Определение № 354 от 24.04.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер Година 2019 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНИЧКА СЛАВКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР

ГЕОРГИЕВ

ЯНА ПАНЕВА като разгледа докладваното от съдия

Георгиев

ВЧНД № 418 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.244, ал.5 вр. чл. 243 ал. 6 и 7 от НПК и е образувано по жалба на М.Ц.В., срещу определение на ВРС ХV-ти състав, постановено на 27.02.2019г. по ЧНД № 989/2019г., с което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратено съдебното производство, тъй като същата е процесуално недопустима.

Наказателното производство е водено срещу неясно срещу кого за престъпление наказуемо по чл.

323 ал. 1 от НК, за това, че през 2017 и 2018г в гр. Варна, /цитира се имот в гр. Бяла/ самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно оспорвано от М.В. негово предполагаемо право на ползване на недвижим имот.

Срещу постановлението на ВРП за прекратяване е постъпила жалба от М.В., който счита, че има качеството на пострадал от престъплението.

В съдебният акт на ВРС е прието, че В. е извън кръга на лицата визирани в разпоредбата на чл. 243 ал. 4, паради което няма качеството на пострадал, респективно право на активна процесуална легитимация.

В жалбата В. навежда доводи, че съдът неправилно е приложил закона, като погрешно е приложил разпоредбата на чл.243, ал. 4 от НПК, тъй като е налице увреждане на личния му имот.

След съвкупна преценка на приложените по делото доказателства, съставът на ВОС намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата неоснователна, тъй като :

Правилно и в съответствие със събраните доказателства, съставът на ВРС е приел, че досъдебното производство е водено за престъпление наказуемо по чл. 323 ал. 1 от НК, като наличието на имуществени вреди по имота на жалбоподателя не му дава възможността да се идентифицира, като пострадало лице, което в съдебната фаза да може да бъде конституирано, като граждански ищец, тъй като няма качеството на пострадал от деяние наказуемо по чл. 323 от НК. С това фактическа обстановка, тъй като очевидно не е възможно, а приетата такава от прокурора, която се свежда до следното:

Свидетелката

Н. М. страдала от психично заболяване от 2002г, в началото на октомври 2016 г се запознала със св. С., която споделила, че се занимава с фризьорски услуги, М. изявила желание да работят съвместно и двете решили да наемат салон на ул. „Поп Харитон” № 6, чрез дружеството на Савова. С трудов договор от 28.11.2016г М. била назначена в дружеството на трудов договор, като гримьор, но отношенията им били по-скоро партньорски, всяка трябвало да донесе оборудването с което ще работи. М. занесла въртящ се стол, но за останалите вещи споделила, че няма парични средства с които да ги закупи. Тогава С. й казала, че може да изтегли кредит и действително М. изтеглила няколко такива. Сумите или част от сумите дала на С.-за наем, за оборудване, за квалификация и т. н. М. не ходела редовно на работа в салона, а по-късно през месец март спряла изобщо до ходи на работа в салона. Със заповед от 27.05.2017г, трудовото й правоотношение било прекратено.

Според прокурора, предвид изяснената фактическа обстановка не би могло да се възприемат измамливи действия от страна на С., а по-скоро неуредени гражданско-правни такива. Прокурорът е посочил, че са налице две противоречиви тези, без да излага аргументи коя приема за вярна.

Съставът на съда правилно е приел, че в постановлението за прекратяване липсва пълен анализ на доказателствата, както и че фактическата обстановка не е изяснена.

Този извод е достатъчен за отмяна на атакуваното постановление, но има и по-сериозен довод.

С определение на ВОС по ВЧНД № 1447/18г са дадени конкретни указания. Въпреки академичния стил на написаното, тези указания се свеждат до това да се назначи особен представител на Н. М. и да се извършат съответните процесуално следствени действия. И след извършването им, прокурорът, съобразно вътрешното си убеждение, следва да изготви съответния акт. Неизпълнението на тези указания е достатъчно основание за отмяна на атакуваното постановление.

По изложените съображения и на основание чл.243, ал.6 и ал.7 от НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение на ВРС ХV състав, постановено на 28.01.2019г. по ЧНД № 5222/2018г., с което е отмемено постановление на ВРП от 19.10.2018г. за прекратяване на д.пр. № 263/2018г. по описа на 1 РУ при ОД на МВР – гр. Варна

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: