Решение № 19180 от 24.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19180 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110138000 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК – за делба, във фазата по извършването й.

С решение от 27.11.2023 г. по гр.д. № 38000/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав е е допусната съдебна делба между Й. П. Д. и Е. Р. Н. на следните недвижими имоти:

I. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР ***, с адрес: гр.............., намиращ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 45, 45 кв.м., прилежащи части: мазе № 11, ведно със 7,777 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта:

***, над обекта: ***, представлява съгласно акт за собственост – нотариален акт за дарение на недвижим имот № ............, дело № 4377 от 23.07.1975 г., както следва: апартамент № 9, находящ се в гр................, състоящ се от: стая, хол, кухня, баня-клозет, входно и черно антрета, със застроена площ 45, 45 кв.м., при съседи: ..........., ..........., стълбище и двор, заедно с мазе № 11, при съседи: стълбище, .......... и коридор, заедно със 7,777 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова части от правото на строеж върху мястото;

II. имот с партиден № ........., находящ се в с. Бойковец, .........., одобрен 1 през 1987 г. с площ от 912 кв.м., при квоти, както следва: Й. П. Д. – 1/3 и Е. Р. Н. – 2/3 .

III. имот с партиден № ........., находящ се в гр. ............, одобрен през 1996 г. с площ от 420 кв.м., ведно с построената в него жилищна постройка с площ 80 кв.м., гараж с площ 24 кв.м. и второстепенна постройка с площ 20 кв.м., при квоти: Й. П. Д. – 2/3 и Е. Р. Н. – 1/3.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и наличните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством:

1) възлагане по реда на чл. 349 ГПК; 2) теглене на жребие по чл. 352 ГПК; 3) разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота на публична продан.

Основният принцип при избора на способ за извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество (чл. 34, ал. 2 ЗС , вр. чл. 69, ал. 2 ЗН ). Затова от съществено значение са следните обстоятелства: дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите; налице ли е възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата.

Ако броят на допуснатите до делба имоти (или на обособените дялове) е равен или по-голям от броя на съделителите, то всеки съделител следва да получи дял в натура, което изключва изнасянето им на публична продан.

В случая до делба са допуснати три имота при двама съделители, но при различни квоти, като по отношение на първия имот – апартамента № ........ е заявена възлагателна претенция по чл.349, ал.2 ГПК.

Установи се от заключението на СТЕ, изготвено въз основа на материалите по делото и оглед на място, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, че и трите имота са неподеляеми, както и че пазарната им стойност възлиза на: сумата 123 250 лв. за апартамент № 9, а стойността на дяловете на съделителите е, както следва: Й. П. Д. – 41 083 лв. и Е. Р. Н. – 82 167 лв.; сумата 29 587 лв. за имота в с. Бойковци, а стойността на дяловете на съделителите е, както следва: Й. П. Д. – 9 862 лв. и Е. Р. Н. – 19 725 лв.; сумата 38 144 лв. за имота в гр. Роман, а стойността на дяловете на съделителите е, както следва: Й. П. Д. – 25 429 лв. и Е. Р. Н. – 12 715 лв.

По претенцията за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК:

Съгласно чл.349, ал.2, изр.1 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия 2 дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

По силата на ал.4 искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1, като имотът се оценява по действителната му стойност.

В случая от страна на ответницата Е. Р. Н. своевременно е отправено искане за възлагане на имота по чл.349, ал.2 ГПК.

На първо място, предпоставка за осъществяване на възлагането по чл.349, ал.2 ГПК е неподеляемото жилище да има наследствен характер, какъвто е процесният случай.

По делото са представени удостоверение за постоянен адрес на ответницата от 11.06.2024 г., от което е видно, че от 05.08.2014 г. регистриран постоянен адрес на ответницата е: гр. ..........., както и удостоверение за настоящ адрес на ответницата от 20.03.2023 г., от което е видно, че регистриран настоящ адрес от 20.03.2023 г. е гр. .......... Релевантният момент относно извършването на преценката за основателност на претенцията за възлагане е този на откриване на наследството на наследодателя, в случая – 27.10.2021 г.

В тази връзка по делото са разпитани свидетелите ............

Свидетелката ........ депозира показания, че живее в сградата на адрес ж.к. ..........., на долния етаж под ответницата, която живее там към момента и е живяла там и към м.10.2021 г. – в апартамент № 9; че свидетелката познава ответницата от 20-30 години и ежемесечно събира парите за входа, като към есента на 2021 г. Е. й е плащала дължимите суми и друг не е плащал за този имот, както и че преди това Е. и живяла в апартамента със съпруга си Н трайно и са си ходели и на вилата в с. Боснек, като за кратко имотът е даван под наем, без свидетелката да може да посочи дали това е било през 2021 г.

