Решение № 43 от 29.12.2022, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Г.Т., 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно наказателно дело № 20223220200182 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба на С. И. И. с ЕГН – ********** от с. М., общ. Г.Т., обл. Д., ул. „***, срещу Наказателно постановление № 22-0265000240/27.07.2022г. на Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д..

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200/двеста/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за 6/шест/месеца.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, и като такова следва да бъде отменено.

Административнонаказващият орган не се явява, не се представлява, прилага становище по жалбата, в което излага доводи, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт 1 за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вменените му нарушения.

Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна, следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателят на 14.06.2022г. в 15:55 часа по път 9701, в посока от с. М. към кръстовището с пот 9002, управлява лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.

№ ***, негова собственост, като при извършена проверка непосредствено на кръстовището се установило че МПС-то е с прекратена регистрация на 17.05.2022г.

Актосъставителят приел, че жалбоподателя управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласните доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля В. Д., актосъставител, и на свидетеля Г. А., които са в унисон и със събраните по делото писмени доказателства. Тя не се оспорва и от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните 2 правила. Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран.

Жалбоподателят не оспорва нарушението, но навежда доводи, че не е знаел, че автомобилът е с прекратена служебно регистрация.

Дори и да се приеме, че не е знаел, че следва да пререгистрира автомобилът, то незнанието на закона никога не може да служи извинително за нарушаващият го. Последният е правоспособен водач на МПС.

Съобразно ЗДвП, а именно при промяна на регистрирано превозно средство в 30 – дневен срок праводателят и преобретателят предоставят на съответното структурно звено по регистрация при „Пътна полиция“ копие от договора за прехвърляне на собствеността. Според Наредба № I–45/ 24.03.2000г. с промени обнародвана в ДВ бр. 48 от май 2020г. – чл. 4, ал.1 „Собственикът е длъжен да представи превозното средство, необходимите документи в определения срок за регистрация, промяна на регистрация или прекратяване на регистрацията“. В случай, че не отразите промяна на собствеността пред компетентните органи следва служебна дерегистрация.

Жалбоподателят е придобил автомобила и е бил наясно, че следва да предостави автомобила за отразяване на промяна на собствеността, което не е сторил,а е заминал в чужбина, което обстоятелство не го оневинява. При завръщането си същият не е предприел незабавно мерки относно регистрацията, а продължил да управлява автомобила.

Ето защо съдът намира, че жалбоподателя е извършил посоченото административно нарушение.

Правилно е квалифицирано деянието, като нарушение, за което следва на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП да се вмени на жалбоподателят административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП визира, че „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“.

3

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателят. При определяне размера на наказанието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН и е наложил минимално предвиденото в правната норма наказание.

По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение. Жалбоподателят е управлявал не регистрирано МПС в продължение на около месец.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0265000240/27.07.2022г. на Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – - Д., с което на С. И. И. с ЕГН – ********** от с. М., общ. Г.Т., обл. Д., ул. „***, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200/двеста/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за 6/шест/месеца.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 4