Определение № 4660 от 17.09.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1873/2026
- Вид
- Определение № 4660
- Подписан
- 17.09.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- Иванка Димитрова Дрингова, мл.с. Ивайло Максимов Младенов, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 435 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4660 гр. Варна, 17.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: И.ка Д. Дрингова
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501873 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 52378/30.06.2026 г., подадена от „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 срещу решение №
2314/08.06.2026 г., постановено по гр. д. № 20253110101383/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, XVIII състав.
С обжалваното решение Н. М. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на И. Д. Б., ЕГН ********** сумата от 4458.26 евро /четири хиляди четиристотин петдесет и осем евро и двадесет и шест евроцента/, представляваща равностойността на 8719.60 лева /осем хиляди седемстотин и деветнадесет лева и шестдесет стотинки/ – разликата между полученото застрахователно обезщетение и действителната стойност на имуществените вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка **, рег. № ********, увреден в резултат на ПТП, причинено на 27.05.2024 г. на Т-образно кръстовище, намиращо се непосредствено след поделение на ВМС по пътя гр.
Варна - с. Каменар, посока гр. Добрич по вина на Н. М. Д., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 03.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 45 ЗЗД, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 4458.26 евро /четири хиляди четиристотин петдесет и осем евро и двадесет и шест евроцента/, представляваща равностойността на 8719.60 лева /осем хиляди седемстотин и 1 деветнадесет лева и шестдесет стотинки/ до претендирания размер от 4679.40 евро /четири хиляди шестстотин седемдесет и девет евро и четиридесет евроцента/, представляваща равностойността на 9152.12 лева /девет хиляди сто петдесет и два лева и дванадесет стотинки/.
С решението Н. М. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на И. Д. Б., ЕГН ********** сумата от 448.17 евро /четиристотин четиридесет и осем евро и седемнадесет евроцента/, представляваща извършени разноски по ч. гр. д. № 2103/2024 г. на РС-Добрич, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 769.02 евро /седемстотин шестдесет и девет евро и два евроцента/, представляваща извършени разноски по исковото производство - гр. д. № 20253110101383/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Със същото решение „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД ЕИК 121265177 е осъдено да заплати на Н. М. Д., ЕГН ********** сумата от 4458.26 евро /четири хиляди четиристотин петдесет и осем евро и двадесет и шест евроцента/, представляваща равностойността на 8719.60 лева /осем хиляди седемстотин и деветнадесет лева и шестдесет стотинки/ – разликата между полученото застрахователно обезщетение и действителната стойност на имуществените вреди, причинени на собствения на И. Д. Б., ЕГН **********, лек автомобил марка **, рег. № ********, увреден в резултат на ПТП, причинено на 27.05.2024 г. на Т-образно кръстовище, намиращо се непосредствено след поделение на ВМС по пътя гр. Варна - с. Каменар, посока гр. Добрич по вина на Н. М. Д., както и сумата от 448.17 евро /четиристотин четиридесет и осем евро и седемнадесет евроцента/, представляваща извършени от И. Д. Б. разноски по ч. гр. д. № 2103/2024 г. на РС-Добрич, ПРИ УСЛОВИЕ че Н. М. Д., ЕГН **********, ЗАПЛАТИ на И.
Д. Б., ЕГН **********, сумата от 4458.26 евро /четири хиляди четиристотин петдесет и осем евро и двадесет и шест евроцента/, представляваща равностойността на 8719.60 лева /осем хиляди седемстотин и деветнадесет лева и шестдесет стотинки/, присъдена по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, както и сумата от 448.17 евро /четиристотин четиридесет и осем евро и седемнадесет евроцента/, представляваща присъдени в полза на И. Д.
Б. разноски по ч. гр. д. № 2103/2024 г. на РС-Добрич, на основание чл. 435 КЗ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на 2 страната на ответника Н. М. Д., ЕГН ********** - „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Възраждане“, ***, ет. 5.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните осъдителни части. Основните оплаквания са насочени срещу начина, по който първоинстанционният съд е определил размера на вредите. Въззивникът твърди, че заключението е необосновано, тъй като вещото лице е определило пазарната стойност на автомобила въз основа на оферти от интернет сайтове за продажба на употребявани автомобили, без да съобрази дали посочените автомобили са действителни пазарни аналози на същия. Излага се, че вещото лице е използвало оферти с цени от 4800 евро до 8200 евро, като в съпоставката са включени автомобили с различна скоростна кутия, различен пробег и различни характеристики, при диапазон на пробега от 69 170 км до 188 000 км. В жалбата се сочи още, че вещото лице е достигнало до средна стойност от 6087,37 евро, която впоследствие е увеличило с 18,67 %, за да определи стойност към датата на застрахователното събитие от 7223,88 евро, без според въззивника да е изложена достатъчна и убедителна методическа обосновка за това увеличение. Отделно от това във въззивната жалба се излагат оплаквания срещу присъждането на сумата от 448,17 евро, представляваща разноски по ч. гр. д. № 2103/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич, и срещу възлагането на тази сума върху него по обратния иск. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приложил чл. 429, ал. 5 от КЗ относно разноските. Според въззивника тази разпоредба не обосновава задължение за застрахователя да възстановява разноски по отделно производство по обезпечаване на доказателства, в което той не е участвал и по отношение на което не е имал процесуална възможност да влияе върху необходимостта от извършването на разноските и върху техния размер.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част , както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Н. М. Д., чрез адв. И. В.. В отговора се изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна в частта досежно уважения обратен иск и присъдените разноски по ч. гр. д. № 2103/2024 г. по 3 описа на Районен съд – Добрич. Въззиваемият Н. М. Д. поддържа, че при уважаване на главния иск за застрахования възниква право да получи от застрахователя дължимото застрахователно обезщетение в рамките на застрахователната сума и покритието по застрахователния договор. Поради това счита, че обратният иск правилно е уважен за размера, установен като дължим по главния иск, при условие че той заплати присъдените суми на увреденото лице. По отношение на разноските по обезпечителното производство въззиваемият Д. поддържа, че същите следва да бъдат понесени от застрахователя, тъй като са присъдени в полза на увреденото лице във връзка с установяване на гражданската отговорност на застрахования.
Позовава се на чл. 429, ал. 5 КЗ, като сочи, че застрахователят е бил привлечен в исковото производство като трето лице – помагач на страната на ответника.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от И. Д. Б., чрез адв. В. К.. С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Въззиваемият Б. поддържа, че след конституирането на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД като страна в исковото производство застрахователят е могъл да възрази срещу претендираните от увреденото лице разноски по обезпечителното производство, поради което правото му на защита не е било ограничено. В отговора се сочи още, че именно производството по обезпечаване на доказателства е установило, че извършената от застрахователя оценка е недостатъчна за възстановяване на автомобила в състоянието му преди ПТП. Поддържа се, че доводите във въззивната жалба относно ограничаване правото на защита на застрахователя са неоснователни. Въззиваемият Б. счита, че от събраните писмени доказателства и от приетите по делото съдебно-автотехнически експертизи се установява основателността на предявената претенция.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и претендира разноски за въззивното производство.
Във въззивната жалба и в постъпилите отговори не са направени искания за събиране на нови доказателства във въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и 4 чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 52378/30.06.2026 г., подадена от „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 срещу решение № 2314/08.06.2026 г., постановено по гр. д. № 20253110101383/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, XVIII състав, в обжалваните части.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2026г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговорите на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. ***, ел. поща: [email protected].
Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5