Решение № 343 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100511198 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20116631 от 22.02.2024г., постановено по гр. дело № 46939/2019г. по описа на СРС, 52-ри състав са отхвърлени предявените от В. С. А. срещу „Туристическа компания“ ЕООД искове по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 17695,64 лева, представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода от 09.05.2019г. до 19.07.2019г. и съставляващи 3000 лева за периода от 09.05.2019г. до 09.06.2019г.; 3000 лева за периода от 09.06.2019г. до 09.07.2019г.; 391,30 лева за периода от 10.07.2019г. до 12.07.2019г.; 1304,34 лева за периода от 15.07.2019г. до 19.07.2019г. и сумата от 10 000 лева, представляваща договорен бонус в чл. 1, ал. 4 от Споразумението от 09.05.2019г. при явяване на ищеца за започване на работа на 15.07.2019г.; исковете по чл. 258 и сл. ЗЗД за сумата от 17695,64 лева, представляваща неплатени възнаграждения по граждански договор /за изработка/ за периода от 09.05.2019г. до 19.07.2019г. и съставляваща 3000 лева за периода от 09.05.2019г. до 09.06.2019г.; 3000 лева за периода от 09.06.2019г. до 09.07.2019г.; 391,30 лева за периода от 10.07.2019г. до 12.07.2019г.; 1304,34 лева за периода от 15.07.2019г. до 19.07.2019г. и сумата от 10 000 лева, представляваща договорен бонус в чл. 1, ал. 4 от Споразумението от 09.05.2019г. при явяване на ищеца за започване на работа на 15.07.2019г. и иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18 000 лева, представляваща неустойка по чл. 5, ал. 1 от Споразумението, ведно със законната лихва за забава върху главниците от датата на 1 подаване на исковата молба- 12.08.2019г., до окончателното изплащане. С решението е осъден В. С. А. да заплати на „Туристическа компания“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2808 лева, представляваща разноски в производството.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. С. А. в частта, с която са отхвърлени евентуалните осъдителни претенции по чл.

258 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД за заплащане на дължим еднократен бонус в размер на 10 000 лева, обективиран в чл. 1, ал. 4 от двустранно подписаното споразумение между страните от 09.05.2019г. и неустойка по чл. 5, ал. 1 от споразумението в размер на 18 000 лева. В жалбата са изложени съображения, че първоинстанционният съд бил допуснал съществени процесуални нарушения, които били довели до постановяване на необоснован, недоказан и неправилен съдебен акт. Поддържа, че съгласно чл. 1, ал. 4 от договора „При започване на работа на 15.07.2019г., вместо на 01.10.2019г., дружеството дължи на В. А. еднократен бонус в размер на 10 000 лева“ като в цитираната разпоредба липсвало условие, че еднократният бонус се дължал и при сключен трудов договор с В. А.. Сочи, че сключването на трудов договор с ищеца било записано в чл. 1, ал. 5 от споразумението. Поддържа, че съдът следвало да събере доказателства по чия вина не бил сключен трудовия договор и да приложи разпоредбата на чл. 5, ал. 1 за заплащане на неустойка в размер на 18 000 лева.

Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът бил изпълнил постановените от ответника изисквания към него и бил започнал работа при ответника на 15.07.2019г., но не му било предложено сключването на трудов договор. По делото било установено, че ответникът бил работил при ищеца от 15.07.2019г. до 19.07.2019г., както и че ищецът бил годен психически да изпълнява работата, за която следвало да сключи трудов договор. Искането към съда е да отмени решението в обжалваните му части и да осъди ответника да му заплати еднократен бонус в размер на 10 000 лева и неустойка в размер на 18 000 лева при несключване на трудов договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Туристическа компания“ ЕООД, с който се оспорва същата. Сочат, че не било вярно, че по безспорен начин се доказвало местоположението на ищеца в процесните дни в офиса на ответника. Дори хипотетично да се приемело, че телефонът на ищеца бил в офиса на дружеството това не доказвало нито личното явяване на ищеца, нито започване на работа, още повече престиране на труд. По отношение на представените снимки на кореспонденцията твърдят, че от тях не можело да се установи изпълнение на договореностите по споразумението и реалното започване на работата. Поддържат, че по делото не било установено нито управителят на ответника, нито изрично упълномощено от него лице, да е отказало на ищеца сключването на трудов договор в изпълнение на приложеното към исковата молба споразумение от 09.05.2019г. нито писмено, нито устно, нито по електронен път. От събраните по делото доказателства се установявало, че на 13.09.2019г. управителят на дружеството бил изпратил на ищеца електронно съобщение с приложен трудов договор и длъжностна характеристика, както и списък с документите, 2 необходими за постъпване на работа. Предвид което счита, че дружеството е изправна страна, която дори била поканила ищеца да пристъпи към сключване на трудов договор.

Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноски.

