Решение № 3581 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3581 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100505678 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № № 20037529 от 08.02.2021 г. по гр.д. № 24106/2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20027904 от 06.04.2022 г.

Софийски районен съд, 52 състав осъдил „ДЗИ - ОБЩО З.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на „З.А.Д. ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******* на основание чл. 411 от КЗ сумата 140.24 лева, представляваща сума за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия“ по образувана при ЗАД „ОЗК-З.“ застрахователна преписка по щета № 0110-180-0260-2016 за настъпило на 24.06.2016 г. на автомагистрала „Тракия“, в района на 165-ти километър застрахователно събитие, с включени 15 лева ликвидационни разходи, заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на 16.04.2018 г. до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 045 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ДЗИ ОБЩО З.“ ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила и необоснованост. Видно от приетата застрахователна полица № 0110180201500034/18.12.2015 г. било, че били застраховани ограничителни системи на автомагистрала „Тракия“ в участъка от км 0+000 до 208+181, а от събраните по делото доказателства не можело да се установи точното място на настъпване на събитието и дали попадало в този конкретен участък. На следващо място, процесното събитие не представлявало покрит застрахователен риск съобразно ОУ на договора.

Процесната застрахователна полица била сключена при клауза „Пожар и природни бедствия“ – секция І „Индустриален пожар“. Действително, в застрахователното покритие бил включен риск вреди, причинени на застрахованото имущество в резултат на ПТП. В приетите ОУ секция І „Индустриален пожар“ било предвидено, че застраховката покрива частична повреда и/или разходи във връзка със застрахованото имущество по клаузи А, разширено покритие по клаузи Б1 – Б8 и клаузи Д1 – Д15. Клауза Б5 включвала рисковете удар от превозно средство или животно и авария с товарни и разтоварни машини при товарене и разтоварване. Съгласно дадените дефиниции по нея, на обезщетение подлежали само щети, предизвикани от удар/сблъскване от страна на релсово или друго превозно средство или животно, но от покритието на същата изрично били изключени вреди, които подлежат на обезщетяване по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновното лице. Процесното събитие попадало именно в това изключение, поради което вредите не следвало да се обезщетяват от ищеца по имуществената застраховка, платеното обезщетение се явявало платено без правно основание, съответно ищецът не можел да встъпи в правата на застрахования. Оспорвал да е налице и причинно-следствена връзка между твърдяното застрахователно събитие и действията на водача на МПС с рег. № ******* АН. Съгласно свидетелските показания на водача, същият се движел в лява пътна лента поради наличието на неравности на пътното платно, изгубил управление и се ударил с лявата част на автомобила в лявата предпазна мантинела, а ищецът претендирал да му се възстанови платено обезщетение за увредена пътна мантинела с дължина 12 м, но от дясната страна. Доказателства за увреждане на дясната мантинела не били събрани, а скицата в протокола за ПТП отразявала мястото, където автомобилът е спрял, а не мястото на удара. С оглед на това необосновано се явявало заключението на вещото лице Тасев за наличие на причинно2 следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и претендираните вреди. Искът не бил доказан и по размер. Ищецът твърдял, че увредена била мантинела с дължина 12 м, но убедителни доказателства за това не били ангажирани. В тази част експертизата на вещото лице Тасев също била необоснована, като се основавала единствено на заявеното от ищеца и документите за извършен ремонт. Същевременно в протокола за ПТП, който в тази част удостоверявал непосредствени възприятия на длъжностното лице и бил официален документ било посочено, че е увредена мантинела с дължина 4 метра. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции съгласно списъци по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна „З.А.Д. ОЗК – З.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

След допуснато увеличение по реда на чл. 214 ГПК, съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 140.24 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане за изплатено от ищеца по имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия“ застрахователно обезщетение, за настъпило на 24.06.2016 г. на автомагистрала „Тракия“, в района на 165-ти километър застрахователно събитие, с включени 15 лева ликвидационни разходи. Претендирана е и 3 законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда на 16.04.2018 г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че заплатил по образуваната при него щета № 0110-180-0260-2016 на застрахования Агенция „Пътна инфраструктура“ обезщетение в размер на 1 836.48 лв., като с регресна покана поискал от ответника да му възстанови тази сума, както и 15 лв. – обичайни ликвидационни разноски. След извършено прихващане, ответникът погасил само сумата 1 545.40 лв.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск с редица възражения, част от които се поддържат и във въззивната жалба. Искал е от съда да отхвърли иска.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Районният съд е дал неточна правна квалификация на претенцията по чл. 411 КЗ вместо по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). Съгласно § 22 ПЗР от действащия Кодекс за З.то (Обн. ДВ бр.

