Решение № 169 от 05.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Пловдив, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000132 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №340 от 31.10.2022 г.,постановено по т.д.№275/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XII-ти състав,е прекратено на основание чл.231,ал.3 от ДОПК търговското дружество „В.“ООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област П.,община Р.,с.М.,ул.“П.“№12.

Наред с това,със същото решение е осъдено дружеството „В.“ООД с ЕИК *** да заплати в полза на Т.Н.-П. сумата от 180 лв. юрисконсултско възнаграждение,дължимо на основание чл.78,ал.8 от ГПК и е осъдено още да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 80 лв. държавна такса,дължима на основание чл.78,ал.6 от ГПК.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от „В.“ООД-с.М.,обл.П. с ЕИК ***.Първоначално в жалбата е посочено,че е подадена от Г. Д. А. чрез пълномощника му адв. К. Т.,но същото физическо лице не е страна в първоинстанционното производство и в тази връзка са дадени указания от съда за уточняване на обстоятелството дали това физическо лице действа като представител на посоченото дружество-ответник по процесния иск.По повод на тези указания е подадена молба с вх.№4797 от 13.02.2023 г. от И.И.Д. като представляващ дружеството „В.“ ООД-с.М.,обл.П. с ЕИК ***,ЧРЕЗ ПЪЛНОМОЩНИКА АДВ. К. Т.,с която управителят потвърждава като представител на дружеството 1 извършените без представителна власт действия на Г. А. във връзка с процесната въззивна жалба и с оглед на това въззивният съд приема,че жалбата следва да се счита за подадена от самото дружество „В.“ООД.

Във въззивната жалба се поддържа,че обжалваното решение е незаконосъобразно към момента на подаване на жалбата и като такова следва да бъде отменено,тъй като са налице нови обстоятелства,водещи до неоснователност на предявения иск,а именно-цялостно заплащане на сумите,дължими по издадения ревизионен акт.Дружеството-жалбоподател счита,че това обстоятелство води до липса на правен интерес от направеното изявление по чл.231,ал.3 от ДОПК,издадено на датата 06.12.2021 г. от К.а Ч.-публичен изпълнител при Т.Н.-П..В жалбата се излагат още и аргументите,че атакуваното първоинстанционно решение следва да се отмени,а производството по делото да бъде прекратено,поради недопустимост на иска,респективно предявеният иск следва да претърпи „отказ от иска“ от страна на държавата,тъй като всички нейни претенции са изцяло удовлетворени.Според жалбоподателя,продължаването на процеса би довело до настъпване на една правна промяна,водеща до заличаване на дружеството,без наличие на основание за това,т.е. налице е отпаднало основание за завеждане на конститутивния иск.Поддържа се още,че с оглед нулевата стойност на дела на длъжника в имуществото на дружеството-жалбоподател предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.На база тези аргументи е поискано да се отмени обжалваното решение и да се постанови определение,с което да бъде прекратено производството по делото.Поискано е в полза на жалбоподателя да се присъдят съдебни разноски.

От ответната по жалбата страна-Т.Н.-П.,чрез юриск. С. П.,е подаден писмен отговор,в който е изразено становище,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Заедно с това,в отговора е потвърден факта,че на 26.10.2012 г. дружеството-ответник по процесния иск,е изплатило изцяло задълженията на съдружника Г.

Д. А. в размер на 71 446,94 лв. и че посочената сума е постъпила по образуваното срещу съдружника-длъжник изпълнително дело,като е била разпределена с разпореждане №***/27.10.2022 г. на публичния изпълнител,а образуваното срещу А. изпълнително дело е прекратено на основание чл.225,ал.1,т.1 от ДОПК,тъй като задължението е погасено изцяло и с това е отпаднал правният интерес на публичния изпълнител да иска прекратяване на „В.“ООД.Заявено е още в отговора,че предвид действията на ответника по изплащане на дълга,предприети след предявяване и разглеждане на иска,то на основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени в полза на Т.Н.-П. разноските по делото.И накрая в отговора е поискано да се присъдят на въззиваемата страна следващите се разноски по делото-юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции,определено на основание чл.78,ал.8 от ГПК,съгласно чл.23,т.4 от Наредбата за правната помощ.

Към въззивната жалба са приложени:заверено копие от разпореждане,издадено на 27.10.2022 г. от главен публичен изпълнител по изп. дело №***/2021 г. по описа на Т.Н.-П. на основание чл.219 във вр. с чл.240 от ДОПК и заверено копие от разпореждане на същия публичен изпълнител,от същата дата,за прекратяване на производство по принудително 2 изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК.Така приложените към въззивната жалба документи са приети като писмени доказателства по настоящото въззивно дело.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от лице /в случая-юридическо лице/,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение с оглед на постановения с него краен резултат,а наред с това при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази връзка-че съдът се е произнесъл по иска,с които е сезиран по конкретното първоинстанционно дело и че самият този иск е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№275/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО, XII-ти състав,от К.а Ч.главен публичен изпълнител в Дирекция „С.“ при Т.Н.-гр.П.,чрез С. П.-главен юрисконсулт в отдел „С.“ при Т.Н.-П.,е предявен срещу дружеството „В.“ООД-с.М.,обл.П.,с ЕИК ***,иск за прекратяване на същото дружество на основание чл.231,ал.3 от ДОПК.

