Определение № 110 от 25.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000110 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на с чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.

С определение №38/09.01.2025г., постановено по т.д. №280/2023г. по описа на Окръжен съд С.З., е върнал исковата молба на „Д.Е.К.**“ ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ж.к. „И.“ бл.***, вх.*, ет.*, ап.* срещу „Е.С.-*“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,ул. “Г.М.“ №*, ет.*, ап.*., поради неотстраняване на нередовностите и е прекратил производството по т.д. № 280/2023г. по описа на Окръжен съд С.З..

Определението е обжалвано от ищеца „Д.Е.К.**“ ООД. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се иска неговата отмяна. На практика с частната жаалба се възпроизвеждат обстоятелствата, съдържащи се в исковата молба, по която производството по делото е прекратено.

След като се запозна с приложените по делото доказателства, въззивният съд намира жалбата за допустима, като подадена в срок, съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо съдебен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

1

Производството по т.д. №280/2023г. по описа на окръжен съд С.З. е образувано по предявен осъдителен иск от „Д.Е.К.**“ ООД срещу „Е.С.-*“ ООД. Обстоятелствата, на които се основава осъдителната искова претенция са следните: Ищецът е закупил недвижим имот от ответното дружество – подробно описан, като сделката е обективирана в нот. акт №***, т.*, рег. № ****, д.*** от 02.06.2023г. Посочено е, че цената на имота е 260 000 евро, а оборудването 20 000 евро. Последното плащане е направено на основание предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот, в който изрично е записано ведно с оборудването и обзавеждането в сградата и имота въобще. Твърди, че ищецът не е въведен в имота, нито е описал оборудването, което е заплатил, по причина на ответното дружество и наематели, които не го допускат в имота. Ищецът сочи, че с телепоща от 10.07.2023 г. е поканил ответното дружество да определи дата за въвод във владение и предаване на оборудването, което е закупил, като заявил, че ако в седмодневен срок от получаването не предадат оборудването, договорът за закупуване на същото ще се счита за развален. На 12.07.2023г. е върната телепощата, като седмодневния срок изтича на 19.07.2023г. Твърди, че до настоящия момент оборудването не е предадено, предвид което ищецът счита, че договорът за закупуване на оборудването е развален.

При тези обстоятелства ищецът обосновава правния си интерес за предявяване на осъдителната искова претенция за връщане на парите, платени по договора за закупуване на оборудването, като платени на неосъществено основание. Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати/върне сумата в размер на 39 100лв., платени без основание, ведно със законовата лихва от деня на плащането.

С определение №103/08.02.2024г., постановено по делото съдът е оставил без движение исковата молба, приемайки че посоченото в исковата молба оборудване и обзавеждане, като част от спорния предмет, не е конкретизирано и индивидуализирано, което оказва влияние върху редовността на предявения иск. Дадени са указания ищецът да уточни обстоятелствената част на исковата молба като конкретизира и индивидуализира движимите вещи, които формират претендираното от него оборудване и обзавеждане на стойност 39 100лв., като е указан срок за 2 отстраняване на констатираните нередовности - едноседмичен срок от съобщението и са указани последиците при неизпълнение – връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Съобщението е получено от ищеца на 26.02.2024г. и в дадения от съда срок по делото е постъпила молба вх. №3007/05.03.2024г. В молбата се сочат причини, поради които ищецът не може да конкретизира движимите вещи - оборудване, облигационната връзка за прехвърлянето на които счита за развалена и на основание на което обосновава неоснователното обогатяване на ответника.

При това положение първоинстанционният съд е приел, че с молба вх.

№3007/05.03.2024г. ищецът не е изпълнил указанията му, дадени с определение №103/08.02.2024г. и в молбата отново не са конкретизирани и индивидуализирани вещите, които формират оборудването, за което ищецът твърди, че е заплатил на ищеца и с исковата молба претендира връщане на платеното в размер на 20 000 евро или 39 100лв.

Възприетото от първоинстанционния съд изцяло се споделя и от въззивната инстанция, тъй като действително исковата молба не отговаря на изискването по чл.127 ал.1, т.4 от ГПК – не съдържа изложение на необходимите обстоятелства, на които се основава осъдителната искова претенция на плоскостта на неоснователното обогатяване. Успешното провеждане на иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД в трите му хипотези се обуславя преди всичко от установяване наличието на основния елемент от фактическия състав – а именно неоправданото разместване на имуществени блага.

Неоправданото разместване на имуществени блага е обусловено от обогатяване на едната страна за сметка на другата и то при липсата на правно основание за това, както и от причинна връзка между обедняването и обогатяването. При иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, в трите му хипотези, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респективно за задържане на полученото.

Доколкото ищецът се позовава на неоправдано разместване на блага вследствие разваляне на договорна връзка, то, за да се установят елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване вследствие разваляне на договорно отношение, следва да е ясен предметът на това договорно отношение, за да се прецени, дали са налице предпоставките за развалянето му, съответно – дали по отношение на пасивно легитимираната страна е 3 налице основание за получаване и задържане на полученото. Доколкото исковата молба не съдържа обстоятелства относно предмета на договора, за които ищецът твърди, че е развален, не биха могли да се предприемат процесуални действия, както от съда, така и от насрещната страна за изясняване на обективната истина. Т.е. – исковата молба страда от нередовност, която не е отстранена и с депозираната молба вх.

№3007/05.03.2024г., при което първостепенният съд правилно е приложил санкционните последици по чл.129 ал.3 от ГПК.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №38/09.01.2025г., постановено по т.д.

№280/2023г. по описа на Окръжен съд С.З., с което е върната исковата молба на „Д.Е.К.**“ ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ж.к. „И.“ бл.***, вх.*, ет.*, ап.* срещу „Е.С.-*“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С.З.,ул. “Г.М.“ №*, ет.*, ап.*., поради неотстраняване на нередовностите и е прекратено производството по т.д. № 280/2023г. по описа на Окръжен съд С.З..

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4