Решение № 260053 от 14.09.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Пазарджик, 14.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД-ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 848 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.№ 12744/13.07.2020 г., подадена от Г.Н.И. против „МОБА“

ЕООД за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено на ищеца със Заповед № 23/05.02.2020 г. на управителя на „МОБА“ ЕООД, гр. София, тъй като преди връчването на заповедта на ищеца на 10.02.2020 г., той е направил волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение - от чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 222, ал. 2 от КТ сумата в размер на 1120,00 лв., представляваща брутното му трудово възнаграждение за два месеца.

Ищецът твърди, че е работил при ответното дружество на длъжността „охранител – въоръжена охрана“ в обект „Военно окръжие II степен“ в гр. Пазарджик, по силата на Трудов договор № 1198/30.11.2015 г., изменен с Анекс от 18.01.2016 г. На 21.10.2018 г. на път за работа претърпял инцидент, в резултат на който му било причинено счупване на тялото на дясната бедрена кост. С Разпореждане № 22862/13.12.2018 г. регистрираната злополука била приета за трудова. В продължение на една година, считано от 21.10.2018 г. до 15.10.2019 г. бил в отпуск поради временна неработоспособност, а в периода от 17.10.2019 г. до 10.12.2019 г. ползвал платен годишен отпуск. С Експертно решение № 205/09.12.2019 г. на ТЕЛК му била определена 30 % неработоспособност за срок от 16.10.2019 г. до 16.10.2020 г. След възстановяване на счупването се наложила поредната оперативна интервенция за премахване на винтовете, за което бил в болнично заведение в периода от 11.11.2019 г. до 14.11.2019 г. Ищецът бил в пълна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения като охранител - въоръжена охрана, но не пожелал да бъде трудоустроен. Решил да прекрати трудовия договор с ответника и на 09.12.2019 г. отправил волеизявление, чрез депозиране на уведомление, до работодателя си, за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. В отговор на искането му за прекратяването на трудовото правоотношение с ответното дружество, на 09.01.2020 г. получил писмо за изпълнение на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. В определения му тридневен срок подготвил обяснение, в което изложил причините, поради които не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения. На 10.02.2020 г. получил Заповед № 23/05.02.2020 г., издадена от управителя на „МОБА“ ЕООД, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищецът твърди, че заповедта се основава на неверни твърдения за неявяването му на работа. Вместо да му предложи друга подходяща работа, както изисква нормата на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, работодателят неправомерно стартирал процедурата по чл. 193 от КТ.

Отделно от това, ищецът счита, че се ползва от специалната закрила по чл. 333 от КТ, тъй като е с намалена работоспособност, определена с експертно решение на ТЕЛК. В случая работодателят преди извършване на уволнението не е изискал предварително разрешение на Инспекцията по труда, поради което дисциплинарното уволнение е незаконно.

На следващо място, ищецът твърди, че доколкото единствената причина за уволнението е здравословното му състояние и не е получавал обезщетение от работодателя, то налице са предпоставките на чл. 222, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца.

По изложените съображения моли наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“ да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде извършена поправка на вписаното в трудовата му книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение, като бъде отразено, че трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т.

9 от КТ, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 222, ал. 2 от КТ, обезщетение в размер на 1120,00 лв., представляващо брутното му трудово възнаграждение за два месеца.

Ангажира доказателства. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „МОБА“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Д.Ш., в който оспорва основателността на предявените искове. Ответникът признава, че ищецът е работил в „МОБА“ ЕООД на длъжност „охранител – въоръжена охрана“ с работно място регион – поделение: Пазарджик – ОВО Пазарджик и обектите в района, съгласно Трудов договор №

1198/30.11.2015 г. и Допълнително споразумение № 1/18.01.2016 г. към него.

Сочи, че със Заповед № 23/05.02.2020 г. на управителя на „МОБА“ ЕООД на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение, на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като по силата на заповедта на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовият договор на ищеца е бил прекратен. Твърди, че са спазени изискванията на чл. 192 – чл. 195 от КТ при налагане на дисциплинарното наказание на ищеца. Ищецът е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа повече от два последователни работни дни в периода от 11.12.2019 г. до 05.02.2020 г., съгласно предварително утвърден график, както и неизпълнение на възложената му работа вследствие на неявяването му на работното място. Ответникът изтъква, че след изтичане на срока за ползване на платен годишен отпуск, разрешен със Заповед № 2531/10.10.2019 г. на работодателя за времето от 16.10.2019 г. до 10.12.2019 г., включително, в периода от 11.12.2019 г. до 17.12.2019 г. ищецът не се е явил на работното си място – обект „Военно окръжие – Пазарджик“, поради което е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. В тази връзка заповедта за дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразна, а поисканото от ищеца прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, чрез отправено до работодателя на 09.12.2019 г. уведомление, е неоснователно. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ – от една страна на ищеца е определена 30 % временна неработоспособност за срок от 16.10.2019 г. до 16.10.2020 г., поради което оценката на работоспособността му не попада в обхвата на първата хипотеза на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, а именно да е установена и призната по надлежния ред 50 % или повече трайна неработоспособност, а от друга страна не са налице и здравни противопоказания ищецът да изпълнява длъжността си – в експертното решение, издадено от ТЕЛК на ищеца не са установени нито трайна неработоспособност за същия, нито наличието на здравни противопоказания или противопоказни условия на труд за изпълнение на трудовите му задължения като „охранител – въоръжена охрана“. Твърди, че трудовото правоотношение не се е прекратило на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ автоматично с депозираното от ищеца на 09.12.2019 г. уведомление в ответното дружество. На следващо място, поддържа, че по отношение на ищеца е неприложима предварителната закрила по чл.

