Решение № 225 от 07.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Бургас, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора П. Х. М. като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Частно наказателно дело № 20222100200893 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 12 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода / ЗПИИСАНЛСМВЛС/.

Производството е образувано на основание изпратено от зам.

Апелативен прокурор на Хановер, Федерална Република Германия удостоверение, по посочения закон относно решаване въпросите, свързани с приемане и изпълнение на съдебно решение 216 Ds 4151 Js 38199/17 (57/17).

Решението е постановено от Районен съд Хановер на 29.06.2017 год. и е влязло в сила на същата дата. На основание съдебното решение е издадена Европейска заповед за арест от 13.05.2022 год. Според изпратеното ни удостоверение, на 21.07.2022 год. под № 4586, е взето решение за изпълнение на наказанието. Със съдебния акт, българският гражданин И. В. М., роден на *****. в гр. П., е осъден за извършени 15 деяния, подробно описани в изпратения ни документ, които според наказателния закон на издаващата държава са квалифицирани като „Умишлено пране на пари, § 261 ал.1 номер 4а, ал.2 номер 2, ал.4 на германския Наказателен кодекс в действалата до 18.03.2021 год. редакция § 53 на германския Наказателен кодекс.

1

В съдебно заседание участваха прокурор, осъденото лице и защитник.

Прокурорът изрази становище за признаване решението на съдебните власти на издаващата държава за изпълнение на наложеното на М. наказание.

Според посочените обективни признаци на извършеното от М. деяние, то има аналог по българския закон – обсебване по смисъла на чл. 206 ал.1 НК. Следва да се определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, както и приспадне времето, през което е бир задържан.

Защитникът на осъденото лице не оспори признаването и изпълнението на присъдата на чужд съд в България. Поиска да се приспадне времето, през което е бил задържан. Според тях режима на изтърпяване на наказанието би следва да е общ. Солидаризираха се с изразеното от прокурора мнение, че обсебване е най близо като правна квалификация на описаното в удостоверението деяние.

Подсъдимия поиска присъдата да бъде призната и изпълнена в България.

При разглеждане на делото съдът установи следните фактически и правни обстоятелства:

От справка от НБД е установено, че М. постоянно живее на посочения в удостоверението адрес *****, и има ЕГН **********. Към момента е с актуален адрес в гр. Бургас, обстоятелства, сочещи на компетентния да разгледа производството съд.

Представеното удостоверение е по образец съгласно Приложение №1 към чл. 3 ЗПИИСАННЛСМВЛС, в писмена форма, придружено с превод на български език, издадено е от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на закона и съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложените наказателни решения, чието признаване и изпълнение се иска.

С решение 216 Ds 4151 Js 38199/17 (57/17) на Районен съд Хановер, постановено и влязло в сила на 29.06.2017 год., българският гражданин И. В.

М. е бил осъден за извършени 15 деяния на територията на Германия, Лангенхаген, в периода 09.02. - 29.03.2017 год. Той е работел като куриер в транспортна фирма и в съучастие с друго лице „Махир“. При получаване на 2 колетни пратки отделял някои от тях, съдържащи мобилни апарати, адресирани до различни лица, оформял необходимите документи и предавал на „Махир“. Според наказателния закон на издаващата държава, престъпното поведение е квалифицирано като „Умишлено пране на пари, § 261 ал.1 номер 4а, ал.2 номер 2, ал.4 на германския Наказателен кодекс в действалата до 18.03.2021 год. редакция § 53 на германския Наказателен кодекс.

Според чл. 8 ал.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдебните актове, постановени в друга държава, се признават и изпълняват на територията на България, когато се отнасят за деяния, които съставляват престъпления и по българското законодателство, когато независимо от разликите между съставите им техните основни признаци съвпадат. В случая, извършените от М. деяния, изведено от описаните обективни признаци на извършената престъпна дейност, съставляват престъпления и по българското национално законодателство – обсебване по смисъла на по чл. 206 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 НК – противозаконно присвояване на чужди движими вещи, която владее или пази, в съучастие с друго неустановено в процеса лице, в условията на продължавано престъпление. Българският закон е предвидил наказание от една до шест години лишаване от свобода. От издаващата държава деянието е квалифицирано като „изпиране на имущество, придобито от престъпление“ – чл. 8 ал.2 т.9 от цитирания закон, за което не се изисква двойна наказуемост. В този случай са налице и двете хипотези по чл. 8 от закона, което е материално основание за признаване на актове.

