Решение № 367 от 22.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Пловдив, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330108091 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Т. Ч., ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла давност следните суми по изпълнителен лист, издаден по частно гр. дело № ****/ *** г. на ПРС, *** гр. с-в: главница в размер на 1592,25 лева, законна лихва от 2031,07 лева върху главницата за периода 30.11.2010 г. - 22.05.2023 г., неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и други) в размер на 158,54 лева и присъдени в заповедното производство разноски в размер на 135,19 лева, за събиране на които е образувано ***. дело № ***/*** г. по описа на **********.

В исковата молба се твърди, че ищецът е *** на Т. Н. Ч., ЕГН ********** и в това си качество е конституиран като длъжник по **** дело № ************. С влязло в сила решение по гр. дело № 9193/ 2019 г. на ПРС, II гр. с-в, било признато, че вземането по изпълнителния лист било недължимо. Ищецът установил обаче, че по други изпълнителни дела с взискател - ответникът, изпълненията още не били прекратени, в която връзка на 17.05.2023 г. ищецът подал изрична молба пред *** за това, защото не били извършвани никакви действия по **** дело № *********, а *** не бил конституиран като длъжник. Това било сторено едва на *** г., на която дата му 1 била изпратена ПДИ. По частно гр. дело № ***/*** г. на ПРС в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано *** дело № **********, *******. По делото не били извършвани никакви *** действия до *** на длъжника - **** г., а след това ищецът не бил конституиран на мястото на *** до дата **** г., когато му била връчена ***. Сумите по изпълнителния лист били погасени поради изтекла давност, като последното *** действие било присъединяване на *** дело към друго ****************г., по което последното изпълнително действие било опис на лек автомобил на *** г., а други валидни действия липсвали, тъй като взискателят единствено подавал молби за извършване на справки за банкови сметки. В тази връзка моли за признаване на установено, че не дължи сумите по изпълнителния лист, като погасени по давност. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че според ТР № 3/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не течала до *** г., а след тази дата били извършвани редовни **** действия, които са описани по дати. Те прекъсвали погасителната давност, като между тях липсвал период, по-дълъг от две години. В случая давността била петгодишна, защото за вземането имало влязъл в сила съдебен акт - заповед за изпълнение, която била стабилизирана, защото срещу нея нямало възражение, нямало и предявен установителен иск. От последното действие - поискан на 17.01.2023 г. опис на движими вещи в дома на длъжника, до подаване на исковата молба не бил изминал период от време, за да се погаси вземането по давност. Също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а същото се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че срещу Т. Н. Ч., е издаден изпълнителен лист по реда на чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на ПдРС, * гр. с. Със същият е разпоредено длъжникът да заплати на „ЕВН България тополфикация“ ЕАД следните сумите:

1592,25 лв. – главница, предсставляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. Б. № **, ап. ** за периода 01.11.2008 г. – 30.04.2010 г.; 167,12 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.02.2009 г. – 29.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2010 г. до пълното й изплащане, както и сумата от 135,19 лв. – разноски, от които 35,19 лв. – платена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Изпълнителният лист e издаден на 20.01.2011 г.

От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че въз основа на изпълнителния титул на 22.02.2011 г., е образувано ***. д. № ********************.

2

С молбата за образуване на делото на основание чл. 18 от ЗЧСИ на *** *** е възложено да извърши справки за имущественото състояние на длъжника, да определи начина на изпълнението и да бъде *** на описаното имущество. Изискани са справки за семейното и имуществено състояние на длъжника. Върху писмо адресирано до ОД на МВР П., ръкописно е изписано – „Запор МПС“, опис ДВ на адрес гр. П., ул. Б., без на същото да е поставена дата или подпис на ***. До ОД на МВР – П., сектор „Пътна полиция“ е изпратено на ****** г. уведомление за наложен запор на МПС, което се е върнало при **** **** с положен печат от ОД на МВР, с посочена дата – **** г. Върху писмото, ръкописно е изписано – „*** е наложен на *** г.“. Изпратена е до длъжника Покана за доброволно изпълнение, редовно връчена на **** г. Изпратена е и Призовка за *** ****, лично получена от длъжника на 11.07.2011 г. На 11.07.2011 г. по **** дело е постъпила Молба-декларация от длъжника, с която същият се задължава до края на м. август 2011 г. да внесе цялата сума по *** дело, като моли *** действия срещу него да бъдат отложени. Във връзка с посочената молба взискателят е подал Становище от 27.07.2011 г., в ко eто е посочил, че няма възражение по молбата на длъжника. Моли, в случай, че не се внасят ежемесечно суми, да бъдат предприети изпълнителни действия спрямо длъжника. С молба от 24.08.2011 г. длъжникът, моли насроченият за 25.08.2011 г. опис да бъде отложен, като се задължава в срок до 05.09.2011 г. да погаси пълния размер на задължението по ***. д. № ***** г. От ППИ, адресирана до длъжника от 01.03.2013 г., се установява, че за 09.04.2013 г. от 9,30 ч. е насрочен опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника, като не се констатира да има изрично разпореждане на *** за това. От ППИ, адресирана до длъжника с дата 14.03.2014 г., се констатира, че за 24.04.2014 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника.

