Решение № 182 от 06.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47012/2022
- Вид
- Решение № 182
- Подписан
- 06.01.2025
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 182 гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа доклад.ото от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110147012 по описа за 2022 година при секретар Анелия Г., като разгледа доклад.ото от съдията гражданско дело № 47012 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образу.о по искова молба, подадена от Р. К. Д. – Ч.а, ЕГН **********, чрез адв. Р. Н., със съдебен адрес .. 3, против П. И. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес .., представля. от назначения за особен представител адв. Г. К., с която е предявен иск с правно осно.ие по чл. 30 ал. 3 ЗС за осъждане на ответника да заплати сумата от 10139 лв., представляваща припадащата му се част от направените необходими разноски за запаз.е и поддържане на общите части на съсобствените имоти, находящи се в ..., заедно със законната лихва от 28.10.2021 г. до окончателното й заплащане.
Твърди се, че ответникът и сестра му М.П. са съсобственици с равни права, в качеството си на законни наследници на И. П.в Ч., починал на 30.04.2010 г., на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, застроена на около 48 кв. м., с 1/2 идеална част от общите части на сградата / вилна сграда/, заедно с 1/2 идеална част от парцел II-1065 в квартал 85 по плана на гр. С., целият с площ по документ за собственост от 311 кв. м. и с площ по скица от 326 кв. м., при граници: улица, УПИ III-1064, УПИ XI-1063, УПИ I-1066, заедно с 1/2 идеална част от масивна тухлена барака, частта към двора и 1/2 идеална част от останалите подобрения в мястото. Имотът е описан в Решение по гр. д. № 66 по описа за 1982 г. на С.нски районен съд, вписано в Службата по впис.ията под акт № 112, том 48, стр.
11/10.12.1982 г. като „една втора от парцел 12-230 по плана на гр. С., заедно с първия етаж и мазето под него от построената в мястото вила и половината от масивната тухлена барака, както и една втора идеална част от останалите подобрения в имота. От своя страна, ищецът твърди да е собственик на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, застроена на около 48 кв. м., включително 40 % от терасата, състоящ се от стая и кухня, с 1/2 идеална част от общите части на сградата / вилна сграда/, заедно с 1/2 идеална част от парцел II-1065 в квартал 85 по плана на гр. С., целият с площ по документ за собственост от 311 кв. м. и с площ по скица от 326 кв. м., при граници: улица, УПИ III-1064, УПИ XI-1063, УПИ I-1066, заедно с 1/2 идеална част от масивна тухлена барака, частта към улицата и 1/2 идеална част от останалите подобрения в мястото. Имотът е описан в Решение по гр. д. № 66 по описа за 1982 г. на С.нски районен съд, вписано в Службата по впис.ията под акт № 112, том 48, стр.
11/10.12.1982 г. като „една втора от парцел 12-230 по плана на гр. С., заедно с втория етаж от 1 построената в мястото вила и половината от масивната тухлена барака, както и една втора идеална част от останалите подобрения в имота“. В договор за доброволна делба от 24.10.2018 г. е допълнено 40 % от терасата, а също така е посочено, че етажът се състои от стая и кухня и едната втора идеална част от бараката е разположена откъм улицата. Ищецът твърди, че през 2019 г. е финасирал със собствени средства ремонт на общите части на сградите, в които се намират собствените (съсобствените) на страните обекти. Поддържа, че тези дейности били извършени с цел предпаз.е на сградите от саморазрушение, като за тях тях заплатил сумата от 40556 лв. В исковата молба се посочва, че ответникът е бил поканен да заплати припадащата му се част от паричната равностойност на ремонтните дейности, но плащане не е последвало. По тази причина се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10139 лв., представляваща припадащата й се част от направените необходими и полезни разноски за запаз.е и поддържане на общите части на съсобствените имоти, заедно със законната лихва от 28.10.2021 г. Моли за уважа.е на иска. Претендира присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание от 05.12.2023 г. ищецът поддържа исковата молба.
С молба с вх. № 33810/02.02.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, излага становище с оглед депозирания отговор на исковата молба. Сочи, че процесните ремонти са били извършени през 2019 г., като същите са били належащи с цел запаз.е на имота от саморазрушение. Поддържа, че навесите и топлоизолацията са необходими разноски, доколкото са ветР.щитни и влагозащитни съоръжения, а не декоративни и луксозни. Сочи, че описаните в т. 6 от исковата молба работи могат да се характеризират като полезни разноски или подобрения. Поддържа, че всички дейности в имота са извършени без съгласието, но със знанието и без противопоставянето на ответника. Не се противопоставя на искането за разпит по реда на чл. 176 ГПК. Моли да бъде назначено за вещо лице строителен инженер.
В открито съдебно заседание от 26.03.2024 г. ищецът лично и чрез процесуалния си представител посочва, че по отношение на трети навес прави отказ да бъде включен в цената, тъй като част от лятната кухня и е направен откъм улицата. Не прави възражения по доклада по делото.
