Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5927 от 20.11.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10573/2023
Вид
Решение № 5927
Подписан
20.11.2023
В сила
20.11.2023
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Яна Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 5927 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100510573 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Б.Р.И.” ЕООД срещу разпореждане изх. № 3997 от 02.02.2023 г., по изп. дело № 20239210400092 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, с което не е уважена изцяло молбата му за намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в изпълнителното дело до размер от 200 лв.

Жалбоподателят поддържа, че приетата от съдебния изпълнител сума за адвокатско възнаграждение е прекомерна, с оглед липсата на предприети действия по събиране на вземането и заявеното желание от страна на длъжника да погаси вземането още в срока за доброволно изпълнение. Счита, че размерът, до който ЧСИ е намалил адвокатското възнаграждение - 800 лв., също е прекомерен и моли за намаляването му до 200 лева, какъвто е минималният размер за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от НМРАВ. Евентуално , моли възнаграждението за водене на делото да бъде намалено до минимума, посочен в чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Възразява срещу евентуално начислени за събиране на присъединеното по делото публично вземане на НАП, тъй като вземането е обезпечено и длъжникът има сключено споразумение с НАП.

Взискателят по изпълнителното дело М.В., чрез адв. А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че претендираният размер на възнаграждението не е прекомерен, с оглед правната и фактическа сложност и размера на вземането, предмет на делото, а именно – 199 585, 09 лева. Посочва, че голяма част от това 1 вземане е публично държавно вземане, което е с право на предпочтително удовлетворение пред вземането на взискателя. Твърди по делото вече са извършвани действия за удовлетворяване на паричното вземане. На свой ред, процесуалният представител на взискателя заявява готовност да се откаже да претендира събирането на адвокатско възнаграждение, в размер над сумата от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, в случай че длъжникът плати задължението си преди извършване на последващи изпълнителни действия.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага, че минималният общ размер на възнагражденията за водене и образуване на делото е 526 лв., под която сума възнаграждението не може да бъде определяно от съда, независимо от степента на правна и фактическа сложност по делото. Обстоятелството, че липсва доброволно предварително изпълнение и че по делото е присъединено публично вземане на НАП, предопределяло делото като такова с правна и фактическа сложност. По възраженията на жалбоподателя срещу евентуално начислени такси за събиране на присъединеното вземане на НАП, съдебният изпълнител твърди, че от събраното по делото Удостоверение за липса/наличие на задължения и обезпечителни мерки се установява, че няма разсрочване или отсрочване на задължения, противно на твърдяното от длъжника. Излага, че след постъпване на суми и извършване на разпределението им по изпълнителното дело, съдебният изпълнител ще поиска ново удостоверение за наличие на публични задължения и ако в него не фигурират такива, то изпълнението ще бъде насочено единствено за удовлетворяване вземането на взискателя. С тези доводи моли съда да остави без уважение подадената жалба.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Изпълнително дело 20239210400092 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, е образувано по молба на взискателя М.В.В., чрез адв. А., въз основа на изпълнителен лист от 11.08.2022 г., издаден срещу длъжника „Б.Р.И.” ЕООД, за сумата от 1 870 лв. - присъдени съдебни разноски по гр. дело № 9269/2018 г. на СРС, 26 с-в, за сумата от 650 лева – разноски във въззивното производство и за 1 000 лв. - разноски в касационното производство. Претендирани са разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., чието заплащане е удостоверено в самия договор за правна помощ, представен към молбата за образуване.

На длъжника „Б.Р.И.” ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение на 24.01.2023 г., в която са включени като дължими суми, освен горепосочените вземания по изпълнителния лист, така и приети разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 1 200 лв.

На 30.01.2023 г. по делото е постъпила молба от страна на длъжника, с която е 2 заявил желание да плати доброволно задължението си по изпълнителното дело и е поискал от ЧСИ Петров да намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение до размер от 200 лв., с доводи, че по делото не са извършвани други действия, извън молбата за образуване на изпълнителното дело, и че същото е прекомерно.

С оспореното разпореждане изх. № 3997 от 02.02.2023 г., съдебният изпълнител е уведомил длъжника за постановеното от него разпореждане от същата дата, с което е намалил размера на приетите за събиране разноски за адвокатски хонорар от 1 200 лв. на 800 лв.

По съществото на жалбата съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ, за образуването на изпълнителното дело, каквото действие е извършил процесуалния представител на взискателя, минималното възнаграждение е 200 лв. и същото безспорно се дължи от длъжника.

Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата (в редакцията й към момента на образуване на изпълнителното дело - 12.01.2023 г.) според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително производство, след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, не са предприети други действия от представителя на взискателя, които да са довели до удовлетворяване на паричното вземане.

Съдът е съгласен със становището на взискателя, че заявяването на готовност за погасяване на вземането не е равностойно на реалното му погасяване, но това обстоятелство не променя факта, че по изпълнителното дело реално не са предприемани други действия от страна на процесуалния представител на взискателя, извън депозиране на молба за образуване на делото. Освен това, тази молба е била нередовно подадена, доколкото в нея не е посочен начин на изпълнението, включително - чрез овластяване на съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ.

Обстоятелството, че ЧСИ е присъединил за събиране по делото и публично вземане на НАП няма отношение към размера на дължимия адвокатски хонорар на взискателя по основния изпълнителен лист.

По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че дължимите от длъжника „Б.Р.И.” ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство са в размер на 200 лв. - за образуване на делото. Обжалваното разпореждане изх. № 3997 от 02.02.2023 г. по изп. дело № 20239210400092, по изп. дело № 20239210400092 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, следва да се отмени за разликата над 200 лв. до определените от ЧСИ 800 лв. за адвокатско 3 възнаграждение на взискателя.

Направеното в частната жалба искане относно таксите, свързани с присъединеното от ЧСИ публично вземане е преждевременно подадена, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част. Не се констатира по изпълнителното дело длъжникът да е правил искане пред ЧСИ Петров за намаляване на тези такси, поради което не е налице произнасяне на съдебния изпълнител по такова искане. На контрол пред съда подлежат само изричните откази на ЧСИ, а в случая такъв не е постановен.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане изх. № 3997 от 02.02.2023 г., по изп. дело № 20239210400092 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, за разликата над 200 лв. до 800 лв., определени от ЧСИ за адвокатски хонорар в полза на взискателя М.В.В. по ИД, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски за адвокатското възнаграждение в полза на взискателя М.В.В., по изп. д. № 20239210400092 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 при КЧСИ, възложени в тежест на длъжника „Б.Р.И.” ЕООД над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 800 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4