333 от КТ, поради което работодателят не е длъжен да изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда. Изтъква, че доколкото за ищеца не е възникнало правото за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, то не се дължи и претендираното от него обезщетение на основание чл. 222, ал. 2 от КТ.

Моли съда да постанови решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. Добрева, поддържа исковата молба и моли да бъде уважена.

Ответното дружество, чрез адв. Ш., поддържа отговора на исковата молба и моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото Трудов договор № 1198/30.11.2015 г. и

Допълнително споразумение № 1/18.01.2016 г., че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът

Г.И. е заемал длъжността „охранител – въоръжена охрана“ при ответника „МОБА“ ЕООД.

Видно от Разпореждане

№ 22862/13.12.2018 г. на ТП на НОИ – София, декларираната от осигурителя „МОБА“ ЕООД злополука, станала с Г.Н.И., ЕГН **********, на 21.10.2018 г., при настъпило пътнотранспортно произшествие, е приета за трудова злополука по чл.

55, ал. 2 от КСО.

По делото са представени Епикризи на ответника Г.И., издадени от „У. Х.“ – гр. П., Отделение по Ортопедия и травматология, видно от които същият е постъпил на лечение в лечебното заведение на 21.10.2018 г. с диагноза „диафизарна фрактура на дясната бедрена кост“ и е изписан на 29.10.2018 г., както и че в периода от 08.01.2019 г. до 11.01.2019 г. отново е бил в лечебното заведение, където му е извършена оперативна интервенция на таза и долния крайник.

Видно от представената Епикриза на ответника Г.И., издадена от МБАЛ „С. С.“ ЕООД, Отделение по Ортопедия и травматология, за времето от 11.11.2019 г. до 14.11.2019 г. ищецът е бил в лечебното заведение за екстракция на стопоряващи дистални винтове на дясна бедрена кост.

С Разпореждане

№ ********** от 12.03.2019 г., издадено от ТП на НОИ – Пазарджик, на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.12.2018 г.

По делото е представено уведомление от 09.12.2019 г. от ищеца до ответника, с което същият е заявил, че поради забавяне на здравословното му възстановяване, прекратява трудовото си правоотношение с ответното дружество, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, считано от 11.12.2019 г., както и че претендира обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ в размер на две месечни заплати.

Върху същото не е отразен входящ номер на ответника за удостоверяване получаването му от последния.

От представеното по делото

Експертно решение № 4907 от 205/09.12.2019 г., издадено от ТЕЛК към „МБАЛ Пазарджик“ АД, се установява, че на ищеца е определена 30 % намалена работоспособност до 01.12.2020 г. във връзка с водещата диагноза „счупване на тялото (диафиза) на бедрената кост“.

Видно от

Заповед № 2531/10.10.2019 г., издадена от управителя на „МОБА“ ЕООД, в периода от 16.10.2019 г. до 10.12.2019 г., включително, ищецът е бил в платен годишен отпуск.

С докладна записка с вх. № 1141/19.12.2019 г., изготвена от М.В.Т., на длъжност регионален инспектор – П. и С., управителят на „МОБА“ ЕООД е уведомен за това, че на 11.12.2019 г., 12.12.2019 г., 16.12.2019 г. и 17.12.2019 г. ищецът Г.И. не се е явил на работа.

Видно от представеното по делото писмо-искане с изх. № 0030/09.01.2020 г., връчено на ищеца на 13.01.2020 г., за което обстоятелство не се спори между страните, ответникът е изискал от ищеца да представи в тридневен срок от получаване на писмото писмени обяснения за изложените в докладната записка обстоятелства.

На 16.01.2020 г. ищецът е представил пред работодателя-ответник писмени обяснения с вх. № 0044/16.01.2020 г., в които сочи, че с Решение на ТЕЛК от 09.12.2019 г. му е определена инвалидност от 30 % със следващо явяване за преглед на ТЕЛК на 16.10.2020 г., поради което към 10.12.2019 г. бил в състояние на неработоспособност. Тъй като му предстояла рехабилитация, а и все още имал един винт от импланта, за да не рискува авторитета на дружеството и да не измъчва себе си при изпълнение на трудовите си задължения, предпочел да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ.

Разпечатката съдържа 43 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ed0b617-d00c-4e42-a6a0-7254538fe095