Определение № 75 от 17.01.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75 гр. Плевен, 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. К.А

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ХРИСТО СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. К.А Въззивно частно гражданско дело № 20244400500932 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

С Определение № 357/ 25. 09. 2024 г. по гр. д. № 239/ 2023 г. по описа на РС- Никопол е отхвърлена като неоснователна молба вх. № 1904/ 27. 06.

2024 г. по същото дело от процесуалния представител на ищеца Ц. М. М. с ЕГН********** за изменение на Решение № 63/ 04. 06. 2024 г. по гр. д. № 239/ 2023 г. по описа на РС- Никопол в частта за разноските.

Срещу определението на районния съд е постъпила частна въззивна жалба от Ц. М. М. с ЕГН********** чрез процесуалния му представител адв.

А. К. от ВтАК, в която се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и е отправено искане за отмяна на същото, като бъде изменено решението на съда в частта за разноските относно присъдената в полза на ответницата сума в размер на 1000 лв. за разноски по делото и решението в тази част бъде отменено.

Ответницата по частната жалба Е. Р. Д. с ЕГН********** е изразила становище чрез процесуалния си представител, че частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното :

1

ЧАСТНАТАЖАЛБА е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу акт подлежащ на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 663/ 04. 06. 2024 г. по гр. д. № 239/ 2023 г. по описа на РС- Плевен е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск от Ц. М. М. срещу Е. Р. Д. за съдебна делба на основание чл. 34 ЗН.

Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 78, ал.3 и чл.

80 ГПК ищецът Цветомир М. да заплати на ответницата Е. Д. направените по делото разноски в размер на 1000 лв. В мотивите на решението е посочено, че сумата е съобразена с НМРАНВ № 1/ 09. 07. 2004 г. и от ищеца не са направени възражения за прекомерност.

Пред районния съд е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК от Ц.

М. с искане за изменение на решението в частта за разноските присъдени в полза на ответницата Е. Д.. Посочено е, че до постановяване на решение по гр. д. № 227/ 2023 г. по описа на РС- Плевен, с което правото на съсобственост на ищеца върху процесните имоти предмет на делбата отпаднало, ищецът е бил надлежно легитимиран като съсобственик върху имотите с право да предяви иск за съдебна делба. Твърди се, че едва след завеждане на делото за съдебна делба ответникът е реализирал действия за прекратяване на съсобствеността и в производството по съдебна делба присъждането на деловодни разноски не е предвидено като санкция, както е в исковото производство.

В мотивите на обжалваното определение по чл. 248 ГПК на районния съд е посочено, че размерът на възнаграждението кореспондира с минималния размер предвиден в НМРАВ № 1/ 09. 07. 2004 г., който е посочен в списъка за разноските на ответницата по чл. 80 ГПК. Съдът е приел, че определеният размер е обоснован и справедлив предвид предмета на спора и процесуалното участие на процесуалния представител на ответницата. Съдът е приел за неоснователни твърденията на ищеца затова, че ответникът с поведението си е дал повод за предявяване на иска, предвид заведеното гр. д.

№ 227/ 2023 г. по описа на РС- Никопол, като е приел, че ищецът с поведението си е допринесъл за завеждането на настоящото дело и гр. д. № 227/ 2023 г. по описа на РС- Никопол.

Въззивният съд счита, че частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по 2 следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, включително разноските по чл. 78а, ал. 1. Това означава, че следва да се присъждат разноски във втора фаза на съдебната делба при извършване на същата, а в първата фаза не се присъждат разноски поради липса на остойностяване на дяловете на страните.

В случая обаче не е приложима нормата на чл. 355, изр. 1 ГПК, тъй като тя е приложима при допускане и извършване на съдебната делба, но не и при отхвърляне на иска за съдебна делба. В този случай са приложими общите разпоредби на чл. 78 ГПК относно присъждането на деловодните разноски за ищеца или ответника съгласно предпоставките за това. В настоящия казус е налице отхвърляне на предявения иск за съдебна делба, представен е списък по чл. 80 ГПК от ответницата за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. с представено пълномощно и договор за правна помощ за платена сума от 1000 лв. в брой от ответницата на процесуалния представител. По делото липсват данни за направено възражение за прекомерност на възнаграждението от другата страна по реда на чл. 78, ал.5 ГПК и въз основа на тези данни на основание чл. 78, ал.3 ГПК е присъдена сумата от 1000 лв. разноски в полза на ответницата. Цитираната разпоредба дава право на ответника да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

В молбата по чл. 248 ГПК и в определението на районния съд по същия ред е обсъждан въпроса коя от страните е станала причина с поведението си за завеждане на делото. Въззивният съд счита, че този въпрос е ирелевантен, като би имал значение за делото само ако ответникът е погасил задължение след предявяване на иска, което в настоящия случай не е налице предвид предмета на спора. В случая е относим въпросът за изхода на спора, като искът е изцяло отхвърлен, поради което са налице предпоставките на чл. 78 ал. 3 ГПК за присъждане на направените по делото разноски в полза на ответницата.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение макар и да не е направено възражение от ищеца по реда на чл. 78, ал.5 ГПК въззивният съд счита, че размерът е съотносим към предмета на спора, правната и фактическа сложност на делото и към активното процесуално поведение на 3 процесуалния представител на ответницата с представяне на отговор на исковата молба, с искане за спиране на производството по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК поради висящност на съдебно производство преюдициално за съдебната делба, представяне на писмено становище при отсъствие от съдебно заседание на процесуалния представител на ответницата. Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд приема, че възнаграждението е определено в справедлив и обоснован размер и липсва основание за неговото редуциране.

С оглед на обоснованите мотиви съдът счита, че постановеното определение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 278 внр.- чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно

Определение № 357/ 25. 09. 2024 г. по гр. д. № 239/ 2023 г. по описа на РСНикопол, с което е отхвърлена като неоснователна молба вх. № 1904/ 27.

06. 2024 г. по същото дело от процесуалния представител на ищеца Ц. М.

М. с ЕГН********** за изменение на Решение № 63/ 04. 06. 2024 г. по гр. д.

№ 239/ 2023 г. по описа на РС- Никопол в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на основание чл.274, ал.1, т.2 вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4