Решение № 494 от 19.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Перник, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201819 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-000014 от 18.01.2023г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД на МВР-Перник, с което на А. Р. М., ЕГН ********** за нарушение на чл.

140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени кумулативно предвидените в чл. 175, ал.3, пр. 1-во от същия закон административни наказания глоба в размер на 200 лв (двеста лева) и лишаване от право за управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.

Жалбоподателят А. Р. М., чрез пълномощника си адв. Г. Б. от ПАК, моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство.

Счита, че с липсата на ангажирани доказателства от административнонаказващия орган (АНО), че преди изпращането на преписката на прокуратурата е прекратил на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство, образувано с акта за установяване на административно нарушение, е допуснато съществено процесуално нарушение, предвид издаване на оспореното НП в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН въз основа на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. Излага съображения за нарушаване на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е 1 посочената датата на извършване на нарушението и липсва точно описание на деянието, което е ограничило правото на защита на дееца и е самостоятелно основание за отмяна на атакувания правораздавателен акт. Твърди, че неправилно е приложен материалния закон, поради несъставомерност на деянието.

Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното заседание, в което не се явява и упълномощеният му защитник адв. Г. Б.. От последния е депозирана молба с рег. № 24901 от 28.11.2023г., с която поддържа подадената жалба срещу оспореното НП, като заема позиция, че няма да сочи други доказателства и няма доказателствени искания.

АНО началник сектор „ПП” към ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за съдебно заседание. В придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в съда е изразена позиция, че законосъобразно е издаденото НП, поради което следва да бъде потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 26.07.2022г. в 23:59 часа на ул. „Стримон”, до блок 53 в гр. Перник управляваният от А. Р. М. лек автомобил „Шкода Октавия” с рег. № ******* бил спрян за проверка от полицейски автопатрул на сектор „ПП” при ОД на МВР Перник. В хода на проверката контролният орган установил, след направена служебна справка, че лекия автомобил е с прекратена служебна регистрация на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП.

В присъствието на жалбоподателя бил съставен срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 277206 от 27.07.2022г., с който отговорността на А. Р. М. била ангажирана за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1-во от ЗДвП.

АНО счел, че деянието съставлява престъпление, поради което материалите били изпратени с № УРИ 115800-11172 от 31.10.2022г. по компетентност на Районна прокуратура Перник.

С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.01.2023г. прокурор от Районна прокуратура Перник приел, че е налице липса на достатъчно данни, от които може да се обоснове предположение за 2 осъществен състав на престъпление от общ характер, в частност за такова по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК, като препис от постановлението бил изпратен на началник сектор „ПП” при ОД на МВР Перник с оглед преценка относно реализиране на административнонаказателната отговорност по отношение на А. Р. М. за нарушения на ЗДвП.

Въз основа на постановлението от 13.01.2023г. на Районна прокуратура Перник за отказ да се образува досъдебно производство началник сектор „ПП” при ОД на МВР Перник издал обжалваното НП, като изрично в съобразителната му част посочил прокурорския акт като основание за издаването му. Със същото за извършено административно нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя на основание чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 200 лв и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от шест месеца.

Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 25.09.2023г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, а именно: АУАН серия GA № 277206 от 27.07.2022г., постановление от 13.01.2023г. за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 3471/2022г. по описа на Районна прокуратура Перник, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, писмо на началник сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, входирано в Районен съд Перник с рег. № 24065 от 17.11.2023г., ведно с разпечатка от база данни на АИС „КАТ регистрация на МПС и собственици” и приобщената по делото пр.пр. № 3471/2022г. по описа на Районна прокуратура Перник.

