Решение № 1024 от 15.12.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Благоевград, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210101370 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба, от Г. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, община Благоевград, ул. „М*срещу: „Р*, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, п.к. 2700, ул. „К* представлявано от управителя - И*.

Ищецът твърди, че в началото на м. 05.2022г. между него и представител на „Р*, ЕИК *, имало уговорки да започне работа в сферата на неспециализираната търговия на едро срещу уговорено месечно възнаграждение от 1000, 00 лв. Вместо това когато отишъл да постъпи на работа му бил представен подготвен трудов договор № 00000035/09.05.2022г. за изпълнение на длъжност - общ работник и основно месечно възнаграждение от 710, 00 лв.

/седемстотин и десет лева/. Тъй като се нуждаел от работата, а и семейството му разчитало на доход от работната заплата подписал представения му Трудовия договор № 00000035/09.05.2022г. Видно от същият, договорът бил сключен за изпълнение на длъжността „общ работник“ в предприятие „Р*с код по НКПД 96220001, икономическа дейност, в която е заето лицето - 4690 - неспециализирана търговия на едро, с място на работа - гр. Благоевград и основно трудово възнаграждение - 710, 00 лв. Видно от посоченото в точка 4 от договора, договорът бил сключен с продължителност на работния процес - 5 дни в седмицата, 8 часа на ден. През юни месец 2022г. съгласно уговорения график отработил работните дни, като имал и изработени 32 часа извънреден труд. След получаване на заплатата се оказало, че са му изплатени само 400, 00 лв. /четиристотин лева/ на ръка и работодателят обещал, че ще изплати останалата сума следващия петък, но по – късно отказал. Трудовият договор между страните е прекратен със Заповед на работодателя от 08.08.2022г. (№ 00000013/08.08.2022г.), екземпляр от която не му бил връчен, не е оформена трудовата му книжка и не му е върнат, след сигнал до Инспекция по труда и среща с представители на ответника, подписал ведомостите за заплата, но г-н Стойков заявил, че парите за отработените от него дни през юли няма да му се платят. По време на 1 работата си при ответника не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск в размер на 5 дни за 2022г. Отново подал жалба в Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград, във връзка с която е била извършена проверка при работодателя и е съставен Протокол № ПР2226811 от 19.09.2022г. В протокола е посочено, че „Р* в качеството си на работодател не е начислил и изплатил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в нарушение на разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ. Във връзка с посоченото и със същия протокол на дружеството е дадено задължително предписание да му изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ в срок до: 15.10.2022г. Въпреки посоченото, до настоящия момент полагащото му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022г. в размер на 5 дни, равняващ се на сумата от 169, 00 лв. не му е изплатено. Работодателят му върнал трудовата книжката на 12.09.2022г. Обосновава дължимост на обезщетение и по чл. 226 КТ.

При изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 169, 00 лв. /сто шестдесет и девет лева/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за полагащите се на ищеца 5 дни платен отпуск за 2022г., ведно със законната лихва върху претендиралата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 710, 00 лв.

(седемстотин и десет лева), представляваща обезщетение за вреди, претърпени от ищеца поради незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 08.08.2022г. до 12.09.2022г., ведно със законната лихва върху претендиралата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции по изложените съображения и се моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. В хода на процеса ответникът чрез процесуалния му представител заявява, че не оспорва предявения иск по чл. 224, ал. 1 КТ по основание и размер.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 3 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, при което в настоящия казус ищецът носи тежестта за доказване на следните обстоятелства: по иска по чл. 224, ал. 1 КТ наличието на трудов договор с ответника, който е бил прекратен; - наличието на твърдения неползван платен годишен отпуск, докато е съществувала трудовоправната връзка и размер на дължимото обезщетение.

Ответникът, при доказване на горните факти, следва да установи, че: отпускът е бил ползван от ищеца или че дължимото обезщетение е било изплатено.

По иска с правна квалификация чл. 226, ал. 2 КТ: ищецът следва да докаже прекратено трудово правоотношение; незаконно задържане на трудова книжка.

Ответникът следва да докаже погасяване на дължимото обезщетение.

Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Ответникът в хода на процеса заявява, че не оспорва предявения иск по чл. 224, ал. 1 КТ, както и не оспорва обстоятелството, че размерът на последното брутното трудово възнаграждение, което ищецът е получавал, докато е бил на работа при ответника е 710, 00 лева. Предвид неоспорването на иска по чл. 224, ал. 1 КТ и размера му, искът по чл. 224, ал.

1 КТ следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 226, ал. 3 вр. ал. 2 КТ:

2

Наличието на първата от така посочените предпоставки за уважаване на този иск е безспорна между страните, като се установява и от представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответника на 08.08.2022 г. Същевременно не се спори и че трудовата книжка е върната на ищеца на 12.09.2024 г. Предвид това спорът между страните е концентриран върху това дали е налице задържане на трудовата книжка на ищеца и съответно причинени ли са му вреди в твърдения размер. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя /чл. 347 КТ/ . Кодексът на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж изрично уреждат въпросите относно съдържанието и формата на трудовата книжка, данните, които подлежат на вписване и лицата, които са компетентни да извършват вписването. При прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две задължения - да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или служителя. Данните, подлежащи на вписване са посочени в чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. След вписването им, работодателят следва да предаде, т. е. фактически да предостави във владение на работника или служителя трудовата му книжка. Двете задължения са свързани и обусловени.

Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в мястото, където работникът или служителят е престирал работната си сила. Изпълнението им следва да е „незабавно“, т. е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Този срок за предаване на трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение е императивно определен. В деня на прекратяване трудовото правоотношение горепосочените две задължения на работодателя стават изискуеми и следва да бъдат изпълнени.

Във всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Трудовата книжка не може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от работника или служителя лице, освен ако последният не е дал изрично писменото си съгласие за това. След като работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията си /чрез процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата/, задържането на трудовата книжка, поради неявяване на работника или служителя, не е незаконно. Работодателят се освобождава от последиците на забавата когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното изпълнение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ се дължи при наличие на следните четири предпоставки: 1) прекратено трудово правоотношение; 2) незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя; 3) наличие на причинени вреди; и 4) причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди.

В горепосоченото тълкувателно решение са възприети следните постановки: Задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й.

Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от 3 последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл.

226, ал. 2 от КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал.

2 и ал. 3, изр. 2 от КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС (отм.), но действаща към релевантния за спора период. Съгласно цитираната разпоредба, когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично.

Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетеля М* - Б.а – съпруга на ищеца, от които се установява, че когато напуснал фирмата (ответникът по делото), работодателят му не му върнал документите - книжката и нямало как да започне работа на друго място, върната му била в последствие трудовата книжка - след месец, месец и половина след неговото напускане. Бил поканен да иде във фирмата (виждала писмо от фирмата) и телефонно обаждане имало, за да си изчистят финансовите разлики и съответно да му се върне трудовата книжка, поради освобождаването му от работа. Той отишъл във фирмата след поканата, но не му била върната книжката и я върнали месец, месец и половина след като подал документи за напускане, защото имали противоречия за сумите, които следва да му се изплатят от работодателя след прекратяване на правоотношението му.