102 от 29 Декември 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за З.то, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. „Друго“ не се твърди да е договорено между страните по процесния застрахователен договор, сключен с полица № 0110180201500034/18.12.2015 г., поради което точната правна квалификация на претенцията е по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). Независимо от това, двете норми предвиждат еднакви предпоставки за регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на вредата, съответно районният съд е разгледал правнорелевантните за спора факти и решението му не е недопустимо.

С оглед оплакванията в жалбата като краен резултат решението е правилно по следните съображения:

Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата 4 при иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е свързано с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружествоищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;

3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.

45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие, определен по средни пазарни цени към същия момент.

В случая в първоинстанционното производство са приети за безспорни обстоятелствата, че гражданската отговорност на водача на МПС с рег. № ******* АН – М.К.Й., е била застрахована при ответника към датата на процесното ПТП, състояло се на 24.06.2016 г., както и че след отправена му извънсъдебно регресна покана ответникът е погасил чрез прихващане сумата 1 545.40 лв. по процесната щета.

Пред настоящата инстанция не се спори и относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и АПИ по договор за имуществено З. „Пожар и природни бедствия“ – секция І „Индустриален пожар“, сключен с полица № 0110180201500034/18.12.2015 г., плащането на премията по него, както и плащането от ищеца на застрахователно обезщетение за процесното събитие в размер на 1 836.48 лв.

Видно от приетата застрахователна полица

№

0110180201500034/18.12.2015 г. и Приложение № 1 към нея, застраховани са били ограничителни системи за автомагистрала „Тракия“ в участъка от км 0+000 до 208+181 и прилежащи пътни връзки, описани в Приложение № 1.

Видно от приетия протокол за ПТП № 1596256/24.06.2018 г., на 24.06.2016 г. водачът на МПС с рег. № ******* АН – М.К.Й., при движение по автомагистрала „Тракия“ в посока София – Сливен се движи с 5 несъобразена скорост, губи управление над МПС и се блъска в мантинелата отдясно на посоката на движението си, при което реализира ПТП и причинява материални вреди по мантинелата вдясно, като в протокола е посочено, че са увредени 4 метра мантинела и колчета.

Следователно фактът, че ПТП е реализирано на км 165 на автомагистралата, т.е в участъка – предмет на застрахователно покритие, се установява безспорно от протокола за ПТП. Същият е съставен на основание чл. 125, т. 8 ЗДвП, по предвидения в закона ред, и представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно фактите и изявленията, лично възприети от съставилото го длъжностно лице - чл. 179 ГПК. Орган на полицията е посетил местопроизшествието след реализирането му, и следователно протоколът обективира не само авторството на изявлението, датата и мястото на съставянето му, но и другите факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, вкл. констатираното местоположение на участника в пътно-транспортното произшествие при пристигане на длъжностното лице, както и видимите щети по лекия автомобил (увредена предна част) и по мантинелата.

Неоснователни са и доводите в жалбата процесното събитие да не представлявало покрит застрахователен риск съобразно ОУ на застрахователния договор. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ОУ - Секция І „Индустриален пожар“, Б5, застрахователното покритие по процесната полица включва и удар от превозно средство, като по разширеното покритие не е посочено изключението в ОУ – раздел ІІ, Б5. Независимо от това, в процесната полица № 0110180201500034/18.12.2015 г., в графа „Покрити рискове“ изрично е посочено, че се покриват вреди, причинени на застрахованото имущество в резултат на пътно-транспортно произшествие (ПТП/удар от транспортно средство), и съгласно приложимата към застрахователните договори като абсолютни търговски сделки (чл. 1, ал. 1, т.