От правна страна:

Съдът намира, че административнонаказателната процедура е проведена при спазване на срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, като съображенията са следните:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН серия GA № 277206 от 27.07.2022г. АНО е приел, че са налице данни за извършено престъпление, поради което на 31.10.2022г. е изпратил материалите на Районна прокуратура Перник, като срока от съставянето на АУАН до сезирането на държавното обвинение не надхвърля преклузивния 6-месечен срок за издаване на НП и реализиране по този начин на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

С постановление от 13.01.2023г. прокурор при Районна прокуратура Перник е отказал да образува наказателно производство, поради липсата на достатъчно данни, от които може да се обоснове предположение за осъществен състав на престъпление от общ характер, в частност за такова по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК, като препис от постановлението е бил изпратен 3 на началник сектор „ПП” при ОД на МВР Перник с оглед преценка относно реализиране на административнонаказателната отговорност по отношение на А. Р. М. за нарушения на ЗДвП. НП е издадено на 13.01.2023г., при което 6месечния срок за неговото издаване относно нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП е спазен.

Вярно е, посоченото в жалбата, че в административнонаказателната преписка липсва издадена резолюция на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН за прекратяване на административнонаказателното производство, образувано с АУАН и изпращането на преписката на прокуратурата, но съдът не третира този пропуск като нарушение на принципа non bis in idem. Тази констатация е изводима от действията на АНО, който е пристъпил към издаване на оспореното НП в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН въз основа на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и при липса на конкуренция с висящо наказателно производство, поради което и горното процесуално нарушение е санирано и настоящото административнонаказателното производство е реализирано без колизия с принципа non bis in idem.

В случая не е изтекла и абсолютната давност за привличане и реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

При извършената дължима проверка за законосъобразност съдът констатира, че НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, предвид приложената по преписката Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи

С разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване по пътищата, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП съдържа предвидената санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Не се спори по делото, че жалбоподателят А. Р. М. е управлявал лек автомобил „Шкода Октавия” с рег. № *******, когато е бил спряна за проверка от полицейски автопатрул. За съставомерността на вмененото нарушение, обаче, следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя несъставомерност на извършеното деяние. В конкретния случай, на първо място, в обжалваното НП липсват каквито и да са мотиви по отношение на изведения извод от прокурора в постановлението за отказ да се 4 образува досъдебно производство, че не са налице категорични данни М. да е осъществил деянието умишлено, поради което е било прието, че е несъставомерно. АНО е подходил напълно формално и без аргументи е издал оспорения правораздавателен акт, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като за престъплението прокурорът е приел, че деянието не е осъществено от субективна страна, а вмененото административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на нерегистрирано моторно превозно средство е счетено, че е извършено умишлено. Нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, което е идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК (преценката за това дали се касае за престъпление или за административно нарушение се прави единствено с оглед степента на обществена опасност на деянието) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл.

Субект на нарушението по чл. 175, ал.3, пр.1-во, вр. чл. 140, ал.1 от ЗДвП е водачът, който управлява нерегистрирано моторно превозно средство, т.е., законът предвижда наказване както на собственика, така и на всяко друго лице, което управлява чужд, нерегистриран автомобил. Независимо от това, обстоятелството дали нарушителят е наказан като собственик или не, е релевантно за реализиране на отговорността му и следва да намери точно отражение при описание на нарушението, тъй като е пряко относимо към доказването на субективната страна на състава и предполага ангажирането на различен обем доказателства във всяка от двете хипотези.

В конкретния случай при описание на нарушението в НП е отразено твърдение че моторното превозно средство – лек автомобил „Шкода Октавия” с рег. № *******, е собственост на И.С.И., т.е. на лице, различно от жалбоподателя. При това положение адресат на произтичащото задължение да регистрира придобитото превозно средство би следвало да е посочения в НП собственик И.С.И., въпреки изведеното в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство друго фактическо положение, а именно, че от 24.03.2022г. собственик на автомобила е А. М., който го е закупил от И.И..

При положение, че оспореното НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН вписването в НП като собственик на процесния автомобил на лице, което е различно от жалбоподателя, е довело до промяна на обстоятелствата на предявеното обвинение, което от своя страна има за последица нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Нещо повече: след като словесно в НП е посочено, че автомобилът е собственост на друго лице, различно от жалбоподателя, то за последния не би следвало да е съществувало регламентираното с чл. 145, ал.2 от ЗДвП задължение в определен срок от придобиването да заяви това обстоятелство пред органите на МВР, тъй като именно поради неизпълнение на вмененото с цитираната разпоредба задължение се стига до прекратяване на регистрацията на дадено превозно средство.