Решение № 1385 от 27.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Невена Б. Г.а като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000502010 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника- ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, срещу решение № 84 от 10.04. 2025 г., по гр.д.№ 638 по описа за 2020 г. по описа за 2020 г. на ОС-гр.Перник, в частта, в която са уважени предявените от ищците срещу ответника/въззивник, искове по чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 50 хиляди лева до 170 хиляди лева за всяка една от ищците, както и в частта, в която са присъдени лихви за този размер, както и в негова тежест са възложени разноските в процеса за обжалваемата се част.

Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, както и за постановяването му в нарушение на процесуалните правила във връзка с обсъждането и допускането на доказателствата. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не били съобразени критериите по чл.52 ЗЗД и съдебната практика на ВКС. Сочи, че по делото били събрани доказателства, че ищците и покойният не били живели на един и същ адрес.

1

След като ищците не били изпълнили задълженията си да регистрират новите си адреси, то не можело да се приеме, че са живели с покойния в едно домакинство, защото не можели да черпят права от това свое поведение.

Недоказани останали твърденията на ищците във връзка с психологичното им състояние вследствие смъртта на пострадалия. Налице бил и принос на пострадалия за настъпване на вредите. Неправилно съдът не бил взел предвид възраженията за настъпила погасителна давност във връзка с увеличението на ищцовите претенции на основание чл.214, ал.1 ГПК. Нарушени били разясненията, дадени в ТР № 3/2016 г. на ОСГТК, т.1.

Иска се в обжалваната му част първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищците пред първата съдебна инстанция–Я. С. Р. и М. И. Б., действаща със съгласието на майка си Я. Р., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СГС, решение в частта, в която претенциите им са уважени. Считат, че не са допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата. Доводите на въззивника не съответствали на събраните по делото писмени доказателства. От последните се установявало, че претенциите на ищците са доказани и основателни. Установено по делото било фактическото съжителство между пострадалия и ищцата Я. С. Р.. Те заедно били живели повече от 15 години на адрес: гр.***, ул.“***“ № 10 и никога не се били разделяли. Без значение било дали ищците са допуснали административно нарушение като не били сменили адресната си регистрация.

По този въпрос ищцата Я. С. Р. дала и разяснения в о.с.з. Присъдените обезщетения за неимуществени вреди не били прекомерни, а били съобразени с критериите по чл.52 ЗЗД, а освен това в тази й част въззивната жалба била неконкретизирана. Търпените от ищците болки и страдания от смъртта на И.

Б. Л., който към момента на деликта бил на 38 години, били доказани от свидетелските показания. Присъденото обезщетение било съобразено с икономическите условия в страната към датата на настъпване на деликта ******** г. Обезщетението било съобразено и със съдебната практика на ВКС по аналогични случаи. Не било налице съпричиняване от страна на пострадалия. Не били допуснати нарушения във връзка с приложението на 2 института на погасителната давност, тъй като към момента на увеличаване на претенциите по размер по реда на чл.214, ал.1 ГПК, погасителната давност не била изтекла. Освен това възраженията за изтекла погасителна давност били преклудирани. Претендират се разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника – АПИ изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция намира следното:

По допустимостта на въззивната жалба:

Препис от обжалваното решение е връчено на въззивника на 30.04.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 14.05.2025 г. /по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

В частта, в която претенциите по чл.432, ал.1 КЗ са уважени за сумата от по 50 хиляди лева за всяка една от ищците, решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението е влязло в сила и в частта, в която претенциите на ищците са отхвърлени за разликата над присъдените суми от по 170 000 лв. на всяка една от ищците до пълния предявен размер от 200 000 лв., както и в частта в която е отхвърлена претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 04.11.2019 г. до 12.12.2019 г.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

3

Наследодателят на ищците И. Б. Л. работел като горски инспектор. На ******** г. общо около 6-7 служителни на горското стопанство в гр.Земен сред които и И. Л., били изпратени от директора на горско стопанство Земен, да почистват надвиснали дървета над пътното платно и опасни дървета за движението, на път III-623, км.48, в участъка между с.Жабляно и гр.Земен.

