Решение № 2051 от 10.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2051 гр. Пловдив, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330113107 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Профи кредит България” ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против К. Й. З., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми по Договор за потребителски кредит № *г. : 99,96 лева - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.12.2021 г. до 15.10.2022 г.; 150,00 лева – за услуга „Фаст“, дължимо до 15.10.2022 г.; 350,00 лева – за услуга „Флекси“, дължимо до 15.10.2022 г.; 129,02 лева - лихва за забава от 16.12.2021 г. до 15.10.2022 г.; 95,27 лева - законна лихва от 15.10.2022 г. до 27.07.2023г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на заявлението – 28.07.2023г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на * г. бил сключен договор за потребителски кредит № * между страните, с посочени в исковата молба параметри, в качеството им съответно на кредитор и длъжник. Съгласно т.15 от Общите условия клиентът можел да избере една или повече допълнителни услуги по договора и се възползвал от това да избере услугите „Фаст“ и „Флекси“. Отпуснатата сума била в размер на 500 лв., със срок на кредита 11 месеца, при ГЛП 40.90 % и ГПР 48.29 %. Възнаграждението за услугата „Фаст“ възлизало на 150 лв., а за услугата „Флекси“ - 350 лв., или общо 1 задължение от 1099,96 лв. Сумата по договора била преведена на ответната страна, а ответницата поела задължение за връщането й съгласно погасителен план. Ответницата не била изпълнила задълженията си по договора. Поради неплащане на вноските била начислена лихва за забава от 129,02 лв. Дължали се още 99,96 лв. падежирало договорно възнаграждение за периода от 15.12.2021г. до 15.10.2022г. Вземането било изискуемо в пълен размер на краен падеж. Изложени са съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 11022 по описа на ПРС за 2023г., по което заявлението било отхвърлено за възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“, поради което се предявявали настоящите осъдителни искове за осъждане на ответницата да заплати задължение в общ размер на 824.25 лева /осемстотин двадесет и четири лева и 0.25 ст./, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № *, включващо:

Непогасено падежирало договорно възнаграждение - 99.96 лева /деветдесет и девет лева и 0.96 ст./, дължимо за периода от 15.12.2021 г. до 15.10.2022г.;

Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 150.00 лева /сто и петдесет лева и 0.00 ст./, дължимо до 15.10.2022г.; Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 350.00 лева /триста и петдесет лева и 0.00 ст./, дължимо до 15.10.2022г.; Лихви за забава в размер на 129.02 лева /сто двадесет и девет лева и 0.02 ст./, дължими за периода от 16.12.2021 г . /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 15.10.2022 г.; Законна лихва в размер на 95.27 лева /деветдесет и пет лева и 0.27 ст./, дължима от 15.10.2022 г. до 27.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт“ № *г., сключен между страните, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника сумата в размер на 500 лева за срок от 11 месеца, при уговорен ГПР в размер на 48, 29 % и годишен лихвен процент в размер на 40, 90 %. С договора били уговорени допълнителни услуги, както следва : Фаст – предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския креди, за която се дължала сумата в размер на 150 лева, и Флекси – предоставяне право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за която се дължала сумата в размер на 350 лева.

Сумата по договора била преведена на ответника, което обстоятелство е безспорно между страните.

Съгласно приложения по делото погасителен план /л.22/, дължимата от ответницата погасителна вноска в размер на 100 лева се формира от главница, договорна /възнаградителна/лихва и вноска по закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси.

2

Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 , ал. 1 ЗЗД.

За основателността на всеки предявени обективно кумулативно съединени искове, дружеството – ищец следва да установи валидно договорно основание – Договор за потребителски кредит № *г., обвързващо страните в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Безспорно ответницата в настоящото производство – К. З. има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което и приложение следва да намерят правилата на Закона за защита на потребителите. Процесният договор за паричен заем е потребителски по смисъла на закона, съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В процесния случай, ищцовата претенция за заплащане на възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и закупена и ползвана услуга „Фаст“ са основани на клаузи в договора, съобразно които възнаграждението става изискуемо при подписване на договора, а условията по предоставянето им е предвидено в ОУ.

В чл.15.2 ОУ е разписано, че допълнителната услуга „Флекси“ предоставя на кредитополучателя право да променя погасителния си план при изпълнение на изискванията по чл.15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3, а именно: да поиска отлагане на части или накуп допустимия брой погасителни вноски; да му се намали на части или накуп допустимия брой погасителни вноски; да се промени падежната дата, с изключение на вноски с настъпил вече падеж, за което страните подписват анекс.

В чл.15.1 е предвидено, че допълнителната услуга „фаст“ касае приоритетно разглеждане на искането за отпускане за потребителски кредит преди клиенти, които не са закупили услугата.

Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да заплати възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора.

Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него "допълнителен услуги – Фаст и Флекси" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочва вземането за "заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ 3 и Флекси". Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за допълнителни услуги, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.

1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено 4 съществено предвид обстоятелството, че в Договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включено дължимото възнаграждение за закупен пакет услуги. Дори напротив – при прибавянето на сумата по същия се получава съвсем различна стойност на общия разход по кредита. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

С оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ето защо, предявените в настоящото производство акцесорни осъдителни искове ще се отхвърлят като неоснователни.

При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответницата. По делото обаче липсват доказателства такива да са били сторени. Ето защо, няма да се присъдят.