Решение № 112 от 23.06.2026, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Административно наказателно дело 57/2026
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 23.06.2026
- Състав
- Веселин Христов Коларов
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.1 т.4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. Харманли, 23.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20265630200057 по описа за 2026 година
Производството е по Глава III Раздел V, чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателя Я. Х. И. ЕГН ********** от гр. Харманли, чрез адв.Ст.М. от АК-Хасково обжалва наказателно постановление № 25-0271-001149/05.І.2026г. на Началник група в ОДМВР Хасково, РУ-Харманли, като счита че постановлението е неоснователно и незаконосъобразно, а изложената фактическа обстановка в Акта и в НП не отговаряла на истината.
Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован, не се явява.
Представлява се от проц. си представител адв. Ст.М. от АК – Хасково, който моли съдът да уважи жалбата и да отмени наказателното постановление.
Твърди, че административнонаказващия орган не доказал вината на подзащитният му в извършване на нарушението описано в Акта и в НП. Предендира присъждане на разноски, за които представя списък.
Административно наказващия орган - Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ-Харманли, редовно призован не се представлява. В придружителното писмо към административно наказателната преписка изразява становище наказателното постановление да бъде потвърдено. В случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар като същият бъде определен в минимален размер.
Районна прокуратура Хасково, ТО - Харманли – редовно призована, не изпраща представител и не вземат становище по жалбата.
Факти от съдебното дирене.
С Наказателно постановление № 25-0271-001149/05.І.2026г. на Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ-Харманли, издадено въз основа акт сер. GA № 4795853/ 13.XII.2025г. на Я. Х. И. ЕГН ********** от гр. Харманли, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание: “Глоба” в 1 размер на 102.26 евро (200лв.) и „ Лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца, за това, че:
”На 13.XII.2025г. в 23:24ч. в гр. Симеоновград, на ул. ”Роза” като водач на лек автомобил - „Опел Агила” с рег. № ...., България при обстоятелства:
В гр. Симеоновград на ул.”Роза” до б-я Майдекс с посока на движение път III 503, управлява лек автомобил „Опел Агила” с рег. № .... собственост на К. Я.ва Х.а ЕГН **********, гр.Пловдив, ул.“..., като след подаден ясен сигнал със „стоп“ палка по образец на МВР „С8“ с дясната ръка и посочване на място на спиране с лявата ръка и фенер, горепосоченото лице продължи движението си по път III503, като ускори скоростта си.
Последвахме автомобила с включена светлина и звукова сигнализация, като същият спря след около 700метра на ул. „Гагарин“ до дом номер 41, е извършил:
1.Не спира плавно на посоченото място, или в най- дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП.”
В Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 4795853/ 13.XII.2025г. са отразени идентични обстоятелства.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, която не се оспорва по делото се доказва от приетата по делото Заповед № 8121К-1097/31.III.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност.
В хода на настоящото производство, в качеството на свидетел се разпитаха: В. Т.
Б. – актосъставител и Е. Д. Г.- свидетел по акта.
От показанията на свидетелите Б. и Г. - служители на РУ Харманли се установява, че на 13 декември срещу 14 декември били нощна смяна, а за времето от 23,00 часа до 23,30 часа били на установъчен пункт на ул.„Роза”, до бензиностанция „Майдекс”, в гр.Симеоновград, на място осветено и от бензиностанцията, и от улично осветление на отсрещния край на пътното платно. Около 23,20 часа към тях се приближил лек автомобил Опел Агила. Св.Г. му подал сигнал със стоп палка и с фенер, за да спре, но въпросният автомобил ги подминал, като ускорил движението си в посока главен път III 503 по моста, в посока града. Последвали автомобила с включени светлинни и звукови сигнализации.
Водачът отказвал да изпълни разпорежданията им, но в крайна сметка на ул.”Гагарин” след около 700 метра спрял. Водачът бил сам в автомобила и заявил, че не разбрал нито сигналите със стоп палката, нито светлинните и звукови сигнали и това била причината, поради която не спрял. Св. Б. съставил АУАН по чл.103 от ЗДвП на място, който му бил връчен и не направил възражения.
Правни съображения.
Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 29.I.2026г., като жалбата е депозирана пред Районен съд - Харманли на 09.IІ.2026г. и входирана под вх.№ 1169/09.II.2026г. Като подадена в законоустановения срок, жалбата се явява процесуално допустима. Преценена по същество според състава на съда е частично основателна.
Наказателното постановление е издадено при спазване на предвидените в Глава ІІІ на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания и не страда от процесуални пороци, водещи до отмяната му. Актът за установяване на административно нарушение е съставен както в присъствието на нарушителя, а така също и в присъствието на свиде-тел – служител на РУ на МВР гр. Харманли.
