Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5411 от 20.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50830/2025
Вид
Решение № 5411
Подписан
20.03.2026
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5411 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110150830 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 ГПК.

Образувано е по подадена искова молба от „СКУБА БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу „ДС Лечови“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1082.83 евро с ДДС /2117.84 лева/, представляваща неплатена от ответника покупна цена по сключен неформален договор за продажба на стоки от 05.10.2024 г., за която сума е издадена фактура № 133772/05.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /03.11.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът „СКУБА БЪЛГАРИЯ" ЕООД твърди, че на 05.10.2024 г. между „ДС Лечови" ЕООД, като купувач, и „СКУБА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като продавач, е сключен неформален договор за покупко-продажба на стоки – болтове, накладки, спирачни дискове и спирачни накладки.

Твърди, че ищецът надлежно и с грижата на добър търговец изпълнил задълженията си по сключения договор за търговска продажба, като предал стоките на купувача, а последният ги приел без забележки.

Сочи, че за заплащане на дължимата му се продажна цена, ищецът издал данъчна фактура № 133772 от 05.10.2024г. на стойност 1 764,87 лв. без ДДС или сума в размер на 2 117,84 лв. с вкл. ДДС, от които: сума в размер на 140,83 лв. без ДДС, представляваща цена за 4 броя болт к-т 10 бp, SAF 075.618; сума в размер на 240,02 лв. без ДДС, представляваща цена за 2 комплекта накладки 29158 SAF 29158;

1 сума в размер на 580 лв. без ДДС, представляваща цена за 4 броя спирачен диск SAF 40790005000; сума в размер на 512,27 лв. без ДДС, представляваща цена за 4 броя спирачен диск SAF SAF105; и сума в размер на 291,75 лв. без ДДС, представляваща цена за 3 броя спирачни накладки 29162 SAF 03057008401.

Твърди, че така издадената от продавача фактура е надлежно предадена на ответното дружество едновременно с предаване на закупените стоки, като купувачът е включил фактурата в дневниците си за покупки по ЗДДС и е упражнил право на ползване на данъчен кредит по нея.

Сочи, че съгласно указанията във фактурата, цената е следвало да бъде заплатена от купувача по банков път в срок до 04.11.2024 г., но ответникът не извършил плащане на получените стоки.

Липсата на доброволно уреждане на взаимоотношенията между страните, мотивирала ищецът да образува производство по обезпечаване на бъдещ иск, като молбата на страната била уважена с определение по ч.гр.д. № 48067/2025 г. на СРС.

Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски, както за исковото, така и за обезпечителното производство, в това число – сторените такива за заплащане на такси по ТТРЗЧСИ във връзка с привеждане в изпълнение на допуснатите обезпечителни мерки.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ДС Лечови“ ЕООД не подава отговор на исковата молба.

С молба вх. № 83803/17.03.2026 г. ответникът прави признание на иска. Без да излага конкретни причини, намира, че не е дал повод за завеждане на делото, като моли разноските да бъдат оставени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. В условията на евентуалност, прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В случая от страна на ответното дружество, с депозираната молба преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание, е направено признание на иска, като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда /чл. 273, ал.

3 ГПК/. Към молбата е представено изрично пълномощно по реда на чл. 34, ал.

2 ГПК.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът е отправил към съда искане за постановяване на решение при признание на иска Предвид изложеното, съдът намира, че са налице материалните и процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, с което заявените от ищцовото дружество искови претенции да бъдат 2 уважени, без необходимост от излагане на мотиви по същество на спора.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има само ищецът в производството. Същия е доказал извършването на разноски в размер на 84.71 лева – държавна такса в исковото производство, 5 лева – такса за издаване на съдебно удостоверение, 720 лева с ДДС – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, 40 лева – държавна такса за обезпечително производство, 70 лева с ДДС– заплатени такси по сметка на ЧСИ, за привеждане в изпълнение допуснатата от съда обезпечителна мярка „запор“.

Съдът намира за неоснователно бланкетно направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК. Предвид обстоятелството, че с извънпроцесуалното си поведение /а именно – липса на своевременно плащане в цялост на парично задължение, въпреки образуваното преди настоящото исково производство обезпечително такова/ същият е станал повод за завеждане на делото, сторените от ищеца разноски следва да бъдат понесени от ответника.

Ответникът своевременно е направил възражение по реда на чл. 78, ал.

5 ГПК, което съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на спора, броя и цената на предявените искове, извършената от процесуалния представител дейност, както и това, че същото се договоря и заплаща в момент, в който процесуалното поведение на ответника не би могло да е известно на страната, намира същото за неоснователно.

Предвид изложеното, в тежест на ответника следва да се присъди сумата от 919.71 лева /470.24 евро/.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДС Лечови“ ЕООД, ЕИК 207626891, да заплати на „СКУБА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 201857165, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ да заплати на ищеца сумата от 1082.83 евро с ДДС, представляваща неплатена от ответника покупна цена по сключен неформален договор за продажба на стоки от 05.10.2024 г., за която сума е издадена фактура № 133772/05.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /03.11.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „ДС Лечови“ ЕООД, ЕИК 207626891, да заплати на „СКУБА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 201857165, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 470.24 евро – разноски в исковото и обезпечителното производство.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4