Решение № 2808 от 19.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2808 гр. Пловдив, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330102597 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на Д. Н. П. , ЕГН **********, съдебен адрес в **********, депозирана против „ЕОС Матрикс “ ЕООД, с ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, и иск с правно основание в чл. 439 от ГПК.

Ищецът твърди , че е длъжник по изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ ********** **********, peг. № ******** с район на действие Окръжен съд - гр. Пловдив за 2012г., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.03.2012г. по частното гражданско дело № 4283/2012г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, за изпълнение на следните суми в полза на кредитора „Юробанк България “ АД, с ЕИК: 000694749:

6127.64 лв. - главница за просрочено задължение по погасяване на дължими суми по договор за банкова кредитна карта , и законната лихва върху тази сума от дата 19.03.2012г до окончателното изплащане на вземането , и разноските по частното дело.

Твърди се обаче , че това вземане на банката е прехвърлено чрез цесия на ответника, след което – погасено с изтичането на давност. Затова се иска от съда да постанови решение , с което да се признае за установено, че Д. Н. П. , ЕГН **********, съдебен адрес в **********, не дължи на „ЕОС Матрикс “ 1

ЕООД, с ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, плащане на сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 21.03.2012г. по ч.гр.д. № 4283/2012г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив и е образувано изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ ********** **********, peг. № ******** с район на действие Окръжен съд - гр. Пловдив за 2012г. , поради погасяване на вземането по давност. Иска се и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски по делото.

Ответното дружество признава част от фактите, но оспорва исковете като неоснователни. Отрича давност да е изтекла, като твърди, че същата е многократно спирана и прекъсвана. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.

Допустим иск с правно основание в чл. 439 от ГПК, чрез които се оспорва изпълнението на вземането, така , както е описано в изпълнителния лист; прекратяването на образуваното изпълнително дело по реда на чл. 433 ал. 1т.

8 от ГПК не е пречка съществуването на дадено вземане да бъде оспорено, тъй като ответникът разполага с изпълнителен лист.

По същество, съдът съобрази следното :

По изискуемостта на вземането, издаването на изпълнителен лист за него и образуването на изпълнителното дело не се спори между страните.

Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр.д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока , представляващ давностен такъв за изпълнение.

Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на 2 който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора като ответника по делото следва да докаже.Давност тече за всяко вземане. В случая, такава тече най – късно от датата, на която срока на действие на договора е изтекъл, тоест, всички дължими по него суми са били изискуеми.

Тъй като вземането на взискателя произтича от договор, главницата се погасява с изтичането на петгодишна погасителна давност, обезщетението за забава – след тригодишна такава, съобразно общите правила на ЗЗД.

В конкретиката на делото, давност тече поне от 21.03.2012г, когато кредиторът е бил снабден с изпълнителен лист за вземането си, доколкото съдът е извършил по реда на чл. 418 от ГПК проверка за изискуемост ( тъй като не може да се установи крайната дата на договора).

Кратки бележки по хода на изпълнителното дело, от значение за изхода на спора:

Делото е образувано при ЧСИ ********** на дата 02.05.2012г. Молбата за образуването му не прекъсва давността.

Връчена е покана за доброволно изпълнение, има извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали давността , напр., наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника, с която е насочено ( предприето) изпълнение срещу този имот. Без значение е това, че възбраната е вдигната , тъй като имота е бил продаден в хода на друга публична продан от друг съдебен изпълнител.

Има и други извършвани в хронологичен порядък изпълнителни действия , които са прекъснали давността.

Нито конституирането на цесионера като нов взискател на мястото на първоначалния такъв (л.195), нито присъединяването на допълнителен такъв в лицето на същата банка ( но с друго вземане ) прекъсват давността.

Последното извършено изпълнително действие е запор върху всички банкови сметка на длъжника , извършен на 02.03.2018г , и от тази дата тече нова давност. След този период липсват не само извършени изпълнителни действия, но и каквато и да било друг активност по делото, поне до февруари 2023г., при което не само делото е прекратено по право на основание чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК, но и е изтекла за вземането давност, тъй като до датата на устните състезания по делото са изминали повече от пет години, в които 3 давността не е била прекъсвана.

Искът е основателен.

Разноските се понасят от ответника.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

Признава за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ АООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Рачо П. – Казанджията“ № 4- 6, че Д. Н. П. , ЕГН **********, съдебен адрес в ********** , не дължи на ответника следните суми: 6127.64 лв. - главница за просрочено задължение по погасяване на дължими суми по договор за банкова кредитна карта, законната лихва върху тази сума от дата 19.03.2012г до окончателното изплащане на вземането, 122.55 лева държавна такса и 388.60 лева хонорар на адвокат, за които е издаден изпълнителен лист по частното дело № 4283/2012 , ПРС и е било образувано изпълнително дело ******/******** на ЧСИ **********, поради погасяване на вземането по давност.

Осъжда „ЕОС Матрикс“ АООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в София , ул. „Рачо П. – Казанджията“ № 4- 6, да заплати на Д.

Н. П. , ЕГН **********, съдебен адрес в ************************ , сумата от 1269.11 лева разноски по делото.

Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4