Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6699 от 24.07.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 1712/2026
Вид
Определение № 6699
Подписан
24.07.2026
Състав
Николай Диамандиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 166 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 166, ал. 2, изр. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 166, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 213 · Закон за устройство на територията
  • чл. 217, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 217, ал. 1, т. 11 · Закон за устройство на територията
  • чл. 217, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 57а, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 57а, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 13, ал. 6 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6699

Бургас, 24.07.2026 г.

Административният съд - Бургас - V-ти състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ като разгледа докладваното от съдията Николай Диамандиев административно дело № 1712/2026 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 166, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „Номо 2025“ ООД, с [ЕИК] и адрес и седалище на управление: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, против Заповед № БРД26-ЗП-4/01.07.2026г. на Началника на РДНСК – Бургас, с която на основание чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК е наредено на жалбоподателя да премахне установен преместваем обект: „Метална конструкция, разположен източно от обект № 10 по схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения“, изпълнен на територията на морски плаж „А. коса“, Община Бургас, ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място].

Срокът за доброволно изпълнение, който е определен в заповедта е до 30.07.2026г.

С жалбата срещу заповедта е направено искане за спиране на предварителното и изпълнение, допуснато по силата на закона. В искането са изложени твърдения, че в условията на летния сезон, премахването на обекта ще нанесе на дружеството значителни и труднопоправими вреди. Сочи, че с премахването на посочения в заповедта преместваем обект ще се наруши предварително организиран музикален фестивал с ангажирани изпълнители, ще доведе до освобождаване на нает по трудови правоотношения персонал, както и ще доведе до значителни загуби от неустойки във връзка с неизпълнението на сключени договори с артисти. Излага доводи и за настъпили нови факти и обстоятелства.

Искането за спиране на изпълнението е направено от надлежна страна и е процесуално допустимо. При разглеждането му по същество, съдът намира следното:

Предварителното изпълнение на процесната заповед, издадена на осн. чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4 във вр. с ал. 2 на чл. 166 от АПК, т. е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". Доколкото ЗУТ не предвижда изрично условия, които да водят до спиране на предварителното изпълнение, съдът намира, че по аналогия и предвид препращащата норма на чл. 213 от ЗУТ, следва да се прилага нормата на чл. 60 от АПК, като се презюмира, че когато законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, то е налице поне една от предвидените в чл. 60 от АПК предпоставки, свързани с осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси или опасност от осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на акта. За да спре предварителното изпълнение, разпоредено по силата на закона, съдът, следва да установи, че е налице основание за спиране със същата степен на значимост - т.е. допуснатото предварително изпълнение да застрашава в същата степен правните интереси на засегнатото лице. За да се обори тази презумпция, жалбоподателят следва да противопостави свой интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба.Съдът намира, че представените доказателства не обосновават извод, че допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № БРД26-ЗП-4/01.07.2026г. на Началника на РДНСК – Бургас би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

На първо място твърдените вреди от предварителното изпълнение не могат да се квалифицират като принадлежащи към противопоставената му категория по чл. 166, ал. 2, изр. 1 АПК. Посочените вреди от стойността на разходите по премахване на обекта, измерими с направените разходи по изграждането му, не се ползват с изначален превес над презумираните от закона. Като имуществени, вредите от този характер са по принцип поправими - ако резултатът от съдебното оспорване на заповедта е позитивен, засегнатите лица биха могли да търсят обезщетение - чл. 1 ЗОДОВ.

Представеният от жалбоподателя Договор за артистично изпълнение и направени предварителни плащания по ангажиране на участници, не установява обстоятелства от кръга на изискуемите по чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК, за наличието на възможна труднопоправима или значителна вреда от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, тъй като той касае облигационни отношения, възникнали между страните по него. Евентуалното настъпване на вреди от неизпълнението на договори или поради неизгодни за някоя от страните клаузи, не са в пряка причинна връзка с оспорения административен акт и не са относими към предварителното изпълнение на заповедта за премахване на обекта. При настъпването им страните уреждат отношенията си по общия исков ред. Същото се отнася и по отношение на твърдените вреди от намаляване на персонала, нужен за обслужване на дейностите на адресата на заповедта.

Съдът счита, че с така изложените факти и обстоятелства не може да се обоснове надделяващ частен над обществения интерес, поради което да се спре допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта и законовата презумпция по чл. 217, ал. 1 от ЗУТ не е опровергана.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбоподателя не доказа, че от предварителното изпълнение на оспорения административен акт за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, поради което искането за спиране изпълнението на оспорената заповед следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Номо 2025“ ООД, с [ЕИК] и адрес и седалище на управление: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № БРД26-ЗП-4/01.07.2026г. на Началника на РДНСК – Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