По представеното по настоящото дело, *** дело, не се констатира да има разпореждане на *** за насрочения за **** г. опис на ДВ. От ППИ, адресирана до длъжника на **** г., се констатира, че за 24.06.2014 г. е насрочен опис на ДВ на адреса на длъжника, както и на запорираното МПС, собственост на длъжника. С молба от *** г., взискателят е поискал ********* г. да бъде присъединено към ******* г. С ръкописен текст, поставен върху молбата, същата е уважена на 27.10.2014 г., като е изпратено съобщение до длъжника за това, връчено му на 13.11.2014 г. Върху справка от НБД Население, от която се установява, че длъжникът е ***, с ръкописен текст е поставено разпореждане от 11.08.2015 г., с което на основание чл. 432, т. 3 ГПК вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнителното производство е спряно. Във връзка с посоченото разпореждане на взискателя е изпратено съобщение, връчено на 17.08.2015 г. С молба от 01.10.2015 г., взискателят е представил удостоверение за *** на *** по делото длъжник, моли производството да бъде възобновено, както и наследниците на длъжника да бъдат конституирани като страни по делото. С молба от 11.08.2016 г. взискателят е поискал да бъде извършена справка за имущественото състояние на длъжника /с ръкописен текст е изписано „****“/ Т. Н. Ч., като в случай че същият 3 притежава секвестеруемо имущество да се пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи. Върху тази молба с ръкописен текст, без дата и подпис е отбелязано – „спряно, присъединено към към ***“. С молба от 27.09.2017 г., взискателят е поискал да се пристъпи към изпълнение срещу длъжника Т. Н. Ч., както и да се направят справки за имущественото му състояние. С молба от *** г., взискателят е поискал да се пристъпи към изпълнение спрямо длъжника Т. Н. Ч., като се направят справки за имущественото му състояние. С молба от *** г., взискателят е поискал да се пристъпи към изпълнение спрямо длъжника Т. Н. Ч., като се направят справки за имущественото му състояние. С молба от **** г., взискателят е поискал да се пристъпи към изпълнение спрямо длъжника Т. Н. Ч., като се направят справки за имущественото му състояние. С молба от **** г., взискателят е поискал да се пристъпи към изпълнение спрямо длъжника Т. Н. Ч., като се направят справки за имущественото му състояние. С молба от *** г., взискателят е поискал да се пристъпи към изпълнение спрямо длъжника Т. Н. Ч., като се направят справки за имущественото му състояние. С молба от **** г., ищецът е поискал прекратяване на *** дело на основание чл. 433 ГПК, като е посочил, че вземането е погасено по давност. С ръкописно разпореждане от 19.05.2023 г., положено върху тази молба, без подпис, е отбелязан отказ да се прекрати делото, поради липса на основание, а по отношение на претендираната изтекла давност по ЗЗД – искането е оставено без разглеждане, поради липса на компетентност. От изпратена до ищеца Покана за доброволно изпълнение от 22.05.2023 г., е посочено, че с Разпореждане на **** ***** **** ищецът е конституиран като длъжник по *** дело. Такова разпореждане по **** дело, не се констатира да е изготвено.

По настоящото дело е била издадена Обезпечителна заповед, представена по изпълнителното дело с молба от ищеца, във връзка с което е постановено спиране на изпълнителното производство.

По делото е представено като писмено доказателство Удостоверение от 05.05.2023 г., изготвено от *****, в което е посочено, че **** г., е прекратено с постановление на *** от *** г., като ищецът е уведомен, че към дата 05.05.2023 г. същият не е длъжник по друго **** дело по описа на кантората на *** **** ****.

От приложената по делото Справка за образувани изпълнителни дела с изх. № 4385 от 04.10.2021 г., се установява, че по партидата на Н. Ч., в качеството му на длъжник, няма регистрирани висящи изпълнителни дела, като справката отразява вписванията към 04.10.2021 г. В Справка за образувани изпълнителни дела от 28.04.2023 г., отново е посочено, че по партидата на ищеца няма регистрирани висящи изпълнителни дела към дата 28.04.2023 г.

С писмо, изходящо от Служба „Архив“ при РС – П., настоящият съдебен състав, е уведомен, че ч. гр. д. № 19977/2010 г., е унищожено поради изтичане на 54 годишния срок на съхранение. Приложена е разпечатка от САС Съдебно деловодство, от която се установява, че срещу издадена заповед за изпълнение не е постъпило Възражение, като с Разпореждане от 12.01.2011 г. е разпоредено да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Ищецът е предявил иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. С отрицателните установителни искове за недължимост на суми по изпълнителните листове се цели установяване несъществуването на изпълняемото право. Предвид изложеното и доколкото ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, предявеният иск се явява допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество.

По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства се установява, че срещу *** на ищеца Т. Н. Ч., ЕГН ********** е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410, постановена по ч. гр. д. № 19977/2010 г. по описа на ПдРС, V гр. състав, по силата на която е разпоредено длъжникът Т. Н. Ч., да заплати на кредитора „Евн България топлофикация“ ЕАД сумата от 1592,25 лв. – главница, 167,12 лв. – обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 30.11.2010 г. до пълното й изплащане, както и сумата от 135,19 лв. – разноски по заповедното производство.

Разпечатката съдържа 24 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ecf1bff-d6f7-4842-b7fd-d9983690cfd1