Решение № 34 от 24.02.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Бяла, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20254510200375 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. И. П., ЕГН **********, с адрес в гр.Р., ул.“Т.“ № ., вх.., ет.., против Наказателно постановление № 25-4569-000387 от 09.12.2025г., издадено от Началник РУ – Д.м. при ОДМВР – Р., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като иска то да бъде отменено. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител. В съпроводителното писмо, АНО е изразил становище за неоснователност на жалбата.

РП – Р., ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.10.2025г., Д. И. и В. К. – полицейски служители при РУ – Д.м., изпълнявали служебните си задължения по пътен контрол на територията на гр.Д.м., бул.“Б.“ № 130. Около 14:50ч. спрели за проверка лек автомобил „Ф.П.“, модел „ЦЦ“ с рег.№ ....., собственост на „П.“ ЕООД, управляван от жалбоподателя. След извършена справка било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от дата 30.09.2025г. На водача бил съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния 1 ред, който последният подписал без възражения. С мотивирана резолюция № 25-4569-М000076 от

02.12.2025г., административнонаказателното производство било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН и образувана преписка с рег.№ 4569-8799/2025г. След приключване на проверката, преписката била изпратена в Районна прокуратура – Р. за решаването по същество. С Постановление от 27.10.2025г. на наблюдаващия прокурор по пр.пр. № 6682/25г. е постановен отказ за образуване на досъдебно наказателно производство, поради липса на субективна страна на извършеното деяние.

Преписката била прекратена и върната на Началника на РУ – Д.м. за разпореждането по компетентност, с оглед преценка за евентуално налагане на административни санкции. Въз основа на постановлението на прокурора, АНО издал обжалваното НП, връчено лично на жалбоподателя на 10.12.2025г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

При извършената служебна проверка съдът намира, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Деянието, за което е ангажирана отговорността на нарушителя е субективно несъставомерно, както е възприето и в постановлението на наблюдаващия прокурор, постановил отказ от образувано на наказателно производство. Това обстоятелство е отразено и в процесното наказателно постановление, а именно, че собственикът не е уведомяван за служебно прекратената регистрация на лекия автомобил.

Уведомяването на собственика е императивно изискване на чл.143, ал.10 от ЗДвП във връзка с чл.18б, ал.2 вр. с ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. на МВР. Не може да бъде споделено виждането, че незнанието не го оневинява, тъй като изрично в мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк. дело № 3/2022г. на ООС от НК на ВКС и ВАС се приема, че „Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация.“. Предвид гореизложеното е и 2 даденото с цитираното тълкувателно постановление разрешение, че „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

На основание чл.63, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя се следват разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, което съгласно представения договор възлиза на сумата 200 лева. В съпроводителното писмо е релевирано възражение за прекомерност на възнаграждението, което съдът намира за неоснователно. Съобразявайки разпоредбите на чл.18, ал.2 и ал.4 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, съдът намира, че възнаграждението не е прекомерно и следва да бъде присъдено в пълен размер.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4569-000387 от 09.12.2025г., издадено от Началник РУ – Д.м. при ОДМВР – Р., с което на П. И.

П., ЕГН **********, с адрес в гр.Р., ул.“Т.“ № . вх.., ет.., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Р., бул.“Скобелев“ № 49 да заплати на П. И. П., ЕГН **********, с адрес в гр.Р., ул.“Т.“ № ., вх.., ет.., сумата 102,26 EUR разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Р..

Съдия при Районен съд – Бяла: _______/п/________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Бяла, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20254510200375 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. И. П., ЕГН **********, с адрес в гр.Р., ул.“Т.“ № ., вх.., ет.., против Наказателно постановление № 25-4569-000387 от 09.12.2025г., издадено от Началник РУ – Д.м. при ОДМВР – Р., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като иска то да бъде отменено. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител. В съпроводителното писмо, АНО е изразил становище за неоснователност на жалбата.

РП – Р., ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.10.2025г., Д. И. и В. К. – полицейски служители при РУ – Д.м., изпълнявали служебните си задължения по пътен контрол на територията на гр.Д.м., бул.“Б.“ № 130. Около 14:50ч. спрели за проверка лек автомобил „Ф.П.“, модел „ЦЦ“ с рег.№ ....., собственост на „П.“ ЕООД, управляван от жалбоподателя. След извършена справка било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от дата 30.09.2025г. На водача бил съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния 1 ред, който последният подписал без възражения. С мотивирана резолюция № 25-4569-М000076 от

02.12.2025г., административнонаказателното производство било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН и образувана преписка с рег.№ 4569-8799/2025г. След приключване на проверката, преписката била изпратена в Районна прокуратура – Р. за решаването по същество. С Постановление от 27.10.2025г. на наблюдаващия прокурор по пр.пр. № 6682/25г. е постановен отказ за образуване на досъдебно наказателно производство, поради липса на субективна страна на извършеното деяние.

Преписката била прекратена и върната на Началника на РУ – Д.м. за разпореждането по компетентност, с оглед преценка за евентуално налагане на административни санкции. Въз основа на постановлението на прокурора, АНО издал обжалваното НП, връчено лично на жалбоподателя на 10.12.2025г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

При извършената служебна проверка съдът намира, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Деянието, за което е ангажирана отговорността на нарушителя е субективно несъставомерно, както е възприето и в постановлението на наблюдаващия прокурор, постановил отказ от образувано на наказателно производство. Това обстоятелство е отразено и в процесното наказателно постановление, а именно, че собственикът не е уведомяван за служебно прекратената регистрация на лекия автомобил.

Уведомяването на собственика е императивно изискване на чл.143, ал.10 от ЗДвП във връзка с чл.18б, ал.2 вр. с ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. на МВР. Не може да бъде споделено виждането, че незнанието не го оневинява, тъй като изрично в мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк. дело № 3/2022г. на ООС от НК на ВКС и ВАС се приема, че „Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.