Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2899 от 12.03.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 171/2026
Вид
Решение № 2899
Подписан
12.03.2026
В сила
12.03.2026
Състав
Любомира Несторова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2899

Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20267180700171 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. Й. П. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, депозирана чрез адвокат П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-1030-000949 от 29.12.2025г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з" гг) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е постановено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят намира оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна като излага подробни съображения Претендира се отмяната на оспорената заповед и разноските по делото. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адвокат К., с приложено пълномощно поддържа жалбата. Представя подробни писмени съображения.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. М., в писмено становище, намира жалбата за неоснователна и излага подробни съображения.

Претендира отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение. Възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

От фактическа страна, съдът установи следното:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 5053154 от 28.12.2025.

Установено е, че на 28.12.2025г.Д. Й. П. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], СУМПС [номер], като водач на МПС - СИТРОЕН КСАРА 1.4 с peг. № [рег. номер], в [населено място], бул. България кръстовище с ул. Дилянка, с посока на движение от изток към север, управлява личния си лек автомобил Ситроен Ксара с регистрационен номер [рег. номер], като извършва следното нарушение: Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Служебно е прекратена регистрацията на 23.12.2025г., поради липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност.

В съставения АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и че като доказателства са иззети: СУМПС [номер] и 2 броя рег. табели с №[рег. номер].

На 29.12.2025г. е издадена оспорената, с която на основание чл. 171, т. 1 б. "з" гг) е наложена на Д. Й. П. с [ЕГН], мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". В мотивите на заповедта е посочено, че водачът П. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. ЗПАМ препраща и към АУАН.

С административната преписка са представени и заповеди за компетентност на органа, издал оспорената заповед: Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на МВР /л. 28 по делото/, Заповед № 8121к-13342/25.10.2023г. на главния секретар на МВР.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

На основание законовата делегация на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОДМВР-Пловдив е оправомощил длъжностните лица от ОДМВР-Пловдив, които да налагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5,б.“а“, т.6 и т.7 от ЗДвП. Сред тях са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“-Пловдив.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Съдът намира, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл. 171, т. 1, буква "з" гг) от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 171, ал. 1, буква "з", гг) от ЗДвП (нова – ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В процесната заповед е посочено от фактическа страна, че водачът Д. П. управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация от 23.12.2025г.

В случая в заповедта не е извършено нормативно препращане към нито една от нормите, изброени в буква "з", гг) на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. Съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви "а" до "ж" включително са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, а основанията по буква "з" (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) препращат към административнонаказателни разпоредби. Ето защо, органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен. Правната квалификация се обективира в мотивите на административния акт, като в настоящия случай в заповедта не е посочена конкретна разпоредба от изброените в чл. 171, ал. 1, буква "з", гг) от ЗДвП.

Цитираното в АУАН нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП не е сред предвидените в чл. 171, т. 1, б. "з", " подбуква "гг". Пропускът на органа в тази насока не може да бъде саниран в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на заповедта.

Дори да се приеме, че правната квалификация на описаното в случая нарушение от изброените в чл. 171, ал. 1, буква "з", гг) от ЗДвП е чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, то по делото липсват доказателства за уведомяване на жалбоподателя Д. П. за прекратяване на регистрацията на процесното МПС, считано от 23.12.2025г.

В справката на л. 20 по делото за отразените данни по регистрация на МПС С. К. с регистрационен номер [рег. номер], посочено, че на 23.11.2025г. е прекратена регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за без ГО.

Редакцията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обнародвана в ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., във вр. с правилото на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН не въвежда задължение за сектор "Пътна полиция" да уведоми собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, но съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ /Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г. /, информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. В ал. 11 на последно цитираната разпоредба е посочено, че компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка, а когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията към момента на прекратяване на регистрацията на процесното МПС /19.08.2025 г./ предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Следователно, за да произведе действието, посочено в ЗДвП към 19.08.2025 г. за прекратяването е необходимо уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и уведомление от "Пътна полиция" на собственика на пътното превозно средство.

В конкретния случай липсват доказателства за уведомяването на Д. П. за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, поради липса на сключена застраховка "Гражданска отговорност".

От приложената от ответника справка за отразените данни по регистрация на МПС СИТРОЕН КСАРА с peг. № [рег. номер], се установи, че е платена застраховка Гражданска отговорност от 29.12.2025г. до 28.12.2026г. в ЗД „Евроинс“ АД. На 30.12.2025г. в 10:44 часа е извършено служебно възстановяване на регистрацията на процесното МПС, поради уведомление от Гаранционния фонд за валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След като веднага е отстранено нарушението и има служебно възстановяване на регистрацията на превозното средство, то отсъства основанието за прилагане на оспорената принудителна административна мярка.

По изложените мотиви, съдът намира жалбата за основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-1030-000949 от 29.12.2025г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив е незаконосъобразна и ще бъде отменена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 5,11 евро – платена държавна такса и 500 евро – изплатено адвокатско възнаграждение. Претендираното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и на чл. 8, ал. 3 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. При това положение възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Воден от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000949 от 29.12.2025г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Д. Й. П. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, сумата в размер на 505,11 евро /петстотин и пет евро.11 цента

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: