Решение № 6346 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6346 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100505211 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 2267 от 06.02.2026 г. по гр.д. № 69239/2024 г. по описа на СРС, 58 с-в е осъден „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД сумата от 3,81 евро (7.45 лева с ДДС – при допусната очевидна фактическа грешка при посочване на левовата равностойност като 8.50 лева с ДДС) - сбор от неоснователно начислени и получени от ответника месечни абонаментни такси за мобилна услуга № **** за периода 21.11.2021 г. - 20.12.2021 г., за които е издадена фактура № 0441640605.

Жалбоподателят - „А1 България“ ЕАД, твърди, че решението е неправилно и необосновано. Поддържа, че по делото е доказано, че трето лице е заплатило сумата и неправилно СРС е приел това за ирелевантно за спора. Активно легитимиран да иска връщане на сумата заплатена на ответника е лицето, което фактически е дало /платило/ нещо без основание, а не лицето, което е било юридически задължено да стори това.

Поради това и в производството не е доказано имуществено разместване, с което патримониума на ищеца да е намален. В случая е налице намаляване на имуществото на третото лице, а не на длъжника. Съответно, дори и да е налице обогатяване на имуществото на ответника, то, това не е за сметка на имуществото на ищеца. Поради това и доколкото не е налице соченото имуществено разместване счита иска за неоснователен. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменени и искът да 1 бъде отхвърлен. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Минолби“ ЕООД, счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Минолби“ ЕООД с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу „А1 България“ ЕАД, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 7.45 лева ДДС, която е платена при начална липса на основание по издадено кредитно известие към фактура № 0441640605.

В подадената искова молба ищецът „Минолби“ ЕООД излага фактически и правни доводи, че е в облигационни отношения с ответното дружество за предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение от 3.12.2021 г., при ответника „А1 България” ЕАД за 2 161 услуги.

Поддържа, че ответникът фактурира сбор от месечни абонаментни такси, различен от договорените такива, като и фактурира повече месечни абонаментни такси за един и същ таксуван период, при явно несъответствие между предоставената услуга и действително платената, за което ищецът сезирал Прокуратурата. В писмените си показания пред разследващия орган разпитаният мениджър твърдял, че неоснователно надчислените суми са върнати на „Минолби“ ЕООД, но към момента на подаване на исковата молба това не е направено. Тъй като неплащането на издадена от оператора фактура би довело до преустановяване на достъпа до мрежата за 2 съответната мобилна услуга, ищцовото дружество, въпреки възраженията си, заплащало всички фактури напълно и в срок. Навежда твърдения, че във Фактура № 0441640605, издадена за периода 21.11.2021 - 20.12.2021 г. за мобилна услуга № **** са заплатени общо 11,61 лева без ДДС, а за този номер е сключен договор за абонаментен план „А1 М клас XXS“ с договорена месечна абонаментна такса от 1,40 лв. без ДДС с включена отстъпка, и пакет „мобилен интернет 5 GB“ на цена 4,00 лева без ДДС. Поради това, заплатеното в повече по процесната фактура в размер на 6,21 лева без ДДС представлява получено без основание от ответното дружество.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А1 България“ ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията.

Признава, че между „А 1 България“ ЕАД и „Минолби“ ЕООД е сключено Приложение № 1 от 03.12.2021 г., а в Приложение № 2 от 03.12.2021 г. е посочен тарифният план за мобилна услуга № ****. Навежда доводи, че във фактура № 441640605 всички суми са начислени правилно. Оспорва обстоятелството, че именно ищецът е ползвал услугите и е заплатил стойността на фактурата и поддържа, че ако има неправомерно начислена сума, то тя следва да се възстанови на платилото я лице. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

С обжалваното решение искът е уважен като основателен по съображения, че страните са обвързани от облигационни правоотношения, по силата на които е установено надплащане на сумата 7.45 лв. с ДДС по фактура № 441640605/23.12.2021 г., с която са били начислени и заплатени суми по Договор № 503554975 с Приложение от 3.12.2021 г. за периода 21.11.2021 г. - 20.12.2021 г.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е правилно.

Правилни са изложените от първата инстанция правни доводи, че за основателността на предявения иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, следва да бъде установено, че ищецът е заплатил процесната сума на ответника при липса на основание - начална липса на основание. С оглед това и правилно съдът е посочил, че основните предпоставки на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, от ЗЗД са получаването на имуществена ценност от един правен субект и отсъствието на основание за получаването, като получаването е фактическо действие, в резултат на което получилият имуществена облага установява своята фактическа власт върху полученото.

Съобразно така посоченото, за основателност на иска в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че сумата по фактурата, издадена за претендирана спрямо „Минолби“ ЕООД от страна на ответника „А1 България“ ЕАД мобилни услуги за посочения период касаещи посочените мобилни номера по договора, сключен между страните, е заплатена, поради което е налице обедняване от страна на „Минолби“ 3

ЕООД.

Съответно, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за извършеното плащане, а именно - че между страните е налице облигационно отношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че за посочения период е предоставил такива за посочените мобилни номера и посочената сума е дължима като цена за потреблението.

В случая не е спорно, че ищецът „Минолби“ ЕООД е абонат на мобилни услуги, ползвани за мобилен номер **** по Договор № 503554975 с Приложение от 3.12.2021 г., сключен с ответника „А1 България“ ЕАД.

Не е спорно и чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства, настоящия състав намира за установено, че сумата по издадената от ответника Фактура № 0441640605, издадена за периода 21.11.2021 - 20.12.2021 г. за мобилна услуга № **** е била заплатена.

Установено е и че сумата в размер на 7.45 лв. с ДДС равностойна на сумата 3.81 евро с ДДС, която е била начислена във фактура № 0441640605/23.12.2021 г. е била заплатена.

Установено е и че ответникът е издал кредитно известие № 652945780/652966831 към процесната фактура за сумата от 6.19 лева без ДДС с получател ищцовото дружество.

При така посоченото, въззивният съд приема, че процесната сума в размер на 6.19 лв. без ДДС или 7.45 лв. с ДДС равностойна на сумата 3.81 евро с ДДС, която е била начислена във фактурата е била заплатена в полза на „А1 България“ ЕАД при начална липса на основания.

Основният спорен по делото въпрос е, дали е налице обедняване от страна на ищеца.

Ответникът оспорва обстоятелството, че задължението е заплатено от страна на „Минолби“ ЕООД. Безспорно по делото е, че задължено лице по процесната фактура е „Минолби“ ЕООД, като същата е издадена по Договор № 503554975 с Приложение от 3.12.2021 г., сключен между страните. На основание чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В този случай, погасителният ефект на плащането настъпва в правната сфера на длъжника, като последният отговаря пред лицето, платило вместо него задължението.

Предвид посоченото, налице е обедняване от страна на „Минолби“ ЕООД с оглед извършеното плащане на задължението по процесната фактура, дори същото да е извършено от трето лице, доколкото „Минолби“ ЕООД би дължало заплатената сума в полза на третото лице, извършило плащането (чл. 74 ЗЗД).

4

Ето защо, претенцията, основана на фактическия състав на неоснователното обогатяване, е основателна, поради което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен.

При посочените мотиви обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, като искът бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника следва да се присъди сумата в размер на 50 евро, представляваща разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2267 от 06.02.2026 г. по гр.д. № 69239/2024 г. по описа на СРС, 58 с-в, с което е осъден „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД сумата от 3,81 евро (7.45 лева с ДДС – при допусната очевидна фактическа грешка при посочване на левовата равностойност като 8.50 лева с ДДС) - сбор от неоснователно начислени и получени от ответника месечни абонаментни такси за мобилна услуга № **** за периода 21.11.2021 г. - 20.12.2021 г., за които е издадена фактура № 0441640605.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, да заплати в полза на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основани чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 евро, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5