Решение № 269 от 25.02.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Плевен, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20214430106903 по описа за 2021 година за да се произнесе взема предвид:

Иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ.

Постъпила е искова молба от ***, срещу Т. Г. П., в която се твърди, че ответникът е работил при ищеца по трудово правоотношение по *** при първоначално уговорено трудово възнаграждение от 610лв., а от месец януари 2021г. – 650лв. Твърди, че на осн. чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл.

190, ал. 1, т. 2 от КТ и при спазени изискванията на чл. 189 от КТ, на чл. 193, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 194 от КТ, на ответника било наложено ***, и на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовият договор бил прекратен. Моли съда, на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ да осъди ответника да му заплати сумата от 650лв., представляваща брутното трудово възнаграждение за един месец, ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на обезщетението.

Ответникът по същество е оспорил иска, като е заявил, че не оспорва сключването на договора, но оспорва изплащането на 650лв. месечно трудово възнаграждение, твърди, че му били заплащани суми от 500лв., но често се случвало и да не получи такива. Твърди, че работодателят нарушавал трудовото законодателство и поради това, ответникът и негов колега подали 1 сигнали в ***, а работодателят заявил, че „излита от работа“. Твърди, че по тази причина на 19.07.2021г. подал по пощата молба до работодателя за прекратяване на трудовия договор, и същият се счита за прекратен от момента на достигането му до работодателя. Счита, че по тази причина, дисциплинарното му *** е нищожно, т.к. ТПО вече е било прекратено на друго основание. Счита, че по тази причина не дължи претендираното от ищеца обезщетение на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установени следните обстоятелства: С ***/*** ищецът е назначен на *** с месторабота *** при ищеца ***. Страните са уговорили безсрочен трудов договор със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя, и срок на предизвестие 30дни. Трудовото възнаграждение на ищеца е уговорено в размер на 610лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател.

С допълнително споразумение от

31.12.2020г., възнаграждението на ответника е било увеличено на 650лв. месечно, като в това допълнително споразумение е положен подпис само на работодателя. В представените фишове от ведомост за сумирано изчисляване на работното време за м. юни 2021г. се установява, че ищецът е начислил на ответника брутна заплата от 899.62лв., включвайки в нея отработените часове - дневни и нощни, възнаграждение за нощен труд, процент за прослужено време в размер на 2.13лв.

Със *** на осн. чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и при спазени изисквания на чл. 189 от КТ, на чл. 193, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл.

194 от КТ, на ответника Т. Г. П. е наложено *** като трудовото му правоотношение е прекратено. Заповедта е връчена на *** по пощата на *** Ответникът е представил по делото писмена молба от него до работодателя ***, с която моли да бъде освободен от работа, като сочи нарушения на трудовото законодателство от страна работодателя. Видно от известието за доставяне на тази молба, тя е била адресирана до ***, и получена на 27.07.2021г. от *** – ***.

По делото са събрани и други доказателства, които съдът не следва да 2 коментира, доколкото те нямат отношение към спорния по делото въпрос.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно *** работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. По този начин работодателят се обезщетява за вредите, които същият търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на *** за извършени от последния тежки нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание за налагане на ***. Предпоставка за получаване на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ е наличието на валидно прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно ***. В конкретния случай, с оглед представената от ответника молба за прекратяване на ТПО с дата на получаване от ищеца – преди издаване на заповедта за дисциплинарно ***, спорен е въпросът на какво основание е прекратено ТПО между страните.

Съдът намира, че изпратената по пощата молба от *** не е адресирана до работодателя, а до неговия представител в качеството му на физическо лице.

Именно поради тази причина, молбата е получена от *** - ***, който би могъл да получава изявления до своя ***, но не и до ***, какъвто е работодателят. В този смисъл получаването на молбата на *** за прекратяване на ТПО от работодателя е нередовно, и съдът не може да приеме, че изявлението от *** е достигнало до работодателя, и че действието на трудовия договор между страните е било прекратено преди налагане на дисциплинарното наказание със *** От друга страна, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание – ***, е получена от *** на *** и се стабилизирала след изтичането на двумесечния срок за нейното оспорване от ***. След 30.09.2021г. за всички лица, и за съда, заповедта за *** доказва валидно прекратяване на трудовите правоотношения между страните, и то на основанието, на което е издадена - ***. Поради горното, за *** – ответник по делото, е възникнало задължението да заплати на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, т. е. за един месец, доколкото трудовия договор между страните е бил безсрочен и с уговорено едномесечно предизвестие.

Относно размера на брутното трудово възнаграждение на ответника, 3 което е основата на изчисление на дължимото по чл. 221, ал. 2 КТ обезщетение, съдът намира следното: Двустранно уговорената между страните сума на трудово възнаграждение е тази, посочена в договора от *** – 610лв. Нито промяната в размера на минималната работна заплата за страната, нито подписаното само от работодателя допълнително споразумение за увеличаване на ТВ на 650лв., нито заплащането за м. юни 2021г. на по-висок размер на ТВ, са основание съдът да приеме, че е налице валидна промяна на уговорките между страните за размер на заплатата над 610лв. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият договор с предписаното в чл. 66 КТ съдържание, елемент от което е и трудовото възнаграждение, се сключва в писмена форма. Посочената форма за действителност е изискуема съгласно чл. 119 от КТ и по отношение изменението на трудовия договор по взаимно съгласие. Дори и при едностранно изменение на трудовото правоотношение от работодателя, следва да е налице писмен акт и този извод се налага от разпоредбата на чл.

66, ал. 5 КТ, предвиждаща, че при всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или найкъсно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на *** или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени. В случая по делото не е представено писмено изявление на работодателя до ***, обективиращо волята му за увеличение размера на трудовото възнаграждение на ответника в сочения в исковата молба размер, което означава, че липсват доказателства за спазване на законоустановената форма за действителност на изменението. В този смисъл, като брутно трудово възнаграждение, изчислимо по реда на чл. 228, ал. 1 КТ, и НСОРЗ следва да се приеме само тази сума, която има постоянен характер, или сборът от 610лв. – писмено уговорено между страните трудово възнаграждение, и от 2.13лв. - процент за прослужено време към м. юни 2021г.

При тези съображения предявеният иск за сумата 650.00 лева обезщетение за работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с ответника със ***, се явява основателен до размер от 612.13лв., и до този размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 650лв. – да се отхвърли като недоказан. Върху сумата от 612.13лв. следва да се присъди законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в 4 съда – 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски. В случая съдът намира, че представените по делото доказателства за действително направени от ищеца разноски, сочат единствено разноски за ДТ в размер на 50.00лв. Заплащането на предендираното адвокатско възнаграждение от 500лв. не е доказано по реда, посочен в т. 1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС- „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка“. В случая в договора за правна защита и съдействие на ищеца – л. 4, стр. 2 от делото, няма отбелязване за платена сума, а само за договорено възнаграждение и начин на плащане. Представената на л. 64 от делото разписка от ***, не представлява договор, и няма характер на разписка за получаване на сумата от 500.00лв., т.к. е едностранно подписана от него. Този документ е едностранна декларация за получаване на уговорената сума за ***, която обаче не е годно доказателство, което да удостоверява плащането му. Поради горното, и съобразно уважената и отхвърлена част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 47.09лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 612.13 лева - обезщетение на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение със ***, ведно със законна лихва, считано от 03.11.2021 г. -датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като искът за разликата до пълния предявен размер от 650лв., като недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Т. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, ДА 5

ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, съдебноделоводни разноски по настоящото дело в размер на 47.09лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6