Решение № 10774 от 05.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10774 гр. София, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20231110144681 по описа за 2023 година

Предявени са от „Т..” ЕАД срещу ответника Д. З. Т., обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 1 306.96 лева., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ...., за сумата от 231.13 лева., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2019 г. – 01.12.2022 г., сумата от 11.27 лева., представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. и 2.37 лева. – лихва за периода от 31.12.2019 г. до 01.12.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата от 13.12.2022 г. до плащането. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото 1 фактури.

Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.

30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Д. З. Т., е депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорва изложените обстоятелства и предявения иск. Навежда доводи, че не притежава качеството потребител на топлинна енергия за процесния период. Позовава се на давност. Претендира направените по делото разноски.

„Т...” ЕООД, конституирано в производството като трето лице-помагач (ТЛП) на страната на ищеца, не изразява по предявените искове.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника Д. З. Т., в полза на ищеца на 27.01.2023 г. по ч.гр.д.№67803/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 с-в е издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ и цена за предоставена услуга дялово разпределение (с лихви и разноски) в периода от м.05.2019 г. до м. 04.2021 г.

С писмените доказателства и приетите заключения на допуснатите съдебно счетоводна и съдебно техническа експертизи се доказа наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на ищеца по него и правилното отчитане и фактуриране на задълженията, които не са платени.

Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) облигационно правоотношение между „Т..” и ответника с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите условия на ищцовото дружество (няма доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).

Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесния имот, в периода от м.05.2019 г. до м. 04.2021 г., се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от трето за правоотношението лице - „Т...” ЕООД (измерването на индивидуалното 2 потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т...” ЕООД с договор от 11.10.2011 г., също приет като писмено доказателство).

Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна енергия е доказан по основание - в периода от от м.05.2019 г. до м. 04.2021 г. ответникът е потребител на енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ и съгласно чл. 155 от действащия ЗЕ дължат плащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия.

Според общите условия на ищцовото дружество, които съгласно чл.

150, ал. 1 от ЗЕ са част от съдържанието на облигационните отношения между страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения.

Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа (СТЕ) и съдебно счетоводна (ССЕ) експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период.

Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.

Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота с абонатен № 331216 е доставена топлинна енергия, както и правилното отчитане и фактуриране на задълженията (по ССчЕ за процесния период възлизащи на 2 616.33 лева главница и 448.44 лева лихва за забава), които не са платени и, от които ответникът дължи 1/2 част.

Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни докменти, а въз основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията на измервателни уреди, относно количеството потребена топлонергия, което е остойностено по регулирани от държавен орган цени.

3

Ответникът не доказа надлежно прекъсване на топлоснобдяването, нито плащане на задълженията си (пълно или частично), но задълженията им са се погасявали с тригодишна давност според задължителната практика на ВКС (Решение № 172/23.12.10 г. по т.д. 180/10 г. I ТО ), поради което исковете следва да се уважат само в непогасената им част за процесния период.

Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия в имота на ответника, които са станали изискуеми след датата м.12.2019 г. - три години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от ищеца.

Общият размер на тези вземания по заключението на ССчЕ (при съобразяване на дължимата от ответника 1/2 идеална част) е 1 000.31 лева главница и 156.89 лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия , и 11.27 лева главница и 2.37 лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение, които не са погасени по давност.

По разноските:

Разноските на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер на 582.26 лв. (държавна такса, депозити за вещите лица и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения).

Дължимите по заповедното производство разноски са в размер на 42.28 лв.

При този изход на делото ищецът дължи на ответника сторените разноски в размер на 122.73 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение).

Дължимите по заповедното производство разноски на ответника са в размер на 61.37 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Д. З. Т. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ..., адв. С. Д., дължи на „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, .., сумата от 1 000.31 лв. – главница за доставена в периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 331216, ведно със законната лихва 4 върху главницата, считано от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 156.89 лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода от 15.09.2020 г. до 01.12.2022 г., сумата 11.27 лв. - главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата 2.37 лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода от 31.12.2019 г. до 01.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 27.01.2023 г. по ч. гр.д. № 67803/2022 г. на СРС, ІІ ГО, 76 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над 1 000.31 лв. до пълния предявен размер, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия, иска за лихва за забава върху главното вземане за разликата над 156.89 лв. до пълния предявен размер, както и за периода от м.05.2019 г. до м.12.2019 г.

ОСЪЖДА Д. З. Т. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ..., адв. С. Д., да заплати на „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, у.., сумата от 582.26 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното производство в размер на 42.28 лв.

ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, у.., да заплати на Д. З. Т. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ..., адв. С. Д., сумата от 122.73 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното производство в размер на 61.37 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т...” ЕООД , като трето лице-помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5