Решение № 747 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300501409 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Р. П. от АКПловдив, в качеството й на особен представител на А. К. Й., ЕГН:**********, против Решение № *** год. по гр. дело № *** год. на Районен съд-Пловдив, в частта му,с която жалбоподателят е осъден да заплаща на малолетното си дете М. А. Й. ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител Ф. Р.

Й., ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 350 лв. , считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 05.02.2024г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане .

Твърди се в жалбата,че така определената от съда месечна издръжка е прекомерна и не е съобразена с възможностите на бащата да заплаща такава.

Поддържа се в жалбата, че бащата не работи по трудово правоотношение, не е самоосигуряващо се лице и няма данни за получавани доходи от други дейности.Същият не притежава недвижими имоти и МПС-та, поради което не е във възможностите му да заплаща издръжка на детето си в определеният от съда размер и настоява за намаляване до минималния размер от 233,25 лева съгласно чл.142,ал.2 от СК.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Ф. Р. Й., ЕГН:**********.

1

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С решението в обжалваната част Пловдивският районен съд се е произнесъл в процес за прекратяване на брака поради развод , по предявени искове от Ф. Р. Й., ЕГН ********** против А. К. Й. ЕГН **********, с правни основания чл.49,ал.3 от СК във вр. чл.59 , ал.2 , вр. ал.3 , ал.4 и ал. 5 от СК.

Решението не е обжалвало и е влязло в сила , в частите , с които бракът между страните е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга А. К. Й. ЕГН **********, предоставено е упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете М. А. Й.

ЕГН ********** на майката Ф. Р. Й., ЕГН **********; определено е местоживеенето на детето при нея; определен е режим за осъществяване на лични отношения между бащата и детето и е постановено след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Я..

С исковата молба за развод подадена от съпругата пред районния съд , е направено искане за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка за детето в размер от 400 лева.С първоинстанционното решение претенцията е уважена частично, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си чрез неговата майка и законен представител в размер от 350 лева.До пълния предявен размер от 400 лева исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и в тази му част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Така спорът пред въззивната инстанция е висящ само досежно дължимата от бащата месечна издръжка, като във въззивната жалба се поддържа , че определеният от първоинстанционния съд размер от 350 лева е завишен и не е съобразен с възможностите на бащата да заплаща такава.

С оглед на така релевираните оплаквания въззивният съд , за за се произнесе взе предвид следното:

Задължението за издържане до навършване на пълнолетие на детето възниква за родителите с факта на раждане то му, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице". Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от общото им задължение по чл. 122, ал. 2 СК да се грижат за децата си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, която определя минималния размер на издръжката.

Съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 от СК , минималната издръжка за дете е в размер на 1/4 от размера на минималната работна заплата за страната.

2

Към настоящия момент МРЗ в страната е 1077 лв. определена с ПМС № 359/23.10.2024 г., поради което следва да се приеме, че минималната месечна издръжка за едно дете, дължима от един родител е в размер на 270 лв.

В конкретния случай детето М. А. Й. е на * години, посещава детска градина. Освен от обичайните за деца на неговата възраст средства за отглеждането му, същият се нуждае и от допълнителни средства във връзка с посещаваните от него допълнителни занимания по английски език и народни танци, като месечната такса в размер от 49 лева се заплаща от майката, съгласно изготвения и приет в първоинстанционното производство социален доклад.По делото и с оглед постъпилата справка от НАП,ТД, гр. Пловдив е документално установено, че майката не работи по трудово или гражданско правоотношение, не реализира доходи, не притежава движимо и недвижимо имущество.С детето живеят в жилище, собственост на бабата и дядото по майчина линия, находящо се в град ***.Бащата също няма декларирани недвижими имоти и МПС, съгласно справката от НАП,ТД, гр. Пловдив, но съгласно събраните по делото и неопровергани гласни доказателства, същият живее във Федерална република Германия, работи като *** и получава месечни социални помощи и детски надбавки.

При тези данни по делото, с оглед интересите на детето, неговата възраст, необходимост от конкретни грижи и съпътстващи разходи при отглеждането му за храна, облекло, обувки, консумативи, медикаменти за лечение , съдът намира, че за месечната му издръжка са необходими 500 лева.И двамата родители понастоящем не дължат издръжка на други лица и са в трудоспособна възраст,като майката не получава месечни доходи, не притежава недвижими имоти и движими вещи ,от които да се издържа и реализира доходи. Бащата на детето живее и работи като *** във Федерална република Германия, където стандартът на живот е по-висок от този в сравнение с България и получава освен месечно възнаграждение, но така също и месечни помощи и детски надбавки. Родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, следва да поеме по-малък размер от общата месечна издръжка на детето, доколкото той дава част от издръжката в натура. Поради това бащата следва да осигурява по – голямата месечна сума за издръжка на детето съответно в размер от 350 лева, като разликата се поеме от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Следователно постановеният от първоинстанционния съд размер на месечна издръжка от 350 лева, е правилно определен,съобразен с конкретните нужди на детето и възможностите на родителите му да престират такава, поради което решението на първата инстанция, в тази обжалвана част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски. На основание т.7 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив държавна такса в размер на 84,06 лева, а на въззиваемата страна - направените разноски в общ размер на 1 200 лв., от които 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 600 лв. - възнаграждение за особен представител на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, въззивният съд 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1033/10.03.2025 год. по гр. дело № *** год. на Районен съд-Пловдив, в обжалваната част, с която А. К. Й., ЕГН:**********, е осъден да заплаща на малолетното си дете М. А. Й.

ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител Ф. Р. Й., ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 350 лв. , считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 05.02.2024г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане.

В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА А. К. Й., ЕГН:**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив сумата от 84,06 лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

ОСЪЖДА А. К. Й., ЕГН:**********, да заплати на Ф. Р. Й., ЕГН:**********, сумата от 1 200 лева, представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат Р. П. - особен представител на А. К. Й., ЕГН:**********, разходен касов ордер за определеното й адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 600 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4