Актът е издаден от компетентно длъжностно лице – В. Т. Б. в качеството му на полицай при РУ Харманли и в рамките на правомощията предоставени от Закона за МВР.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в 2 кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от Закон за административните нарушения и наказания, установяваща изискуемите реквизити, но само отчасти.
Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя, респ. за фактическата обстановка, въпреки наведените в тази посока доводи в жалбата за различна фактическа обстановка.
При преценка правилното приложение на материалния закон, съдът намери НП за правилно, визиращо самостоятелно административно нарушение, правно квалифицирано с нормата на чл. 103 от ЗДвП, субсумиращо състава на чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Така дадената от АНО правна квалификация е вярна, съответства на изложените факти и описани деяния в констативната част, приети за доказани от органа, които покриват обективните признаци на посочените административно-наказателни разпоредби. Като водач, управляващ МПС - лек автомобил, жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се превозни средства. В кръга на тези задължения от императивен порядък са и установеното с чл.103 от ЗДвП, съдържащо изрично предписание, според което при подаден сигнал за спиране от контролните органи, всеки водач на превозно средство е длъжен да спре по начина, указан в разпоредбата на закона ( плавно, в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място) и да изпълнява дадените му указания.
За съставомерността на нарушението по чл.103 от ЗДвП е необходимо, от обективна страна, подадения сигнал да е възприет от водача, същият да не е спрял или да не е изпълнил дадени указания. В случая, по делото, доказани по категоричен начин са фактите, свързани с поведение и действия на жалбоподателя, разкриващи обективното неизпълнение от негова страна на всяко от обсъжданите задължения, обвързващо го в качеството му на водач на МПС. Правните изводи в тази насока са безспорни, тъй като от безпротиворечивите гласни доказателства - показанията на св. Б. и св. Г., несъмнено се установи, че жалбоподателят управлявайки лек автомобил не е спрял на подаден звуков и светлинен сигнал за спиране.
В тази насока, свидетелските показания, кредитирани от съда са напълно еднозначни, недвусмислени и убедителни, като разпитаните свидетели категорично потвърждават, че именно жалбоподателя е бил водач на автомобила, което не се и оспорва от страна на жалбоподателя и с оглед обективността и липсата на противоречия в тях, няма основание за друг извод, освен този, че жалбоподателят е нарушил задължението си визирано в чл.103 от ЗДвП, отказвайки да спре на определеното място. В този смисъл той не е изпълнил дадените му указания за спиране -подаден стоп сигнал с палка и светлинен сигнал, които безспорно следва да се квалифицират като нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. След като това е така, налага се безпротиворечив извод, че с демонстрираното си поведение, в частност с това си бездействие, водачът -жалбоподателят е изпълнил от обективна и субективна страна, административно наказателния състав на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и следва да понесе съответната административно наказателна отговорност. Достигайки до същия извод АНО е постановил правилен и законосъобразен акт, а отговорността на жалбоподателя Я.И. правилно е била ангажирана на посоченото правно основание.
Налице е и субективният елемент -вината. Поведението на жалбоподателя е било виновно, тъй като съзнавайки естеството на всяко от указаните задължения, произтичащото от нормата на чл. 103 от ЗДвП, чийто безспорен субект е бил, той е съзнавал или ако не е съзнавал е следвало да съзнава общественоопасните последици на извършеното от него, като от волева страна е искал тяхното настъпване. Последното обосновава и извод за неговия пряк умисъл, при извършване на нарушението. С тези правни аргументи, решаващият съдебен състав прие, че с деянието си И. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на административното нарушение от обжалваното НП, при възведената правна квалификация, визираща административно наказателният състав по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Следователно напълно законосъобразно и правилно същото му е било вменено и за същото е реализирана неговата административно наказателна отговорност.
3
Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон е санкциониран с процесното наказателно постановление. Случаят не разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи от такъв вид, за да се отчете наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН, а санкцията е определена съобразно предвиденото в наказващата норма, в която липсва възможност за преценка относно размера на санкцията индивидуализирана точно по вид и размер от наказващия орган.
Предвид липсата на претенция от страна на административно наказващия орган за присъждане на разноски, този въпрос не следва да бъде обсъждан.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от Закон за административните нарушения и наказания, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0271-001149/ 05.І.2026г. на Началник на група в ОД МВР Хасково, РУ Харманли, издадено въз основа АУАН сер. GA № 4795853/13.XII.2025г., с което на Я. Х. И. ЕГН ********** от гр. Харманли, на основание: чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание: “Глоба” в размер на 102.26 евро (200лв.) и „ Лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца, за това, че:
”На 13.XII.2025г. в 23:24ч. в гр. Симеоновград, на ул. ”Роза” като водач на лек автомобил - „Опел Агила” с рег. № ...., България при обстоятелства:
Разпечатката съдържа 44 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ed01277-dd85-42c2-a20a-b0c903e6c37b