Определение № 348 от 11.04.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 348 гр. Бургас, 11.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20212100600310 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 243, ал. 8 НПК.

С определение №260011 от 19.01.2021 г., постановено по ЧНД № 920/2020 г., Несебърският районен съд оставил без разглеждане жалбата на И.

М. М., ЕГН ********** против постановление от 18.09.2020 г. на прокурор при НРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 304 ЗМ94/2017 г. по описа на РУ на МВР - Несебър.

Срещу това определение е подадена жалба от И. М. М., с която е изразено несъгласие с изводите на районния съд, че г-н М. няма качеството на пострадал. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото на прокурора с оглед на необходимостта от събирането на допълнителни доказателства за изясняването на обективната истина и за потвърждаване извършването на престъпление от общ характер от виновното лице.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и с материалите по делото и като съобрази закона, намира следното:

Досъдебно производство № 304 ЗМ-94/2017 г. по описа на РУ на МВР Несебър е образувано с постановление от 22.05.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура-Несебър срещу виновното лице за това, че на 10.09.2016 г. в гр. Несебър пред Районен съд - Несебър съзнателно се ползвал от неистински частен документ – запис на заповед, издадена от „Марсбилд“ 1

ООД гр. Свети влас, представлявано от И. М. М. и ЕГН ********** и В. А. Г. с ЕГН **********, издадена на 29.01.2016 г. и с падеж на 15.06.2016 г. за безусловно и неотменимо плащане на сумата от 1 500 000 евро на „Фин Арт“ ООД, регистрирано в САЩ и представлявано от Ж. К. Г. Ж. Н. от И., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели, извършена е графическа експертиза, събрани са писмени доказателства. Няма привлечено лице като обвиняем.

От събрания доказателствен материал се установява, че на 10.09.2016 г. адв. Мартин Димитров от САК подал в Районен съд – Несебър заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ФинАрт“ ООД, регистърен номер 4542675 в щат ***, **, представлявано от Ж. К. Г. Ж. Н., против „Марсбилд“ ООД с ЕИК 200016106, представлявано от жалбоподателя И. М. и В. А. Г..

Заявлението се основавало на запис на заповед, издаден от „Марсбилд“ ООД на 29.01.2016 г., с който дружеството безусловно и неотменимо се задължавало да плати без протест, без предявяване, сума в размер на 1 500 000 евро на „ФинАрт“ООД, с падеж 15.06.2016 г. Към заявлението свид.

Мартин Димитров приложил нотариално заверено пълномощно от Ж. К. Г. Ж.

Н. с апостил, удостоверение за длъжностно съответствие на „ФинАрт“ООД с апостил, оригинал на запис на заповед, подписан от двамата управители на „Марсбилд“ООД - И. М. и В. Г..

С разпореждане по ч.гр.дело № 820/2016 г. Несебърският районен съд на основание чл. 418 ГПК издал заповед за незабавно изпълнение № 523/28.10.2016 г. и постановил издаването на изпълнителен лист. Въз основа на издадения на 31.10.2016 г. изпълнителен лист било образувано изп.дело № 387/2016 г. по оиса на ЧСИ Янко Бъчваров, рег. № 709, с район на действие на Окръжен съд - Бургас.

След връчването на призовката за доброволно изпълнение жалбоподателят М., в качеството си на управител на „Марсбилд“ООД, подал възражение по чл. 415 ГПК, като с определение № 750/2.12.2016 г. по ч.гр.дело № 820/2016 г. Несебърският районен съд констатирал настъпило по силата на чл. 420, ал. 1 ГПК спиране на принудителното изпълнение на заповедта за незабавно изпълнение.

2

В показанията си на досъдебното производство свидетелят И. М. категорично отрича да е полагал подпис в записа на заповед и твърди, че „Марсбилд“ООД никога не е имало финансови или търговски отношения с „ФинАрт“ООД, за последното дружество М. дори не бил чувал.

На досъдебното производство е извършена графическа експертиза, обект на която е било копие на процесния запис на заповед. Според експертното заключение подписът в копието на документа от името на И. М. М. представлява копие на подпис, който вероятно не е бил изпълнен от М., а от друго лице с имитация на подписа му. В заключението е отбелязано, че поради наличие на имитация не е възможно да се установи изпълнителят му, като изрично е посочено, че за категорично заключение е необходим оригиналът на документа.

Оригиналът на записа на заповед не е приложен по делото. Според показанията на свидетеля М. Д. записът на заповед и останалите документи, които той приложил към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, му били предадени от А. Г., баща на свидетеля В. Г. (А. Г. починал на **** г.).

Впоследствие, след издаването на изпълнителния лист в полза на „ФинАрт“ООД и образуването на изпълнителното дело, свид. М.Д. получил обратно оригинала на записа на заповед и го предал на свид. В. Г..

Последният не оспорва това обстоятелство, но твърди, че не си спомня къде е оставил документа. Свидетелят заявява, че двамата с И. М. подписали записа на заповед, чиято цел била обезпечаване на задължението на представляваното от тях дружество по сключен с „ФинАрт“ООД предварителен договор за продажба на „около десет апартамента“.

