Определение № 827 от 29.07.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 827 гр. Бургас , 29.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева

Александър Д. Муртев като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20212100501022 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от „Профи кредит България”ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК 175074752, адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В против Разпореждане № 2299 от 01.06.2021г., постановено по частно гр. дело № 3724/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София в частта, с която се иска издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжниците Т.Н.Х. и И.В.С. за солидарно заплащане на сумите – 258, 47 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.04.2020г. до 08.05.2021г., сума в размер на 224, 94 лева, представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, сума в размер на 345 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, сума в размер на 127, 76 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 11.03.2020г. до 08.05.2021г., без времето от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. и сума в размер на 8, 55 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 08.05.2021г. до 27.05.2021г.

Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на заявителя на 09.06.2021г., поради което и съдът намира, че депозираната частна жалба е в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, тъй 1 като частната жалба е изпратена чрез куриер на 16.06.2021г. Същата е подадена от лице с правен интерес да атакува постановеното разпореждане, допустима е и следва да бъде разгледана по същество. С частната жалба се оспорва цитираното разпореждане като незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че посоченият договор отговаря на всички законови императивни изисквания, а заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Сочи се, че в договора ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. Оспорен е извода на съда, че клаузата за уговорения размер на възнаградителна лихва е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави, като се посочва, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Претендира се атакуваното разпореждане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново разпореждане, с което да бъде постановено да бъде издадена заповед за изпълнение относно всички вземания на заявителя.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по частно гр. дело № 3724/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е образувано по повод депозирано Завление по чл. 410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение против длъжниците Т.Н.Х. и И.В.С. за следните суми:

- сума в размер на 766, 81 лева, представляваща главница;

- сума в размер на 285, 47 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 10.04.2020г. до 08.05.2021г.;

- сума в размер на 224, 94 лева, представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“;

- сума в размер на 345 лева, представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“;

2

- сума в размер на 127, 76 лева, представляваща лихва за забава от 11.03.2020г. до 08.05.2021г.

- сума в размер на 8, 55 лева, представляваща законна лихва за периода от 08.05.2021г. до 27.05.2021г. и

- законна лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението – 28.05.2021г. до окончателното плащане. В депозираното пред Районен съд – Бургас заявление се посочва, че между двамата длъжници – Т.Н.Х. и И.В.С. и заявителя – „Профи Кредит България“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № 30042605796 от 17.02.2020г. и по силата на този договор са останали неиздължени претендираните от заявителя суми.

Въз основа на депозираното заявление е образувано частно гр. дело № 3724/2021г. по описа на Районен съд – Бургас и е постановена Заповед № 1146 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.06.2021г., по силата на която е постановено Т.Н.Х. и И.В.С. да заплатят на заявителя - „Профи Кредит България“ ЕООД сума в размер на 766, 81 лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 30042605796 от 17.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 15, 34 лева съразмерно с уважената част на заявлението и 50 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

С Разпореждане № 2299 от 01.06.2021г., съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение против двамата длъжници за следните суми:

- сума в размер на 285, 47 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 10.04.2020г. до 08.05.2021г.;

- сума в размер на 224, 94 лева, представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“;

- сума в размер на 345 лева, представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Флекси“;

- сума в размер на 127, 76 лева, представляваща лихва за забава от 3

11.03.2020г. до 08.05.2021г.

- сума в размер на 8, 55 лева, представляваща законна лихва за периода от 08.05.2021г. до 27.05.2021г. В своето разпореждане, съдът посочва, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 10, ал. 1 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР, а отделно от това – клаузите за заплащането на тези суми са нищожни – на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, тъй като в ГПР очевидно не са включени всички разходи – възнаграждението за услуги „Фаст“ и „Флекси“ с добавянето на които той става по-висок от предвидения в ал. 4 от същата разпоредба размер, а по отношение на договорната лихва – на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави – уговореният ГЛП от 41% значително надвишава трикратния размер на законната лихва. Съдът посочва, че съгласно чл. 23 от ЗПК кредитополучателите дължат връщането само на чистата стойност на кредита, без лихвите или другите разходи.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба е частично основателна.

Видно от представения Договор за потребителски кредит № 30042605796 от 17.02.2020г. на кредитополучателите е предоставена сума в размер на 800 лева със срок на кредита в размер на 24 месеца и размер на вноската – 48, 68 лева, Годишен процент на разходите – 48, 80%, годишен лихвен процент в размер на 41% и общо дължима сума по кредита в размер на 1 168, 20 лева. Видно от представения Договор за потребителски кредит № 30042605796 на кредитополучателите е начислена сума в размер на 240 лева, представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и сума в размер на 360 лева, представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“.

В конкретния случай настоящата инстанция счита, че съдът правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение е приложим Законът за потребителския кредит. Безспорно е и обстоятелството, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно да 4 извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора.

По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.

По отношение на сума в размер от 285, 47 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 10.04.2020г. до 08.05.2021г., настоящата инстанция намира за установено следното:

Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД , съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД страните са свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави. В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 41, 00%, след като ГПР е в законовите рамки. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна и 5 атакуваното разпореждане в тази му част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново разпореждане, по силата на което да бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение по отношение на тази претендирана сума.

По отношение на сума в размер на 224, 94 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, както и сума в размер на 345 лева, представляващо неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, съдът намира за установено следното:

Настоящата инстанция намира, че заявлението досежно допълнителните услуги и правилно отхвърлено. Видно от договора клаузата досежно закупуване на допълнителна услуга „Фаст“ е включена с оглед приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит и е уговорено „възнаграждение“ в размер на 224, 94 лева. Тази клауза урежда предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.

По отношение на втората допълнителна услуга „Флекси“ се установява, че се включва възможност за гъвкав погасителен план, за която възможност е уговорено „възнаграждение“ в размер на 360 лева. Налице е противоречие с добрите нрави – видно от представените приложения, сумата по кредита е 800 лева, а цената на допълнителния пакет е близка до заетата сума. От друга страна – възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ed79850-222f-4101-8dce-363745f6eff3