Протокол № 227 от 15.11.2023, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 227 гр. Пещера, 15.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Т.ка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Административно наказателно дело № 20235240200132 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Жалбоподателят А. Т., редовно уведомен, се явява лично. Като процесуален представител за него се явява адв. Т. А., редовно упълномощен.

Ответникът по жалбата Началникът на РУ „Полиция“ – гр. Пещера гл. инсп. К.Р, редовно уведомен, не се явява.

АДВ. А. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпило е писмо от РУ-Пещера, ведно със заверени копия от преписка по Заповед за задържане на лице с Рег. № 315зз76/29.08.2023 г.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпило е писмо от Окръжна Прокуратура – Пазарджик, Окръжен Следствен Отдел, в което се сочи, че ДП№ 69/2023 г. е образувано за престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК и към момента няма привлечени обвиняеми лица, не е налагана и мярка за неотклонение.

АДВ. А. – Уважаема госпожо Съдия, от името на доверителя ми заявявам, че поддържаме изцяло жалбата, както сме я депозирали.

Поддържаме и доказателственото искане за разпит на един свидетел, с който 1 ще установяваме фактическата обстановка. Други искания на този етап нямаме. Атакувана е Заповед за задържане на лице с Рег. № 315зз76/29.08.2023 г.

По доказателствата и на основание чл. 283 НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото писмо с вх. № 4820/11.10.2023 г. от Окръжна Прокуратура – Пазарджик, Окръжен Следствен Отдел.

ПРИЛАГА по делото заверени копия от преписка по Заповед за задържане на лице с Рег. № 315зз-76/29.08.2023 г.

ДОПУСКА до разпит свидетеля.

Сне се самоличността му както следва:

СВ. Д.Г.К – 50 г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство с жалбоподателя, служител в РУ - Пещера.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля, както следва:

СВ. К., със снета самоличност – Работя в РУ - Пещера като полицейски служител, патрулен автомобил. На 29.08.2023 г. бяхме на работа. Това ми беше първата дневна смяна. Бяхме с А. Т. – само двамата. Аз съм патрул, а той е автоконтрольор в гр. Пещера. Смяната започна в 07.00 ч. до 19.00 ч. – 12-часова е. В 8.30 ч. бяхме на служебно съвещание. На съвещанието, което е задължително за полицаите, които са на смяна да присъстват, видяхме, че има някакво момиче с униформа, но без пагони. Това означава, че тя е стажант, а няма полицейски правомощия, обучава се. След това излязохме от съвещанието, отидохме до патрулния автомобил, но началникът на РУ Пещера - К.Р ни спря и ни каза, че това момиче трябва да бъде с нас. Той ни го представи с обяснения, че лицето трябва да стои в патрулния автомобил, но не може да извършва никакви полицейски дейности, единствено и само да наблюдава. При тръгването от Районното Управление, около 9.30 часа, направихме обход на града, но ни звънна дежурният и каза, че трябва да проверим първо Общината, защото има сигнал и да окажем съдействие на Община-Пещера. В 10 ч. без 15 м. бяхме пред Общината, изчакахме архитекта - една жена и трябваше да отидем до адрес. Бяхме с полицейските униформи, с цялото оборудване – всичко, което ни се полага при изпълнение на полицейските ни задължения. Отработихме сигнала до 11,10 - 11,15 часа някъде. След това я върнахме архитектката до Общината. Тогава ни звънна дежурният за втори сигнал. След това имахме и трети сигнал. Двамата с 2 колегата ги отработваме сигналите, а лицето стажант седеше в колата.

Писмени доказателства за присъствието на този стажант нямаше. Тя не беше пълноправен член на екипа, не сме инструктирани писмено какво да правим.