Посоченият договор също не е приложен по досъдебното производство, като според показанията на В.Г. документът се намира в офиса на „Марсбилд“ ООД, достъп до който има само И. М..

Разпитан като свидетел, Ж. К. Г. Ж. Н. твърди, че той не е нито управител, нито едноличен собственик на капитала на „ФинАрт“ ЕООД, а е „действащ номиниран член на компанията“. Г-н Н. не познавал адв. Мартин Димитров, нито управителите на „Марсбилд“ ООД и не бил запознат с бизнес условията за услуги или стоки между двете дружества. Той само подписвал документите на „ФинАрт“ЕООД, които били изготвени от клиента му А. И., в рамките на службата му като номиниран член. Документите, които свид. Н.

3 подписвал се изготвяли от трета страна, поставял им се апостил и се изпращали до България чрез куриер. Свидетелят А. И. заявява, че той е едноличен собственик на капитала на „ФинАрт“ЕООД, познава лично Ж. К.

Г. Ж. Н., когото назначил за управител на дружеството. Посочва, че няма спомен за сключени договори между „ФинАрт“ЕООД и „Марсбилд“ ООД и не разполага с никакви документи, свързани с „Марсбилд“ ООД, „което не означава, че такива не биха могли да са налични в трети лица“. От показанията на този свидетел се установява, че същият бил в приятелски отношения с А. Г..

След приключване на разследването по досъдебното производство с постановление от 18.09.2020 г. прокурорът при НРП е изразил окончателното си становище за делото на тази процесуална фаза. Приел е, че не са установени категорични доказателства за съставен и ползван неистински частен документ или за извършено друго престъпление от общ характер, поради което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратил наказателното производство.

С обжалваното определение Несебърският районен съд е оставил без разглеждане жалбата на И. М. М. против постановлението за прекратяване на наказателното производство. Районният съд е приел жалбата за процесуално недопустима, като е посочил, че обект на разследване по досъдебното производство е документно престъпление, което е формално, на просто извършване, като се търси отговорност само за ползването на документ.

Първият съд е отбелязал, че законодателят не е предвидил настъпването на съставомерни вреди от това деяние, поради което дори и да са настъпили имуществени или неимуществени вреди за някое лице, то същото не може да се конституира като граждански ищец, респ. частен обвинител в наказателното производство, защото няма качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК. Районният съд е посочил още, че дори и да се приеме, че от деянието биха могли да настъпят вреди, то те ще бъдат само в сферата на „Марсбилд“ ООД, а И. М. е подал жалбата в лично качество, не като управител на дружеството.

Районният съд е направил стеснително тълкуване на понятието за вреди от престъплението, с което този съдебен състав изразява несъгласие. Вярно е, че съставът на престъплението по чл. 316 вр. чл. 209, ал. 1 НК не предвижда 4 причиняването на вреди за някого. Качеството на пострадал обаче, респ. на ощетено юридическо лице, се обосновава от причиняването на вреди, независимо дали те са елемент от състава на престъплението. От значение е настъпилите вреди да са пряка и непосредствена последица от него.

Въпросът дали едно лице е претърпяло вреди от престъпно деяние се преценява с оглед на конкретните факти по делото. В случая предмет на разследваното престъпление е частен документ – запис на заповед, издаден от двамата управители на „Марсбилд“ ООД, с който те задължават дружеството да плати на „ФинАрт“ ООД сумата от 1 500 000 евро. Когато на този документ е придаден вид, че жалбоподателят И. М. е участвал в съставянето му като негов автор, но обективно подписът не е бил положен от него, то записът на заповед е неистински документ. С използването му несъмнено могат да настъпят имуществени вреди, но, както правилно е отбелязал първият съд, преките вреди ще бъдат за „Марсбилд“ ООД, а не за жалбоподателя в лично качество. И това е така, защото дружеството като юридическо лице е самостоятелен правен субект със собствено имущество, различно от имуществото на съдружниците. На съдружника се дължи дружествен дял съобразно имуществото на дружеството, но при настъпило прекратяване на участието му в него. Жалбоподателят се е възползвал от правната възможност да подаде в качеството си на управител на „Марсбилд“ ООД писмено възражение срещу разпореждането на съда за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, в резултат на което принудителното изпълнение на заповедта за незабавно изпълнение е било спряно. Наред с това, ако жалбоподателят е имал основание да смята, че В. Г. със свои конкретни действия е нанесъл вреди на дружеството, той е могъл да предяви граждански иск срещу другия управител, който отговаря имуществено за причиняването на вредите. И. М. обаче не се е пострадало лице от престъплението по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, поради което правилно районният съд е оставил без разглеждане жалбата му срещу постановлението на прокурора като недопустима.

С оглед на изложените съображения въззивният съд прие, че обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

За жалбоподателя остава възможността да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство пред прокурор от погорестоящата прокуратура.

5

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260011 от 19.01.2021 г. по ЧНД № 920/2020 г. по описа на Несебърския районен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на И. М. М., ЕГН ********** против постановление от 18.09.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура - Несебър за прекратяване на наказателното производство по ДП № 304 ЗМ-94/2017 г. по описа на РУ на МВР - Несебър.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6