По повод на предявения иск в исковата молба са изложени твърдения,че по отношение на Г. Д. А. с ЕГН ********** има образувано в Т.Н.-П. изпълнително дело №***/2021 г. за събиране на установени и изискуеми публични вземания в размер на 69 474,98 лв.,в т.ч. главница в размер на 41 756,37 лв. и лихви в размер на 27 718,61 лв.,изчислени към 09.05.2022 г.Изложено е и твърдението,че длъжникът Г. А. е съдружник в ответното дружество „В.“ООД, с ЕИК *** и че по образуваното срещу него изпълнително дело е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки от 09.08.2021 г.,с което е наложен запор на притежаваните от длъжника 51 от общо 102 дружествени дяла с номинална стойност за 1 брой-50 лв.,на обща стойност от 2 550 лв.,от капитала на „В.“ООД.Твърди се още,че запорът е вписан по партидата на дружеството в Търговския регистър към АВ на датата 13.08.2021 г. и че впоследствие на дружеството по електронен път е било връчено изявление по чл.231,ал.3 от ДОПК с изх.№***/06.12.2021 г. за 3 прекратяване на участието на длъжника в дружеството.В същото изявление било указано,че ако в тримесечен срок публичните задължение не бъдат погасени или дружеството не изплати припадащата се на съдружника част от имуществото на дружеството,определена по реда на чл.125,ал.3 от ТЗ,публичния изпълнител ще предяви пред окръжния съд иск за неговото прекратяване.Твърди се наред с това,че съгласно протокол от 12.04.2022 г.,съставен от гл. Публичен изпълнител Кр. Ч.,било установено,че в срока по чл.231,ал.3 от ДОПК търговското дружество „В.“ООД не е изплатило дяловото участие на Г. Д. А. по набирателната сметка за задължения по горното изпълнително дело и че тримесечния срок от връчване на изявлението по чл.231,ал.3 от ДОПК е изтекъл на 08.03.2022 г.,както и че към момента на съставяне на цитирания протокол длъжникът все още е съдружник в ответното дружество.

На база така изложените в исковата молба фактически обстоятелства,е заявено,че са налице визираните в закона предпоставки за прекратяване на ответното дружество на основание чл.231,ал.3 от ДОПК и с предявения по делото иск е поискано именно това-да бъде прекратено дружеството на посоченото правно основание.

Ответното дружество „В.“ООД с ЕИК *** е оспорило предявения срещу него иск,заявявайки че не са налице законовите предпоставки за уважаването на иска.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказани кумулативните законови предпоставки за уважаване на процесния иск,тъй като се е установил,че е налице публично вземане по соченото в исковата молба изпълнително дело,като в производството по същото дело е наложен /и вписан в ТР/ запор от публичния изпълнител върху всички претажавани от длъжника по изпълнението дружествени дялове от капитала на търговското дружество-ответник по иска,а самото дружество е получило на датата 07.12.2021 г. изевлението на публичния изпълнител за прекратяване участието на длъжника като съдружник в дружеството и към момента на предявяването на иска10.05.2022 г. са изтекли повече от три месеца от получаването на същото изявление.От друга страна,съдът е приел в атакуваното решение,че не се е доказала нито една от визираните в закона от евентуални предпоставки за отхвърлянето на иска.

Въз основа на събраните в първата инстанция писмени доказателства,изводът не първоинстанционния съд за наличие на законовите предпостивки за уважаване на процесния иск е бил обоснован,но във въззивната си жалба дружеството-жалбоподател се позовава на наличието на нови обстоятелства,водещи до неоснователност на предявения иск,а именно:цялостно заплащане на дължимите по изпълнителното дело суми.Последното фактическо твърдение на жалбоподателя се потвърждава и подкрепя от приложените към въззивната жалба писмени доказателства.Така от приложеното разпореждане,издадено на 27.10.2022 г. от главен публичен изпълнител по изп. дело №***/2021 г. по описа на Т.Н.-П. на основание чл.219 във вр. с чл.240 от ДОПК,се установява,че по същото изпълнително дело,образувано срещу длъжника Г. Д. А.,е разпределено плащане в размер на 71 446,94 лв.,постъпило на 26.10.2022 г.,за погасяване на описаните в разпореждането публични вземания.А от разпореждането,издадено на същата дата,за прекратяване на производството 4 по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК,се установява,че производството по посоченото изпълнително дело е прекратено поради пълното погасяване на задължението,предмет на принудително изпълнение по същото дело.Именно тези данни за пълното погасяване на задължението по изпълнителното дело,признати и от въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба,обосновават извод за неоснователността на процесния иск.Съгласно чл.231,ал.4,изречение първо от ДОПК,съдът отхвърля иска по ал.3 от същата разпоредба /какъвто е и предявения процесен иск/,ако се установи,че дружеството е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото,определена съгласно чл.125,ал.3 от ТЗ,или че вземането е удовлетворено.В случая,на база приложените към въззивната жалба писмени доказателства,се установява,че вземането по изпълнителното дело,образувано срещу съдружника в ответното дружество-Г. А.,е изцяло удовлетворено и дори поради тази причина изпълнителното производство е прекратено.Пълното удовлетворяване на вземането по изпълнителното дело води до извод за реализиране на втората хипотеза по чл.231,ал.4 от ДОПК,съставляваща основание за отхвърляне на иска по чл.231,ал.3 от ДОПК.