Определение № 1063 от 16.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1063 гр. София, 16.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500985 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

С разпореждане № 8699/02.04.2025 г. по гр.д.№ 12958/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО I-22 състав съдът е върнал въззивна жалба вх. № 40005/31.03.2025 г., подадена от „Общинска банка“ АД като просрочена.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от „Общинска банка“ АД, която моли то да бъде отменено и делото да бъде върнато за администриране на въззивната жалба. Поддържа, че не е посочила по делото електронен адрес и ако съдът е считал, че следва да бъде посочен такъв е следвало да й укаже това. Разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ГПК била императивна и предоставяла на Банката възможност /процесуално право/ да избере коя от посочените в чл. 38, ал. 2 от ГПК възможности ще използва. След като банката не е посочила електронен адрес и след като съдът не й е указал да посочи електронен адрес за връчване в определен срок, то връчването по електронен път, така както е извършено то от СГС било незаконосъобразно.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на жалбоподателя, приема от правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на П. А. Н. срещу „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД и „Общинска банка“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на суми по изпълнителни листа в общ размер на 70 000 лв., въз основа на които са образувани изпълнителни дела №№ 788/2011 г. и 1324/2011 г., поради погасяването им по давност.

Съдът е уведомил ответника „Общинска банка“ АД за исковата молба като му я е връчил на 24.04.2023 г. с указание за предоставяне на отговор в законоустановения срок.

В съобщението на съда няма указания, че това процесуално действие следва да бъде извършено по електронен път, нито съществуват указания, че Банката следва да предостави електронен адрес за връчване на съобщения и призовки.

Видно от материалите съдържащи се в делото съдът е изпращал съобщенията предназначени за банката на електронен адрес в Системата за сигурни електронни 1 връчвания /ССЕВ/, тъй като е установил, че банката има предходна, съществуваща регистрация в тази електронна платформа. Съобщенията са достигали до електронния адрес, на който са изпратени, но не са отваряни.

„Общинска банка“ АД е подала отговор на исковата молба, в който не е посочила електронен адрес за уведомяване.

По делото липсват данни „Общинска банка“ АД да е посочила електронен адрес.

На 12.02.2025 г. е постановено решение, което е изпратено на „Общинска банка“ АД на същата дата чрез ССЕВ.

„Общинска банка“ АД се е уведомила на 25.03.2025г.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контроль поради което е налице е правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.50, ал.5 от ГПК предвижда, че връчването на кредитни финансови институции става само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на посочен от тях електронен адрес. Разпоредбата на чл. чл. 38, ал. 2 от ГПК предвижда, че връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване.

Двете разпоредби предпоставят посочването и съответно изборът на електронен адрес от страната, като условие за осъществяването на електронно връчване.

Съгласно чл.131, ал.1 от ГПК след като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

Съгласно чл.131, ал.2, т.2 от ГПК писменият отговор на ответника трябва да съдържа името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване.

При взаимното тълкуване на посочените разпоредби въззивният съд намира, че задължението на съда при предвидено от закона задължително уведомяване на ответника „Общинска банка“ АД на посочен от него електронен адрес, е било да укаже на този ответник, че в задължителното съдържание на отговора следва да се включи посочване на електронен адрес за уведомяването му като е следвало да укаже последиците от непосочването на такъв адрес.

Съдът не е сторил това и е призовал по делото и уведомявал ответната банка на електронен адрес, който не е посочен от нея в противоречие с изискването на чл.50, ал.5 от ГПК.

При това положение съдът намира, че първоинстанционният съд е процедирал незаконосъобразно като е уведомявал ответника по делото на електронен адрес, който не е посочен от него при липса на указания от страна на съда към този ответник, че следва да посочи елекронен адрес за своето уведомяване по делото.

2

Допълнително трябва да се посочи, че разпоредбата на чл.50, ал.5 от ГПК е препраща към чл.38, ал. 2 от ГПК, който предвижда три възможности за избор на страната, която ще бъде уведомявана по електронен път: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014" и 3. системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. Това означава, че след като банката не е посочила електронен адрес и след като съдът не й е указал да посочи електронен адрес за връчване в определен срок, връчването по електронен път, така както е извършеното от СГС е незаконосъобразно, тъй като съдът е направил избора вместо „Общинска банка“ АД без да има изрично предоставено от закона правомощие.

Въззивният съд приема, че „Общинска банка“ АД е уведомена на 25.03.2025 г. като подадената въззивна жалба е при спазване на процесуалните срокове за нейното депозиране в съда.

Частната жалба е основателна. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за администриране на подадената въззивна жалба.

Воден от изложеното въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 8699/02.04.2025 г. по гр.д.№ 12958/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО I-22 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за процедиране съобразно мотивите на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3