Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 25.07.2022, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
428/2022
Подписан
25.07.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 379 град Велико Търново, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Велико

Търново, VІІІ–ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 428/2022 г. по описа на Административен съд – град Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК вр. чл.144 АПК.

Образувано е по молба на Кмет на Община

Лясковец с искане за изменение на постановеното по делото Определение № 333/27.6.2022г. с което жалбата на „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул.

„Цанко Церковски“ № 38, вх. А, против Заповед № 749/18.5.2022г. издадена от Кмета на Община Лясковец е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, в частта за разноските. По делото е представено адвокатско пълномощно, и договор за правна защита и съдействие за сумата от 700 лева, приложено е подробно писмено становище относно недопустимостта на жалбата, което макар и подадено от името на Кмета на Община Лясковец е изготвено от адвоката, като в същото е направено искане за присъждане на разноски. Всичко това обосновава основателността на претенцията за разноски по чл. 143 от АПК. Моли съдът да се произнесе в този смисъл.

В указания от съда срок от страна на

„Зърнени храни – В. Търново е постъпил отговор, в който се излага аргумента, че искането е неоснователно. Основните доводи са досежно неправилността на определението ,с което жалбата е оставена без разглеждане, както и незаконосъобразността на атакуваната Заповед на Кмета на Община Лясковец. За разноските се твърди, че такива не се дължат, тъй като те не са доказани, в договора за правна защита и съдействие не е посочено изготвянето на писмено становище, същото е подписано не от адвоката, а от Кмета на Община Лясковец, по делото не е осъществено процесуално представителство. Освен това прави възражение за прекомерност на адвокатското възнагарждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Административен съд Велико Търново, осми състав, като съобрази направеното искане за изменение на постановеното Определение и доказателствата по делото, намира следното: С Определение № 333/27.6.2022г. по настоящото дело, жалбата на „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38, вх. А, против Заповед

№ 749/18.5.2022г. издадена от Кмета на Община Лясковец , с която след проведен търг с тайно наддаване на 16.5.2022г. е определен участник, спечелил търга за имот, кадастрален № 1228 , , за който е отреден УПИ ХХ-1228 в кв. 81 по ПУП-ПР на гр. Лясковец, с площ от 640 кв.м., заедно с построените в него сгради: Сграда за клубна дейност на един етаж, масивна конструкция със застроена площ от 64,67 кв.м. и Сграда-допълващо застрояване, масивна конструкция, със застроена площ от 27,82 кв.м., описан в Акт за частна общинска собственост № 541/01.09.2005 г., находящ се в гр. Лясковец, общ. Лясковец, обл. Велико

Търново, ул. „Капитан дядо Никола“ № 2. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по делото прекратено. В изпратената от ответника административна преписка е приложено становище, изготвено от адвокат и подписано от Кмета на Община Лясковец, в което подробно се развиват мотиви за недопустимост на подадената жалба, и в което е направено искане за присъждане на разноски. Към становището е представено и адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 21.6.2022г. ,в който като предмет е посочено изготвяне на становище и процесуално представителство, както и че договореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой.

Определението е връчено на ответник жалба 29.6.2022г. и в срока му за обжалване е подадена настоящата молба с вх. № 3596/30.6.2022г. на Административен съд Велико Търново.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Молбата по чл. 248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е процесуално допустима, като подадена в срока на обжалване на Определението, чието изменение се иска от надлежна страна, която претендира заявени разноски при прекратяване на производството.

Освен това е изпълнено и условието, молбата да бъде подадена от страна, която е представила списък на разноски по чл. 80 от ГПК т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК

Разгледана по същество, искането е основателно по следните съображения: Съгласно сега действащата и приложима към казуса редакция на чл.143, ал.3 от АПК след (след изм. с ДВ бр. 15 от 2021 г.) изрична, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен ако с поведението си е дал повод за завеждането му, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата не прави разграничение относно основанието на което е прекратено съдебното производство, както и не свързва своето проявление с конституирането на страните в процеса от състава на съда. Смисълът на отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143 от АПК, е те да бъдат заплатени на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, включително и с прекратяване на производството по делото, разбира се при своевременно заявена претенция за това и осъществена процесуална защита от упълномощен в случая юрисконсулт, които предпоставки в случая принципно са налице. В този смисъл Определение № 3734 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3053/2022 г.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че изготвеното писмено становище е подписано от Кмета на Общината,че не е извършено процесуално представителство респ. не са направени разноски, не е договорено изготвяне на писмено становище и липсват доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение. Както се посочи по- горе, правно ирелевантен е въпросът кой е подписал становището, доколкото същото е било предмет на договора за правна защита и съдействие. Освен това в него изрично е посочено, че възнаграждението е заплатено в брой, като съгласно практиката на ВАС- решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,

ОСГТК, договорът служи за разписка, която установява факта, че разноските са сторени. Фактът, че разноските са направени преди разглеждане на делото в о.з. също не променя правните изводи на съда, доколкото това е и обичайната практика. Реално представеното писмено становище следва да се приравни на писмена защита , която е уредена само в хипотезата на чл. 149, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК лаконично, при което именно изготвянето й представлява цялата престация на адвоката по сключения договор за правна защита и съдействие, без да е необходимо осъществено процесуално представителство в о.з. .

Освен това съдът намира ,че е изпълнено и другото предвидено в нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК условие, а именно да не е станал причина за завеждане на делото, тъй като както е посочено и в молбата, с оглед подадената жалба срещу Решението на ОбС Лясковец, Кметът е издал

Заповед за спиране на производството и едва след постановяване на решение на съда е възобновил производството и е постановил ИАА- предмет на настоящото производство.

От жалбоподателя не се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 143, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ Определение №

333/27.6.2022г. постановено по адм.д. 428/22г. в частта за разноските , както следва:

ОСЪЖДА Зърнени храни – В. Търново“

ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул.

„Цанко Церковски“ № 38, вх. А да заплати на Община Лясковец разноски в размер на 700- седемстотин- лева.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: