Решение № 234 от 09.12.2021, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. С., 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Соня В. П. като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20212200100354 по описа за 2021 година

Предявен е регресен иск против прекия причинител на увреждането за заплащане на сумата 90 754.42 лв. лв., представляваща изплатено от Г. Фонд обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трето увредено лице в резултат на ПТП, виновно причинено от ответника, с правна квалификация чл. 288 ал.1, т.2, б.”а”, вр. с ал.12 КЗ /отм./ и цена - 90 754.42 лв.

В исковата молба се твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.) сега чл. 557, ал.1 ,т.2, б. “а”, КЗ, Г. фонд изплатил по щета №210270/11.09.2015г, обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 90 754.42 лева, присъдени с решене по гр.дело № 12406/2015г на СГС и в.гр.дело № 583/2018г на САС, в полза на пострадалата при ПТП на 18.10.2010г И.А.А.

Твърди се, че виновен за катастрофата била ответницата Р. Б. ХЮС., която управлявала лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ***, без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Същата била привлечена като трето лицепомагач на страната на ГФ, по предявените срещу фонда искове на пострадалата И.А.А. по които били образувани гр.дело № 12406/2015г на СГС и в-гр.дело №583/2018г на САС.

Твърди се, че на 18.10.2010г., ответницата управлявала лек автомобил „Ф.Г.“, с рег.№ ***, в гр.Б., по ул. „Т.Г.” и поради несъобразяване на скоростта на движение с атмосферните условия, видимостта, осветената част на пътното платно, характера и релефа на пътя, реализирала удар с бетонна шахта. От удара пострадала пътничката в автомобила И.А.А.

Твърди се, че в нарушение на чл. 249, вр чл.259 КЗ /отм/ ответницата управлявала увреждащия автомобил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Твърди, че И.А.А.претендирала от ГФ обезщетение за неимуществени вреди и по 1 претенцията й била образувана щета № 210270 от 11.09.2015г., но фондът отказал определяне на обезщетение поради непредставяне на достатъчно доказателства за основанието и размера на обезщетението. След отказа на фонда, против него бил предявен иск от И.А.А. по който било образувано гр.д. № 12406/2015г. на СГС и в.гр.д. № 583/2018г. на САС. Въз основа на постановените по тези дела решения, фондът се снабдил с изпълнителни листи, послужили за образуване на и.д.№ 615/17г на ЧСИ С.Д..

Твърди, че на 25.09.2017г., след наложен запор по изпълнителното дело, ГФ изплатил сумата 85 427.00 лв. по сметката на ЧСИ, от които: 66 000 лв.- главница, 12 398.50 лв. законна лихва, 7029.14 лв. – разноски по изпълнението.

Твърди, че на 10.02.2020г. ГФ заплатил по сметка на СГС разноските по делото в размер на 2640 лв - д.т. и 176.78 лв. разноски за вещо лице.

Твърди, че на 29.09.2020г. ГФ заплатил по сметка на АД „Ч.П.И.” сумата 2510 лв- – адвокатско възнаграждение.

Твърди, че ответницата била поканена да възстанови на ГФ изплатените суми, но до днес не е погасила задължението си.

Моли, на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 КЗ (отм), сега чл. 558, ал. 7 КЗ, да бъде осъдена ответницата да им заплати на сумата 90 754.42 лв, представлява изплатеното от Г. фонд обезщетение за неимуществени вреди по щета №210270/11.09.2010г., която сума е присъдена по гр.дело № 12406/2015г на СГС и в.гр.дело № 583/2018г. на САС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира разноски, в т.ч. за юриск. възнаграждение.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

В с.з. ищецът ред.призован, не се представлява от законен или упълномощен представител, но с молба подадена от пълномощник в деня преди първото с.з., се поддържа предявения иск и се иска неговото уважаване в пълен размер, ведно със законната лихва и разноските по делото.

В с.з.ответницата Р. Б. ХЮС., ред.призована, се явява лично. Оспорва предявения иск изцяло и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че не тя е управлявала процесния автомобил, а мъжа на пострадалата при ПТП И. И. А.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 18.10.2010г, около 19.45часа, ответницата Р. Б. ХЮС. управлявала лек автомобил „Ф.Г.“, с рег.№ ***, в гр.Б., по ул. „Т.Г.” и поради несъобразяване на скоростта на движение с атмосферните условия, при дъждовно време , не успяла да овладее автомобила, излязла от пътното платно и се ударила в бетонна шахта. От удара пострадала пътничката в автомобила И.И.А., която получила множество телесни увреждания.

Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица №,11973/21.10.2010г, в 2 който е отразено, че Р. Б. ХЮС. е неправоспособен водач, а по отношение на лек автомобил „Ф.Г.“, с рег.№ *** няма сключена застраховка „гражданска отговорност“ По случая е образувано ДП № 590/2010г на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВРБ., което е прекратено с Постановление на Прокурора от 27.05.2011г, на основание чл. 199 ал.1 НПК, и чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл. 24 ал.1 т.9 НПК –по молба на пострадалото лице И.И.А..

Тъй като по отношение на увреждания автомобил ответника нямало сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, И.И.А. потърсило от Г. Фонд обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, претърпени в резултат на получените при процесното ПТП телесни увреждания.

По образуваната щета № 210270/11.09.2015г, фондът отказал за изплати обезщетение на пострадалата И. А., поради наличие на висящо гр.дело № 12406/2015г по описа на СГС.

С решение от 05.07.2017г, постановено по същото дело, съдът е осъдил Г. фонд да заплати на И.И.А. сумата 66 000, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания от получени при ПТП на 18.10.2010г, телесни увреждания: травматичен шок, счупване на таза, на лявото бедро, на лявата подбедрица, на лъчевата кост, пролапс на ректума през половия орган, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2015г до плащането, като искът по чл. 288 ал.1 т.2 б.А“ КЗ/отм/ до пълния размер от 140 000лв е отхвърлен, както и иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД за периода 18.10.2010-11.11.2015г.

Със същото решение, ГФ е осъден за заплати на адвокатското дружество “Ч., П. и И.“ адв. възнаграждение в размер на 2449.54 с ДДС, а по сметка на СГС- държавна такса от 2640лв и 176.78лв- депозити за експертизи.

Решението е постановено при участието на Р. Б. ХЮС. , като трето лице-помагач на страната на ответника Г. Ф.

С решение № 1865/17.06.2018г по в.гр.д. № 583/2018г по описа на САС, е отменено първоинстанционното решение само в частта за разноските, като Г. фонд е осъден за заплати допълнително на адвокатско дружество “Ч., П. и И.“ сумата 60.46лв адв.възнаграждение за процесуално представителност пред СГС.

В останалата част, решението е потвърдено.

Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели в мотивите на своите решения, че към датата на ПТП - 18.10.2010г, процесния автомобил „Ф.Г.“, с рег.№ *** не е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност“ за автомобилистите, а управлявалата го Р. Б. ХЮС. не е притежавала свидетелство за управление на автомобил.

Въз основа на влязлото в сила решение по гр.дело № 12406/2015г на СГС, са издадени два изпълнителни листа.

Първият е издаден в полза на И.И.А. за сумата 66 000лв, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2015г до окончателното плащане.

Вторият е издадена в полза на адвокатско дружество “Ч., П. и И.“ за сумата 2510лв, 3 представляваща адв. възнаграждение.

Въз основа на издадените изпълнителни листи е било образувано изп.дело № 615/2017г по описа на ЧСИ С.Д. с рег. № 917 и район на действие ОС-Смолян, по което дело ЧСИ наложил запор върху банковите сметки на ГФ.

След наложения запор, на 25.09.2017г Г. фонд е изплатил по сметка на ЧСИ С.Д., сумата 85 427.64лв, от която: 66 000лв- главница, 12 398лв- лихва и 7029.14лвразходи по изпълнението Отделно от тази сума, на 29.09.2020г, ГФ е платил адв.хонорар на адвокатското дружество “Ч., П. и И.“ в размер на 2510лв, а с платежни нареждания от 10.02.2020г, са платени разноските, които ГФ е осъден за заплати по гр.дело №,№ 12406/2015г по описа на СГС, а именно: държавна такса - 2640лв и разноски за вещи лица- 176.78лв.

Така общо платената сума от Г. Фонд по изп.дело № 615/2017г на ЧСИ С.Д. възлиза на 90 754.412лв.

Видно от приложената към исковата молба справка, изплатената от Г. Фонд сума по изпълнителното дело с взискател И.И. е в размер на 90 754.42лв и включва:

66000лв- главница ; 12 398лв- начислена лихва; 7029.14лв - разходи по съдебното изпълнение; 2510лв- адв. хонорар на адв.дружество; сумите 2640лв и 176.78лв. - разноски, които ГФ е осъден за заплати по сметка на СГС/ държавна такса и разноски за вещи лица/.

На 11.03.2021 г. Г. Фонд е изпратил регресна покана до ответницата, с която я уведомява, че е изплатил на И.И.А. по гр.дело № 12406/15г на СГС сумата 90754.42 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени от ответницата, като водач на МПС „Ф.Г.“, с рег.№ *** „управлявал автомобила без задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите , и я кани в едномесечен срок да възстанови сумата.

Поканата не е връчена на ответницата, тъй като не е намерена на адреса.

До приключване на съдебното дирене по настоящото дело, тя не е възстановила на фонда претендираната сума.

Тази фактическа обстановка бе установена от събраните по делото писмени доказателства, ценени като допустими, относими и неоспорени.

Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 288 ал.1 т.2 б.“А“. вр. с ал.12 от КЗ /отм/ и цена – 90 754.42 лв.

Предявена е регресна претенция от Г. Фонд против прекия причинител на увреждането за заплащане на сумата 90 754.42лв, представляваща изплатено от Г. фонд обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания , претърпени от И.И.А. в резултат на получени телесни увреждания при ПТП на 18.10.2010г , причинено виновно от ответницата, която е управлявала лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ***, без 4 сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ за автомобилистите.

Искът е допустим, а разгледан по същество – основателен и доказан.

Разпоредбата на чл. 288 ал.1т.2 б.“А“, вр. ал.12 КЗ/отм/ регламентира правото на регресен иск на Г. фонд, който встъпва в права на третото увредено от ПТП лице, на което е изплатил съответното обезщетение, срещу прекия причинител на вредата.

Основанието на този регресен иск е реалното изплащане на обезщетението от Г. фонд на третото увредено лице.

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже,че е платил обезщетение на правен субект, който от своя страна има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, както и че към момента на причиняване на вредите, деликвентът е нямал сключена задължителна застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Ответникът следва да докаже, че е възстановил на фонда обезщетението, изплатено в полза на третите увредени лица или че е имал задължителна застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Безспорно е установено по делото, че ГФ е изплатил общата сума 90754.42лв. на пострадало от деликта лице, включваща главница, лихви, съдебни разноски и разноски по изпълнителното производство.

Не е спорно по делото, че е нямало сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност“ за автомобила, с който е причинено ПТП, валидна към датата на настъпване на ПТП – 18.10.2010г.

Ответницата не оспорва, че е неправоспособен водач, тъй като не притежава свидетелство за управление на автомобил.

Тя оспорва наличието на деликт, а именно: деяние, неговата противоправност, авторството и вината, твърдейки, че не тя е била водача на процесния автомобил, с който е реализирано ПТП, в което е пострадала И.И.А., а нейния мъж.

Въпросът за липсата на застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите и кое лице е управлявало увреждащия автомобил, е изследван и решен от съда, разгледал иска, по който е образувано гр.д. № 12406/2015г по описа на СГС и в.гр.д. № 583/2018г по описа на САС.