В открито съдебно заседание от 09.05.2024 г. ищецът лично и чрез процесуалния си представител моли да се приеме заключението на вещото лице по СТЕ. Счита иска за доказан, като моли същият да бъде уважен. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за писмени бележки ищецът депозира такива, чрез процесуалния си представител адв. Р. Н., в които излага, че с ответникът са собственици на осно.ие наследство и делба на процесните имоти. През 2019 г. ищецът е предприел извърш.ето на ремонтни дейности с цел предпаз.е на построените сгради от саморазрушение. Собственият на ищеца втори етаж от процесната двуетажна сграда е бил застрашен от пълно наводнение поради наличие на теч от покрива, както и едноетажната масивна сграда /барака/, намираща се на процесния адрес. Счита, че от показанията на свидетеля И.ка И.а било установено състоянието на сградата, а оттам и че ремонтните дейности били неотложни и необходими за запаз.е целостта и възможността за полз.е по предназначение на сградите. Извърш.ето на всички твърдени с исковата молба СМР, с изкл. на навес на стойност 4200 лв., било установено на място от вещото лице по СТЕ, вкл. по размер и период във времето. Моли за уважа.е на иска, ведно с присъждане на сторените разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му за особен представител адв. Г. К., с който оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че ремонтите за извършени преди 2019 г. и че вземането на ищеца за тяхната стойност съобразно квотата в съсобствеността било погасено по давност, тъй като е изтекъл срок по-дълъг от 5 години. Оспорва ремонтите да са били необходими, като поддържа, че същите представлявали полезни разноски. Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание от 05.12.2023 г. ответникът не се явява и не изпраща представител.
2
В открито съдебно заседание от 26.03.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, излага твърдения, че вещото лице не е отговорило на поставените в отговора на исковата молба задачи.
В открито съдебно заседание от 09.05.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител моли да се приеме заключението на вещото лице по СТЕ. Сочи, че по делото не е било направено искане по чл. 214 ГПК, с оглед което в случай на уважа.е на исковата претенция следва да бъде присъдена сумата до заявения размер, посочен в ИМ. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно осно.ие чл. 30, ал. 3 ЗС.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважа.е на исковата претенция ищецът следва да установи следните обстоятелства- осно.ието, от което извежда правото си на собственост; че ответникът е съсобственик на индивидуален обект в същата сграда; че са за извършени „необходими“ по смисъла на закона разходи за ремонт на покрив, че ответникът е отказал да участва в ремонта, както и размерът на сторените разходи, вкл. и частта дължима от ответника. В случай че твърди разходите за ремонт да са „полезни“ по смисъла на закона – наличието на решение на ОС от собствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.
В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти, на които основава своите възражения.
От приложеното по делото Решение от 10.03.1982 г., постановено по гр. д. № 66 по описа за 1982 г. на С.нски районен съд, вписано в Службата по впис.ията под акт № 112, том 48, стр. 11/10.12.1982 г., се установява, че на И. П.в Ч. е поставен в дял ½ ид.ч. от парцел 12230 по плана на гр. С., заедно с първия етаж и мазето под него от построената в мястото вила и половината от масивната тухлена барака, както и една втора идеална част от останалите подобрения в имота. От своя страна, съгласно Удостоверение за наследници от 23.02.2012 г. И. П.в Ч., починал на 30.04.2010 г., е оставил за свои законни наследници сина си и ответник по делото – П. И. Ч., както и дъщеря си – Марта И.а Петкова. Следователно ответникът заедно със сестра си се явява съсобственик при равни квоти на притежа.ите от баща му имоти, в това число и на „½ ид.ч. от парцел 12-230 по плана на гр. С., заедно с първия етаж и мазето под него от построената в мястото вила и половината от масивната тухлена барака, както и една втора идеална част от останалите подобрения в имота.“ Видно от Договор за доброволна делба на съсобствен имот от 24.10.2018 г. ищецът става изключителен собственик на втория етаж от двуетажна жилищна сграда на около 48 кв. м., вкл. 40 % от терасата, състоящ се от стая и кухня, с 1/2 идеална част от общите части на сградата / вилна сграда/, заедно с 1/2 идеална част от парцел II-1065 в квартал 85 по плана на гр. С., целият с площ по документ за собственост от 311 кв. м. и с площ по скица от 326 кв. м., при граници: улица, УПИ III-1064, УПИ XI-1063, УПИ I-1066, заедно с 1/2 идеална част от масивна тухлена барака, частта към двора и 1/2 идеална част от останалите подобрения в мястото.
Отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановя.ето и подобря.ето на общите части на сградата, се уреждат от разпоредбата на чл. 41 ЗС, регламентираща задължението на всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановя.ето им и в полезните разноски, за извърш.е на които е взето решение от общото събрание. По делото се установи наличието единствено на два самостоятелни обекта в сградата, единият от които собственост на ищеца, а другият – на ответника и неговата сестра, поради което и съгласно чл. 3 ЗУЕС приложение следва да намери регулацията в ЗС. Когато в сграда има до три самостоятелни обекта, принадлежащи на повече от едно лице, уредбата на отношенията 3 следва да се извърши по правилата за съсобствеността – чл. 30, ал. 3 ЗС, тъй като на практика не може да се образува мнозинство за начина на поддържане на общата сграда (В този смисъл: Решение № 356 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2010 г., IV г. о.).
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела му. Това е законов източник на облигация, чрез който се проявява принципът за забрана на неоснователното обогатя.е. Правопораждащият общ факт, който води до неоснователно размест.е на благата в имуществото на съсобствениците, е извърш.ето на разноски за общата вещ, над дела на съсобственика.
Платеното може да е за запаз.ето или за полз.ето на общата вещ според предназначението й (необходими разноски), за подобря.ето и увелича.ето на стойността (полезни разноски) или без оглед запаз.ето и промяната на предназначението (луксозни разноски). Само тези плащания, които надхвърлят дела в съсобствеността, пораждат за извършилия ги съсобственик вземане по чл. 30, ал. 3 ЗС срещу останалите съсобственици според тяхното участие в съсобствеността.