Свидетелят .......... депозира показания, че познава Е., тъй като е приятел на сина й; че тя е живеела в ........... със съпруга си Н и са си ходели лятото на вилата; че към есента на 2021 г. Е. е живяла в имота, в който свидетелят е ходил, докато е бил жив съпругът й; че доколкото знае, и към момента ответницата живее там.

По делото е разпитан и свидетелят ............, който заявява, че познава Й. и Е., тъй като Й. е леля на неговата съпруга; че му е известен имотът с адрес: ж.к. ........... – апартамент на ет. 2, който е посещавал, което не е било често; че последното му посещение е било, когато Е. го е извикала, за да монтира бойлер и пералня, като това е било преди „Ковид“ и към онзи момент в имота е имало квартиранти – младо семейство; че когато последно е ходил в имота, съпругът на Е. е бил жив, като от последното му посещение и до момента, в който той е починал, не знае и няма информация кой е бил в този имот.

С оглед изложеното съдът намира, че от показанията на свидетелите 3

........ и .........., които съдът кредитира като логични и последователни, основаващи се на непосредствените им възприятия, най-вече на свидетелката ........, която познава ответницата от дълги години, живее в същата сграда, събира парите за входа в нея, и има непосредствени наблюдения за това кой живее в процесния имот, се установява, че към релевантния момент – м.10.2021 г. ответницата е живяла в имота. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че от 2014 г. ответницата има регистриран постоянен адрес на друго място, нито от обстоятелството, че адресът на процесния имот е регистриран като неин настоящ такъв след релевантния в случая момент. От значение в случая е обстоятелството живяла ли е ответницата фактически в имота към момента на откриване на наследството. В тази връзка изводите на съда не се опровергават от показанията на свидетеля ..........., който заявява, че при последното му посещение в имота там е имало квартиранти. Свидетелят депозира показания, че това посещение се е случило преди „Ковид“ и поконкретно – преди смъртта на съпруга на Е., т.е. преди релевантния за делото момент, както и че няма информация кой живее в имота от това негово последно посещение и до смъртта на съпруга на Е..

Установи се по делото и че ответницата няма друго жилище. Съгласно разясненията, дадени с решение № 229 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС, I ГО, понятието „жилище“ има законова дефиниция в нормата на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Затова отрицателното условие да „няма собствено жилище“ по чл. 288 ГПК (отм.) следва да се разбира в смисъл съделителят с възлагателна претенция да не притежава друг жилищен имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на легалното определение по § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и на изискванията на чл. 40 ЗУТ. Притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл. 349 ГПК /в посочения смисъл – решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 6017/2014 г. на ВКС, I ГО/.

При това положение се налага извод за кумулативното наличие на предпоставките за възлагане в полза на ответницата по чл.349, ал.2 ГПК – тя е живяла в имота към момента на откриване на наследството на наследодателя, и не притежава друго самостоятелно жилище.

По изложените съображения искането за поставяне на имота в дял на ответницата на основание чл.349, ал.2 ГПК следва да се уважи със съответните последици от това – заплащане на парично уравнение на другата съделителка според пазарната оценка на дела й.

От страна на ищцата също е заявено искане да й бъде възложен апартамент № 9, във връзка с което по делото няма твърдения, нито се установява наличието на предпоставките за възлагане по отношение на нея, с оглед на което искането е неоснователно.

По отношение на останалата част от делбените имоти , като съобрази определените с решението по допускане на делбата квоти, броя на имотите и съделителите и заключението на СТЕ, съдът намира, че са налице условията 4 на чл. 353 ГПК, поради което делбата следва да се извърши чрез разпределянето им в дял на ищцата, в какъвто смисъл е и изразеното от ответницата становище. При наличието на уважена възлагателна претенция по чл.349, ал.2 ГПК в полза на ответницата за единия от имотите, по отношение на останалите два имота съставянето на дялове и тегленето на жребий би се оказало невъзможно и твърде неудобно с оглед квотите на страните, вида и стойността на имотите (при съобразяване на арг. т. 5 от ППВС № 7/1973 г.). С оглед изложеното в дял на ищцата следва да се разпределят, на основание чл.353 ГПК, другите два имота, със съответното парично уравняване в полза на ответницата за тези имоти.

По разноските:

Съгласно чл. 355, пр. 1 ГПК върху стойността на дяловете си съделителите дължат 4% държавна такса както следва: Й. П. Д. – 2 709, 24 лв., и Е. Р. Н. – 4 930 лв.

Разноските за заплатен депозит за СТЕ и адвокатско възнаграждение следва да останат в тежест на страните, както са сторени, с оглед характера на производството.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Е. Р. Н., ЕГН **********, на основание чл.349, ал.2 ГПК, следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН

ОБЕКТ

С

ИДЕНТИФИКАТОР

***, с адрес: гр.............., намиращ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 45, 45 кв.м., прилежащи части: мазе № 11, ведно със 7,777 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта: ***, над обекта: ***, представляващ съгласно акт за собственост – нотариален акт за дарение на недвижим имот № ............, дело № 4377 от 23.07.1975 г., както следва: