Решение № 1039 от 10.03.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3548/2024
- Вид
- Решение № 1039
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 03.04.2025
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.310 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл.245, ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл.245, ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл.71, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1039 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330103548 по описа за 2024 година
Бързо производство по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът М. Ю. Р. от с. Х. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1 420, 05 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода месец януари 2021 г. - месец март 2021 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане - 25то число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 462, 02 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.
Ответникът “Аврамов - 1“ ЕООД – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговор на исковата молба съображения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и заключението от *********** г. на вещото лице по *** М. М. се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество като “*************” от ***********г., с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер 1 на 610 лева, до 01.04.2021 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ със Заповед № ***/************г. на ************** на ответното дружество.
Макар и според заключението на *** през процесния период ищецът да е ползвал платен и неплатен отпуск, а от страна на ответника да са представени Заповеди за разрешаване на ползването на неплатен отпуск от ищеца за периода 29.12.2020 г. – 31.03.2021 г., от страна на ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че ищецът е подавал молби за ползването на такъв отпуск, нито – че заповедите, с които му се разрешава ползването на този отпуск, са били връчвани надлежно на ищеца, поради което съдът намира, че не следва да се кредитира нито заключението на вещото лице М. М. в тази му част, нито – представените в тази насока писмени доказателства (още повече, че самият ******************** на ответното дружество заявява в Молбата си от *********** г., че ищецът не е подавал молби за ползването на платен или неплатен отпуск за процесния период).
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че действително на ищеца не е било изплатено полагащото му се трудово възнаграждение за процесния период, а оттук – и предвид обстоятелството, че претендираните размери на главницата и мораторната лихва върху нея са по-ниски от установените от писмените доказателства по делото и служебно извършеното от съда изчисление на мораторната лихва с компютърна програма, че исковете се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 27.02.2024 г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер общо на 401 лева – платени адвокатско възнаграждение и ДТ за служебно изготвяне на преписи за ответника от исковата молба, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 106, 80 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Аврамов – 1“ ЕООД, ЕИК: 160095705, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „ Д-р Владо“, № 26, представлявано от ********************* Ж. А., ДА ЗАПЛАТИ НА М. Ю. Р., ЕГН **********, от с. Х., ****. „*************“ № ****, със съдебен адрес: гр. С., ул. „***********************“ № **** - ******** , адв. В. Д., СУМАТА 1 420, 05 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода месец януари 2021 г. - месец март 2021 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане - 25-то число на следващия месец ДО27.02.2024 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 462, 02 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 27.02.2024 г., ДО окончателното й изплащане, 2
КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 401 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 106, 80 лева ДТ И 100 лева депозит за ССЕ..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 13.03.2025 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3