М. лично е участвал в съдебния процес. Той е осъден на 670 дни лишаване от свобода. В процеса е престоял 64 дни в следствен арест и 60 дни приспадане на платеното парично условие, или 124 дни следва да бъдат приспаднати от общата продължителност на наложеното наказание. След постановяване на присъдата, той не е бил задържан.

От определения срок на лишаване от свобода, следва да се намали с още един ден. В изпълнение на издадена ЕЗА във връзка с искане предаването му на немските съдебни органи, е бил задържан на 24 юни и освободен следващия ден, 2022 год.

В удостоверението са посочени и допълнителни условия, свързани с изпълнение на наказанието. Съгласно правото на издаващата държава, М. може да бъде освободен предсрочно или условно. За наличието на тези 3 обстоятелства в процеса на изпълнение на наказанието, българската държава следва да уведоми издаващата държава.

Съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 15 ал.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС за отказ от признаване и изпълнение, доколкото:

Удостоверението съдържа всички необходими данни, въз основа на които може да се идентифицира осъденото лице и извършеното от него деяние; лицето е български гражданин и постоянно живее в България; признаването не е в противоречие с принципа „ne bis in idem“; съдебния акт е постановен за деяния, които са престъпления и по българското законодателство; М. е наказателно отговорно лице; не са налице другите отрицателни предпоставки по чл. 15 ЗПИИСАННЛСМВЛС, за отказ от признаване и изпълнение на чуждата присъда. Не е изтекла и предвидената според българското законодателство погасителна давност по чл. 15 ал.1 т.5 от специалния закон.

Присъдата е постановена на 29 юни 2017 год., а действия по нейното изпълнение са предприети на 13 май 2022 год. с издаване на ЕЗА и преди изтичане на петгодишната давност по чл. 82 ал.1 т.4 НК. Липсват и такива за частично признаване и изпълнение, съобразно чл. 16 от същия закон. Няма основание и не е необходимо наложеното в издаващата държава наказание да бъде приспособявано, тъй като срокът на същото не надвишава максималния такъв по българското законодателство.

Не се изисква съгласие на осъденото лице, тъй като съгласно чл. 22 ал.2 т.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдебните актове, изпратени в държава членка, чиито гражданин е М..

Изложените фактически и правни изводи сочат, че са налице основания за признаване и приемане за изпълнение на съдено решение 216 Ds 4151 Js 38199/17 (57/17), постановено от Районен съд Хановер на 29.06.2017 год. и влязло в сила на същата дата.

Съобразно правилото на чл. 57 абл.1 т. 3 ЗИНЗС, остатъкът от наказанието лишаване от свобода – 545 дни, следва да се изтърпи при първоначален общ режим.

Мотивиран от горното и на основание чл. 12 ал.8

ЗПИИСАННЛСМВЛС, Бургаският окръжен съд

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в Република България Решение 216 Ds 4151 Js 38199/17 (57/17), постановено от Районен съд Хановер, Федерална Република Германия, на 29.06.2017 год. и влязло в сила на същата дата, с което И. В. М., ЕГН **********, български гражданин, с постоянен адрес в *****, община П., област Бургас, е осъден на 670 дни лишаване от свобода за извършени 15 деяния, квалифицирани според наказателния закон на издаващата държава като „Умишлено пране на пари, § 261 ал.1 номер 4а, ал.2 номер 2, ал.4 на германския Наказателен кодекс в действалата до 18.03.2021 год. редакция, § 53 на германския Наказателен кодекс.

КВАЛИФИЦИРА извършеното от И. В. М. престъпление по чл. 206 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 по българския Наказателен кодекс.

ПРИСПАДА срока на предварителното задържане от 64 дни и 60 дни изпълнение на платено парично условие – общо 124 дни, посочени в удостоверението и предварително задържане от един ден по ЕЗА – 125 дни.

На основание чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС определя първоначален общ режим на изтърпяване на остатъка на наложеното наказание.

Решението може да се обжалва или протестира в 14-дневен срок от обявяването му пред Апелативен съд Бургас.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5