Просто като излизахме от съвещанието, ни каза, че трябва да е с нас. Просто ние бяхме на смяна, нямаме някакви документи за правоспособност за обучаване на стажанти. Предполагаме, че лицето е било прикрепено към нас, защото в този ден сме били на работа, без да имаме писмен документ. В информационната карта към нарядните дневници я вписахме малко по-късно, защото тя е в автомобила. В самата карта бяхме само аз и А. Т.. Тя е вписана в нарядния дневник, но сутринта в 7 часа я нямаше. В 9.30 ч., когато се качи, тогава я вписахме - няма как иначе. Не си спомням кой я вписа в дневника. Аз съм старши на ППД, А. Т. е старши на КАТ. Той работи с таблет. Моите сигнали са всякакви други, без КАТ. Отговарям за всички сигнали, но без КАТ. Самото вписване го направих аз. Тя не е КАТ, тя е ППД. Отработихме още 2 сигнала. Имахме сигнал за починал човек на кръстовището на кръговото за гр. Брацигово, но такъв не беше установен. Просто му беше лошо на човека и нямаше проблем. Беше спрял отстрани колата. Някой гражданин се беше обадил. След това оказахме съдействие на ФСМП Пещера за буйстваща жена в кв. „Луковица“. Вече стана около 12.20 часа.

Беше след 12 часа на обяд и отидохме да обядваме в Районното Управление имаме си почивка. Лицето беше с нас. Обяснявахме й какво става, защото ще се среща в бъдеще с такива сигнали. На всеки сигнал съм й обяснявал какво правим. Не сме влизали с пререкания с нея. Лицето, при влизане в автомобила, сама се представи как се казва и започнахме обучението й.

Отидохме да обядваме, обядвахме, а тя изчезна след това. Стана 13 ч. - 13 ч. и нещо, но нея я нямаше и отидохме при дежурния. Казахме, че трябва да излизаме. Тръгнахме да излизаме, а той каза да изчакаме. Дойде началникът на Охранителна Полиция - Стоян Пейчинов и ни обясни, попита ни къде е стажантката, казах, че не знам, че я чакаме. Казах, че имаме задължения и трябва да тръгваме. Каза ни да не излизаме, а да чакаме. Просто чакахме.

Казаха, че нямаме право да напускаме РУ. Това беше, докато сме на работа.

Това ни го каза Стоян Пейчинов - да не напускаме, понеже началникът е казал така да не напускаме РУ до второ нареждане. Около 16 часа ни разделиха с Т. в отделни стаи - да не сме заедно. Казаха ни да се разделим – единият да стои в стаята, а другият да отиде в съседната стая. Служебното ни оръжие и цялото оборудване си беше в нас. Картите си бяха в нас, бяхме с униформи, имахме белезници, палки. Ние взехме да се чудим какво става, какъв е проблемът.

Друг път такова нещо не се е случвало. Казаха, че още не знаят. Питах как ни спират от работа и какво правим тук 3 часа, а те не знаят. Към 17 ч. и 15-20 м. пристигна началникът К.Р и каза, че трябва да бъдем задържани. Уведоми ни устно, че трябва да бъдем задържани. Питах го сериозно ли говори, на базата на какво да ни задържат? Той каза, че са наредили от Пазарджик. Това се случва в Полицейското Управление. Бяхме задържани. При задържането ни взеха оръжието по нареждане на К.Р, началникът лично ни каза да предадем 3 служебните оръжия, полицейските карти, както и че ще ни бъде извършен обиск. Направиха ни обиск, както си е едно задържане, иззеха ни оръжията, картите. Всичко, което трябваше ни съставиха, но ние не бяхме съгласни и не подписахме. Попитахме за какво ни задържат. Ние не знаем за какво ни задържат. Казаха, че ще разберем. Така - до другия ден. Задържаха ни за 24 часа. Заведоха ни за извършване на медицински преглед. Стана ни лошо и на двамата, бяхме шокирани, те не ни обясняват за какво ни задържат. Дойде екип, прегледа ни, бяхме с високо кръвно налягане, бяхме вдигнали захарта.

А. беше с доста високо кръвно налягане, с висок пулс, висока кръвна захар имаше. Закараха ни в Болницата „Здраве“ под наблюдение с 4-ма колеги, които да ни пазят. Конвоираха ни и оставиха 4 човека да ни охраняват. Не ни беше даден екземпляр от Заповедта за задържане по ЗМвР. Не пожелахме екземпляри. Не сме се и подписали. Аз много пъти като полицейски служител съм издавал такава заповед за задържане, известна ми е процедурата. По принцип, ако не си го подписал, не би трябвало да ти дадат екземпляр. Ако не сме го подписали, аз мога да го получа, но нямахме такива екземпляри. Не са ни връчвали нито на него, нито на мен. Протокол от личен обиск на лице също не ми е връчван. До 16.30 часа на 30 август 2023 г. стояхме в Болницата.

След това бяхме повикани в РУ – Пещера, бяхме конвоирани. През цялото време 4 човека ни пазеха. Беше ни ограничено правото на придвижване, нямахме телефони. Бяхме в пълно неведение. Охраняваха ни двама човека от РУ-Пещера и 2-ма от Пазарджик. Извикаха специално от конвоя в Пазарджик да дойдат като подсилваща група. А. Т. живее в гр. Септември. Т. никога не е имал нарушения на служебната дисциплина. От 11 г. е служител. Изцяло в РУ-Пещера е служител през тези 11 г. Много добре го познават ръководството на РУ-Пещера и мен ме познават. Никога не е имал наказания, не е имал нарушения. Не са ни обяснявали правата, които имахме. Те просто не се срещнаха с нас. Казаха ни, че имаме право на адвокат, но засега не ни трябва. Пред нас не е документирано, че са ни прочетени правата. То стана много странен вид задържане. За гражданин така никога не е ставало в цялата ни работа. Като полицейски служител заявявам, че никога не е извършвано задържане за 24 часа по този начин. Ние сме екип с Т. и той не е правил така.

Няма как сами да задържим някой, ние сме екип повече от 7-8 години. Ние се чудехме какво става. Разбрахме на следващия ден от колеги какво се случва, че е образувано срещу нас следствено дело. Никой не ни е обяснил. Ние не повярвахме, не знаме какво правим там. Не са провеждани до ден днешен действия по това следствено дело с нас – нито сме разпитвани, все едно не се е случвало това нещо. Никой не ни е призовавал, не са извършвани следствени действия нито с мен, нито с Т. - все едно не се е случвало това.

Оттогава, а и към настоящия момент и двамата работим като полицейски служители. Оръжията и картите ни бяха върнати на следващия ден в 17 часа.

Обясненията бяха много странни. Бившият зам. директор на Дирекцията ни ги даде тези обяснения - той лично дойде от Пазарджик – комисар Гайков.

Каза: „Момчета, ще извинявате, ама така станаха работите“. Буквалните му 4 думи бяха: „Момчета ще извинявате, но така се получиха нещата. Картите и пистолетите да им бъдат върнати!“. Това се случва в Полицейското Управление в Пещера. В момента пак сме на работа. Не сме отстранявани от длъжност. Върнаха ни всичко и все едно не се е случило. В момента аз съм в болнични, защото ми разбиваха камък, а Т. също беше в болнични с бронхопневмония, но ходим на работа - не сме отстранени, все едно никога нищо не се е случвало. Предполагам, че болничните ни имат отношение със задържането ни. Жените ни не повярваха, помислиха, че ги лъжем като казахме, че сме задържани. Питаха за какво, казахме, че не знаем за какво. От 28.08., до сега, официално никой нищо не ни е казвал защо сме задържани.

Има подмятания от колеги, че имало срещу нас оплакване от стажантката.

Никой не ни е запознал с докладни, с жалби. Не сме разбрали подробности.

Казахме, че имало оплакване от стажантката срещу нас. Ние почти не сме говорили с нея. Това в последствие от колеги го чухме. Това е прецедент в България, а не само в РУ-Пещера, няма такъв случай. Поне ние не знаем да има такова нещо. Никой не е санкциониран, ако е имало оплаквания от колеги срещу някой. Ние сме първи. Оттогава все едно не се е случило. Не знаем защо лично дойде зам. директорът да ни поднесе извинения и да разпореди да ни върнат оръжията. Имахме протокол, когато предадохме оръжията, значките и картите. Не сме имали екземпляр.

АДВ. А. – Нямам повече въпроси към свидетеля. Няма да соча други доказателства. Нямам искания. Моля да се приключва делото. Представям списък на разноските.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО НА ДЕЛОТО.

АДВ. А. – Уважаема г-жо Съдия, от името на жалбоподателя моля да постановите съдебно решение, с което да отмените Заповед за задържане на лице с Рег. № 315зз-76/29.08.2023 г., издадена от гл. инсп. Камен Радков Радев - началник на РУ - Пещера. Моля да постановите решението си, като вземете предвид изложеното в уточняващата молба по делото, която беше подадена и събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства. Моля да приемете писмените ми бележки. Претендираме, присъждане на разноските, съобразно представения списък.