Определение № 1880 от 09.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1880 гр. София, 09.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002100914 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Оразувано е по касационна жалба на С. А. С., действащ чрез процесуалния си представител адвокат П. Ц. Н. от АК - Р., срещу въззивно решение № 1245 от 31.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1373/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 399 от 21.01.2025 г. на СГС, Първо ГО, по гр. д. № 3179/2022 г., с което по иск на С.

И. С. е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключеният на 03.12.2019 г. между И. С. С. и С. А. С. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/03.12.2019 г. на нотариус Е. Е., с предмет - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] с площ 67,63 кв. метра, избено помещение № 9 с декларирана площ 7,02 кв. м., както и 0,772% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото като С. А. С. е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл.

3 ЗЗД да върне на С. И. С. в качеството му на наследник на И. С. С. недвижимия имот, предмет на договора, индивидуализиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/03.12.2019 г. на нотариус Е. Е..

1

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано и явно несправедливо към касатора. По изложени съображения се моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искови претенции.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

На първо място твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Налице ли е основание за разваляне на договор за издръжка и гледане при установено минимално, инцидентно и несъществено неизпълнение на задължението на приобретателя?

2. Следва ли да се изследва общото поведение на приобретателя по договор за издръжка и гледане, а не отделни несъществени пропуски?

Сочи следната съдебна практика: решение № 20393/11.11.2024 г. по гр. д. № 65966/2022 г. на СРС; ТР №122/01.12.1986 г. на ОСГК на ВКС, решение № 29/2012 г. на ВКС, решение №171/2016 г. на ВКС, решение № 137/2019 г. на ВКС.

На следващо място се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – (за развитие на правото) по въпроса какво е съдържанието и обемът на задължението за издръжка и гледане и кога неизпълнението има характер на съществено, респ. на несъществено по смисъла на чл. 87 ал. 4 от ЗЗД. Според касатора е налице необходимост от уеднаквяване на критериите за съществено неизпълнение при договор за издръжка и гледане във връзка със случаи на минимално или инцидентно неизпълнение.

Извън изложеното, касаторът твърди, че решението е очевидно неправилно като обосновава това основание за допускане на въззивното решение на касационен контрол с твърдения за необсъждане от страна на съда на всички доказателства по делото; изолирани и незначителни пропуски на приобретателя са приети като основание за разваляне на договора за издръжка и гледане; мотивите на въззивния съд са вътрешно противоречиви, а правните изводи - необосновани.

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от ищеца - С. И.

С., който оспорва касационната жалба като неоснователна по изложени в отговора съображения.

2

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е приел за безспорно, че на 03.12.2019 г. И. С. С., в качеството му на прехвърлител и С.

А. С., в качеството му на приобретател са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № ***/03.12.2019 г. по описа на нотариус Е. с район на действие СРС, който договор има за предмет придобиване право на собственост по отношение на недвижим имот: самостоятелен имот в сграда с идентификатор ***., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] апартамент № ***, с площ 67,63 кв. м., ведно с избено помещение № 9 и 0,772% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Въззивният съд е посочил, че прехвърлителят си е запазил пожизнено право на ползване на имота, а приобретателят се е задължил да го гледа и издържа, като му осигурява нормални условия за живот, какъвто е водил до момента, докато е жив.

Съдът е отбелязал, че ищецът е син и наследник по закон на И. С. С., както и че последният е починал на 18.02.2022 г. Очертал е твърденията на страните в исковата молба и в отговора на исковата молба

Въззивният съд се е позовал на ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС, че при смърт на кредитора върху неговите наследници преминава имущественото право да търсят разваляне на договора за издръжка и гледане при негово неизпълнение по отношение на починалия прехвърлител, до размера на тяхната наследствена квота, като е достигнал до извода, че ищецът като наследник по закон на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане има право след смъртта на своя наследодател да търси разваляне на договора за издръжка и гледане поради твърдяно неизпълнение, в пълен размер, каквито са неговите 3 наследствени права по отношение на наследството, оставено от И. С..

Въззивният съд е изложил правните разрешения по отношение на обема и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, като е посочил, че те следва да се определят от постигнатото между страните съгласие, а при тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Съдът е посочил съдебна практика - решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., II г. о. на ВКС, решение № 70 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на III г. о.

ВКС, решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. IV г. о. на ВКС.

Според въззивния съд в случая постигнатото съгласие за грижи е обща по характер уговорка: „да гледа и издържа прехвърлителя, като му осигурява нормални условия за живот, какъвто е водил до момента, докато е жив“, поради което се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, които включват грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (решение № 20/22.07.2015 по гр. д. №1853/2014 IV г. о. на ВКС).

Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, както е в случая, според въззивния съд се определя от действителните нужди на кредитора - при съпоставката между договорено и изпълнено съдът следва да съобрази нуждите и възможностите на кредитора, неговото физическо, здравословно състояние, възраст и необходимост за обгрижване, а неизпълнението - независимо дали е неточно или непълно в количествено или качествено отношение, освен ако е незначително, е основание за разваляне на договора за прехвърляне на право на собственост срещу издръжка и гледане.

Въззивният съд е посочил, че в рамките на предявения в настоящото производство иск за разваляне на договора в тежест на ответника е да докаже, че е предоставял на бащата на ищеца ежедневно издръжка във формата, в която са постигнали съгласие - в пари, както и че в натура е предоставял грижи в обем, който е бил достатъчен за задоволяване на нуждите му, включително и с оглед на здравословното му състояние или че прехвърлителят е отказал да приеме грижата в натура неоправдано и така се е погасило задължението му за 4 предоставяне на грижа.

За да достигне до извод от какви грижи се е нуждаел И. С. по време на изпълнението на договора, въззивният съд се е позовал на заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза на д-р Г. О. (невролог) и д-р Д.

М. (кардиолог). Посочил е, че според вещите лица починалият е страдал от мултиинфарктна енцефалопатия в неврологичен план и артериална хипертония трети стадий, исхемична болест на сърцето, хронична застойна сърдечна недостатьчност – вещите лица са категорични, че констатираните заболявания изискват редовни прегледи от личния лекар, респ. специалисти, с цел проследяване текущото състояние на пациента, назначаване на медикаментозно лечение и контролирането му.

Въззивният съд е обсъдил показанията на доведения от ответника свидетел В.

Й., който разказал, че с ответника се познават от деца; няколко пъти е ходил в апартамент в[жк], не може да посочи точно адреса, но дава негово описание; в този дом ответникът живеел повече от 10 години преди разпита; гледал възрастния човек В.; посещавал е апартамента при обзавеждането, през 2017 г. и няколко пъти, за да качи нещо; свидетелят знае за грижите и усилията, полагани от ответника - ответникът излизал от работа, за да го заведе на лекар, да напазарува; И. С. винаги бил прилично облечен, изглеждал добре за възрастта си, държал се мъжки, не се оплаквал, не е споделял да има нужди и да не му се обръща внимание; в хода на разпита свидетелят конкретизирал, че няма спомен след 2018 г. да е виждал В., посочва, че ответникът е живял в жилището на И. С. в[жк], но е адресно регистриран на неговия адрес, защото са приятели.

Съдът е посочил и показанията на свидетеля на ищеца С. Т. и неговите впечатления, че е посещавал имота през 2020 и 2021 година и е останал с впечатление, че бащата на ищеца живее сам; при посещенията И. С. не изглеждал особено добре - бил брадясал и с дълга коса, занемарен.

Подробно съдът се е спрял на показанията на О. С., която работи в Неврологична клиника на Първа градска болница, както и в реанимация – тя помни приема на И. С. като пациент, било е в началото на практика й, той бил приет в крайно увредено общо състояние по медицински и социални данни; бил докаран в състояние на „сопор“ - дълбоко сомнолентен, не бил контактен, адекватен, не бил в съзнание; пациентът бил с инсулт и десностранна централна хемиплегия - не движи десните крайници, в тях няма мускулна 5 сила; това, според свидетелката, означава, че не е докаран веднага; тя е запомнила фактите по този случай и е преценила, че често докарваните от хосписи пациенти изглеждат много по-добре от начина, по който изглеждал И.

С. - не бил къпан отдавна, с дълги жълти нокти около 2 см., много мръсен, не е бил бръснат, брадата му била 10-15 см. и по нейна преценка приличал на човек, за когото не се полагат грижи; допуска, че не са лекувани придружаващи заболявания.

Въззивният съд е обсъдил така посочените свидетелски показания. Приел е, с оглед показанията на св. Й., че между страните по договора е имало добри отношения, че ответникът е живеел заедно с бащата на ищеца в продължение на десет години и е полагал някакви грижи за него, но е отбелязал, че на тези грижи свидетелят е присъствал преди 2018 г., а договорът е сключен през декември 2019 г. Съдът е кредитирал показанията на този свидетел относно споделеното от ответника желание на И. С. да прехвърли имота на няколко пъти преди сключването на сделката, но е заключил, че в договора не е посочено, че имотът се прехвърля и като благодарност за минали грижи; че доказването на полагане на грижи преди сключването е неотносимо към спора; неотносими са и твърденията в отговора на исковата молба, че ответникът се е грижил повече от петнадесет години за С. - от значение е само периодът след датата на сделката.