Всички служители били с предпазни зелени светлоотразителни жилетки, включително и И. Л.. За безопасността както на работещите, така и на движещите се по пътя моторни превозни средства, била създадена временна организация на движение: когато служителите работели по отстраняването на надвиснали и опасни дървета за пътя, в посока от с.Жабляно към гр.Земен, моторните превозни средства били спирани от служител на горското стопанство, със светлоотразителна жилетка и стоп палка, който стоял до служебен автомобил "Лада Нива", с буркан отгоре - тип "синя пеперуда", който бил включен, а в насрещното движение с посока от гр.Земен към с.Жабляно се намирал полицейски автомобил "Ситроен Ксара" с предната си част към посока с.Жабляно, с включени сини лампи, до който стоял полицай със стоп - палка и също със светлоотразителна зелена жилетка, който спирал идващите МПС от посока гр. Земен към с.Жабляно. И двата автомобила се намирали извън пътните платна, по посоката на движение - "Ладата Нива" на затревен участък от банкета, а полицейският автомобил на стръмен възходящ скат. В посока от с.Жабляно към гр.Земен, пътят правел десен плавен завой с дължина 112,5метра. Пътят бил двупосочен, като двете платна били разделени от бяла, единична, непрекъсната лента, силно износена. Пътната настилка била суха, без съществени неравности, от износен асвалт. В дясно от платното за движение /в посока от с.Жабляно към гр.*** имало монтирана таБ. "А17 /Опасност от срутване или наличие на паднали камъни и монтирана над нея таБ. "Т2" с цифрово означение "1000" указваща дължината на този участък.

Към 10:50ч., работниците били в почивка, пътят бил разчистен и движението било пуснато и в двете посоки. Работниците се намирали разпръснати на затревения банкет, а И. Л.се намирал на отстрещния затревен банкет, на около 0,5метра навътре в него, след свършване края на асфалта.

Същият стоял прав, с гръб към пътя и говорел по телефона си. След почивката те следвало да се премястят на следващия участък.

По това време, при слънчево време и отлична видимост по пътя с посока 4 от с.Жабляно към гр.Земен се движел т.а. "Форд Транзит" с рег. № ********, с водач И. М. В., като до него на предната седалка в дясно се возел свидетелят Р. В. И.. Критичната скорост за настъпване на приплъзване в ляво на движещия се товарен автомобил била 86,84км/ч. Товарният автомобил се движел със скорост от 77,22км/ч., която б и л а по - ниска от критичната скорост, при която скорост и при конкретните условия и при правилни действия с органите на управление, водачът на т.а. "Форд" бил разполагал с възможността да поддържа траектория на масовия си център около средата на своята пътна лента през целия завой, като по този начин не навлиза в лентата за насрещно движение.

Товарният автомобил без никакъв спирачен път преминал покрая стоящия на банкета в дясно от него свидетел Л. К. К. и стоящите там останали работници и К. видял, че водачът е с отворени очи. И. В. обаче не предприел своевременно завиване в дясно, а продължил напред, прекосил непрекъснатата бяла лента, когато свидетелят Р. В. И. извикал "И.!", навлязъл в насрещното платно и излизайки от него в ляво блъснал стоящия на около 0,5м. навътре на затревения банкет на нивото на пътната настилка /поради което там нямало нормативна разпоредба за поставяне на мантинела/, И. Л. , след което се хлъзнал с лявата си част по ската и ударил намиращия се там спрял полицейски автомобил. Последният леко излязъл на пътното платно, а товарния автомобил се установил по средата на пътното платно между двете ленти. Към момента на удара между товарния автомобил и стоящият с гръб И.

Л., товарният автомобил бил със скорост не по - ниска от 70 км/ч. /около 74км/ч./, а към момента на удара между товарния автомобил и спрелия полицейски автомобил, първият бил със скорост 63,32км/ч.

За да възприеме горната фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на свидетелските показания на Л. К. К., Р. В. И., заключението на съдебно -автотехническата експертиза, което не било оспорено от страните и което заедно с приложените към него две скици, изцяло е възприето от съда като компетентно и обективно изготвено, както и частично от свидетелските показания на И. М. В..

С присъда № 8 от 10.05.2021 г. по НОХД № 202/2020 г. по описа на Пернишкия районен съд, потвърдена с решение № 319/21.08.2023 г., постановено по ВНОХД № 106/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, 5 потвърдено с Решение № 268 от 01.05.2024 г., постановено по КНД № 278/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, И. М. В.: бил признат за виновен в това, че на ******** г., на път III623 на км.48, с.Жабляно- гр.Земен, при управление на товарен автомобил "Форд Транзит"" с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1 от ЗДвП "на пътното с двупосочно движение като водач на ППС нарушил забраната 1.

Когато пътното платно има две пътни ленти - да не навлиза и да не се движи в летната за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне" и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - "като водач на ППС не изпълнил задължението си непрекъснато да контролира пътното превозно средство, което управлява /бездействал с органите за управление на автомобила/, с което по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца И. Б. Л., като на основание чл. 343, ал. 1, б."в", вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание "лишаване от свобода за срок от три години", като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от четири години. Това се установявало от приложеното НОХД № 202/2020 г. по описа на Пернишкия районен съд.

Първоинстанционният съд се е позовал на чл. 300 от ГПК, за да приеме, ч е присъдата е задължителна за гражданския съд по отношение обстоятелството, че е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Относно търпените от ищците неимуществени вреди първоинстанционният съд е счел, че независимо от това, че адресната регистрация на ищцата Я. С. Р. , по лична карта е в гр.***, ул.“***“ № *, от повече от 15г. /от около 20 години/ тя била живяла на съпружески начала с И.