизирани сервизи на други марки, както и изчисления на средни пазарни цени.

Подчертава, че процесният автомобил е бил в експлоатация над 22 години, както и че е извън гаранция и ремонтът му би следвало да бъде извършен в неоторизиран сервиз. Счита, че възстановителната стойност на щетите се определя от разходите за материали и труд по средна пазарна цена към 1 момента на настъпване на застрахователното събитие, като следва да се има предвид и овехтяването на автомобила. За грешна счита интерпретацията на съда, че е направено възражение от ответника, с което да е отправено искане при определяне размера на щетите, да се вземат предвид единствено цени в сервизи без сертификат. Излага, че искането било да се вземат цени на сервизи, които са неоторизирани, а не които не притежават сертификат за качество. Намира, че сумата, която репарира напълно щетите по автомобила, е в размер 5 353,25 лева. Поради изложеното, счита, че ВРС е постановил решение при неправилна преценка на доказателствата по делото, с което е уважил предявения иск в по-голям размер от реално дължимия. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция, а в евентуалност – постановяване на решение в по-малък размер. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на ВРС за правилно, законосъобразно, добре мотивирано и подлежащо на потвърждение. Обяснява предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ и излага, че съгласно разпределената доказателствена тежест по делото, в тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения, включително, че е платил на ищеца дължимото обезщетение. Посочва, че съгласно изготвената по делото САТЕ сумата, необходима за възстановяване на процесния автомобил по средни пазарни цени за части и труд е в размер на 11 291.13 лева, от която след приспадане на заплатената извънсъдебно сума в размер на 2 209.47 лв., дължимото обезщетение добивало израз в размер на 9 081.66 лв., поради което искът до предявения от 7 339.29 лв. размер бил основателен и доказан.

Изразява становище, че съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява, дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06г. на КФН. Посочва съдебна практика и поддържа становището, че обезщетението не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Намира, че Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз и стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно заложените в Методиката правила. За правилно посочва приетото от съда, че заключението е обективно и компетентно изготвено, след като сумата за обезщетение е определена на база средната пазарна цена на труда, изчислена след сравняване на цените за ремонт в сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество, такива без сертификат, както и в оторизираните сервизи и неоторизирани автомобилни сервизи.

Възражението на насрещната страна, че оторизираните сервизи следва да се изключат от експертизата намира за неоснователно, тъй като посочва, че тези 2 сервизи предлагат същите услуги на пазара, както и останалите сервизи и не следва да се ограничава свободата на собственика на автомобила да го ремонтира в свободно избран от него автосервиз, като единствено обезщетението не следва да надвишава средната пазарна цена на ремонта.

При тези изводи въззиваемата страна счита, че правилно ВРС е възприел заключението на вещото лице в първия му вариант, при който средно пазарната стойност е определена при включване стойността на всички сервизи, работещи на пазара, както и относно резервните части при отчитане по цени оригинални за марката и от алтернативни доставчици. За неоснователно намира възражението на ответника, че след като процесното МПС е в експлоатация 22 години е налице пречка автомобилът да бъде отремонтиран във всеки сервиз на пазара, както с оригинални авточасти, така и с алтернативни такива. Моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, като правилно и обосновано и присъждане на разноските. По същество, намира жалбата за неоснователна, а постановеното решение за правилно, законосъобразно, поради което и подлежащо на потвърждение. Претендира разноски, сторени в настоящото производство.

В открито съдебно заседание въззивникът с писмена молба поддържа въззивната жалба. Въззиваемата страна в открито съдебно заседание поддържа отговора на въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от Т. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. А., ул. “Н. Н.” № * срещу ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

"Джеймс Баучер" № 87, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 7339,29 лв. /след допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване на основание чл.214 ГПК/, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. „А. **“ с рег. № В **** РН, вследствие на ПТП от 26.11.2022 г., настъпило в град А., на път втори клас № 29 на км. 5,950 по вина на водача на лек автомобил марка "Р. М." с рег. № В****КН, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица, издадена от ЗД „Бул Инс” АД, със срок на действие 04.08.2022г. - 03.08.2023г., валидна към датата на събитието, ведно със законната лихва от исковата молба – 02.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 26.11.2022 г. около 11:30ч. в град А., движейки се по пътя Варна - Добрич, на пресечката с ул. “А. Павлович” се престроил в лентата за ляв завой и изчакал насрещно преминаващите автомобили, бил блъснат отзад от лек автомобил марка “Р. М.”, с рег. № В****КН. Посочва, че уведомили контролните органи, които след като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието и участниците в него, съставили Констативен протокол за ПТП № 2022-1020-2353-1. Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е имал сключена застраховка ГО при ответника към датата на събитието. На 28.11.2022 г. уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, след което бил извършен оглед на автомобила. Установените вреди се изразявали в:

3 облицовка задна броня, спойлер задна броня, основа задна броня, врата на багажник, стоп десен, панел под стоп ляв, панел заден десен, колона задна дясна, водач задна броня десен, рог заден десен, престилка задна, основа панел заден десен, вентилационна клапа в задна лява основа на панел, под на багажник, гума задна дясна Ханкук 195/65/15, таван и заден мост. Сочи, че към настоящия момент застрахователят не е заплатил обезщетение за вредите.

Излага, че след извършено проучване в сервизи, установил че сумата необходима за възстановяване на автомобила възлизала на 6000 лв. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗД „Бул Инс” АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение към датата на събитието, както и настъпилото ПТП. Твърди, че след предявяване на преписката и преглед на документите, е съставен ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение.

Сочи, че одобрил погасяване чрез плащане за сумата от 2149,47 лв. и 60 лв., като сумите били платени на 25.04.2023г. Поддържа, че при определяне на обезщетението и неговия размер застрахователят е взел предвид възрастта на увреденото МПС, както вида и степента на вредите. Намира претендирания от ищеца размер за завишен, като излага подробни съображения в тази насока.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна по въведените с жалбата оплаквания:

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Съобразно чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

Както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, не се спори относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на "Р. М." с рег. № В****КН/ при твърдяния в исковата молба механизъм на ПТП, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили имуществени вреди в правната сфера 4 на ищеца.