Решение № 20116631 от 22.02.2024г., постановено по гр. дело № 46939/2019г. по описа на СРС, 52-ри състав в останалата част, с която са отхвърлени предявените от В. С. А. срещу „Туристическа компания“ ЕООД главни искове по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 17695,64 лева, представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода от 09.05.2019г. до 19.07.2019г. и съставляващи 3000 лева за периода от 09.05.2019г. до 09.06.2019г.; 3000 лева за периода от 09.06.2019г. до 09.07.2019г.; 391,30 лева за периода от 10.07.2019г. до 12.07.2019г.; 1304,34 лева за периода от 15.07.2019г. до 19.07.2019г.; сумата от 10 000 лева, представляваща договорен бонус в чл. 1, ал. 4 от Споразумението от 09.05.2019г. при явяване на ищеца за започване на работа на 15.07.2019г., както и евентуални искове по чл. 258 и сл. ЗЗД за сумата от 7695,64 лева, представляваща неплатени възнаграждения по граждански договор /за изработка/ за периода от 09.05.2019г. до 19.07.2019г. и съставляваща 3000 лева за периода от 09.05.2019г. до 09.06.2019г.; 3000 лева за периода от 09.06.2019г. до 09.07.2019г.; 391,30 лева за периода от 10.07.2019г. до 12.07.2019г.; 1304,34 лева за периода от 15.07.2019г. до 19.07.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 12.08.2019г., като необжалвано е влязло в сила.

С влязло в сила Определение № 69134 от 13.03.2020г., постановено по гр. дело № 46939/2019г. по описа на СРС, 52-ри състав е прекратено производството по делото в частта, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди като недопустимо.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предвид гореизложеното предмет на въззивна проверка в настоящото производство са единствено заявените при условията на евентуалност осъдителни искове по чл. 258 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащането на сумата от 10 000 лева, представляваща еднократен бонус съгласно чл. 1, ал. 4 от Споразумение от 09.05.2019г. и на сумата от 18 000 лева, представляваща неустойка, начислена по чл. 5, ал. 1 от Споразумението поради несключен трудов договор между страните, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По правилността на решението, въззивният съд намира следното:

3

На първо място, между страните не е спорно, че е сключено споразумение на 09.05.2019г. със следното съдържание: в чл. 1 от споразумението е посочено, че „Туристическа компания“ ЕООД и В. С. А. се споразумяват да сключат трудов договор, при който дружеството е работодател, а В. А. е служител на длъжност „Маркетинг мениджър“.

Страните са постигнали съгласие трудовият договор да бъде сключен най-късно на 01.10.2019г. Съгласно чл. 1, ал. 4 при започване на работа на 15 юли вместо на 1 октомври дружеството дължи на В. А. еднократен бонус в размер на 10 000 лева. В чл. 1, ал. 5 е посочено, че договорът се сключва съобразно Кодекса на труда. Съгласно чл. 2, ал. 1 дружеството се задължава да заплаща на В. А. нетно месечно възнаграждение на основание сключен трудов договор в размер на 6000 лева. Съгласно чл. 5, ал. 1 в случай че страните не подпишат трудовия договор съгласно договорените условия неизправната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 18 000 лева.

На следващо място, на етапа на въззивното производство не е спорно и обстоятелството, че страните са били в процес на преговори за сключване на трудов договор, до подписването на който не се е стигнало, както и че ищецът В. А. е работил по трудово правоотношение при друг работодател в периода на преговорите с ответното дружество, както и че на 13.05.2019г. е подал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение с „Хот спрингс- Баня“ ЕООД като тримесечното предизвестие е изтекло на 13.08.2019г. Не е спорно и че на 13.09.2019г. ответникът е изпратил на ищеца по имейл предложение за сключване на трудов договор с копие на трудов договор и длъжностна характеристика.

Основните спорни между страните въпроси касаят характера на сключеното между страните споразумение от 09.05.2019г., както и дали ищецът е започнал работа при ответното дружество на 15.07.2019г. По тези въпроси са събрани следните доказателства:

От писмо от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с изх. № 19085330 от 11.10.2019г., адресирано до В. А., се установява, че при извършена проверка на място- гр.

София, ул. „Леге“ № 5, не е заварен да полага труд, както и че при преглед на изискани и представени от дружеството документи било установено, че неговото име не фигурира в тях, не бил представен и трудов договор, нито такъв бил установен в информационната система на ИА ГИТ модул „регистър трудови договори“. В тази връзка е посочено, че Дирекция „Инспекция по труда“- София няма достатъчно доказателства да установи по безспорен начин, че е постъпил на работа от 15.07.2019г. и да обяви съществуването на трудово правоотношение между него и „Туристическа компания“ ЕООД по реда на чл. 405а, ал. 1 КТ.

В обясненията си по реда на чл. 176 ГПК ищецът е посочил, че представителството и администрацията на ответното дружество се намира на ул. „Леге“, както и че е посетил адреса на 15.07.2019г. като в периода от 15.07 до 19.07.2019г. бил осъществявал всекидневен достъп до помещенията на ответника. Ищецът е посочил, че служители на ответника му предоставяли достъп, един от тях била Ж.С., както и че е посещавал помещенията на ответника с готовност за започване на работа като Ж.С., изпълняваща длъжността „Маркетинг мениджър“, го запознавала с работата. В този период бил изготвил доклад4 анализ на конкуренцията. В периода от 10.05.2019г. до 15.07.2019г. бил консултирал устно ответното дружество по въпроси, касаещи маркетингови стратегии и бюджет за Апартхотел Лъки Банско Спа и Релакс, както и бил изпращал имейли до г-н М. с копие до други служители, съдържащи анализ, допълнения и корекции по маркетингови и финансови стратегии. Посочил е, че е провел преговори с Б. М. по отношение на започване на работа при ответника, сключване на споразумение и обещаване на бонус от 10 000 лева, ако напусне работата си и започне работа при него в хотел Лъки Банско.