Решение № 19983 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19983 гр. С, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К И Д при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110140602 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Л. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: град С, ж.к. „Н 2", бл. ...., действаща чрез адв. Л. И. Б., насочена срещу ответника „Ф И“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С, рн В, бул. „Т А“ No 109- 115, бизнес сграда "ТАО", ет. 6, съдържаща претенция спрямо ответното дружество да бъде установено, че ищецът не дължи поради изтекла погасителна давност сумите, произтичащи от договор за кредит с № .... от 16.04.2003 г., сключен между ищцата и кредитора „Ю Б“ АД. Постъпил е отговор от страна на представител на ответника, с който на основание чл. 237 ГПК признава иска на ищцата, като претендира приложение на хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК по отношение на претенцията за съдебно - деловодни разноски.

Съдът, след като съобрази възраженията и доводите на страните, намира следното:

Налице са предпоставките по чл.237 от ГПК, тъй като ответникът е признал предявения иск, като не са налице отрицателните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, посочени в чл. 237, ал. 3 ГПК. Представено е нарочно пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК.

По отношение на разноските ответното дружество възразява, че не е дало повод за образуване на исковото производство и изрично признало иска, 1 поради което следвало да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК. В тази връзка от материалите по делото се установява, че ищцата е получила уведомление за сключен договор за цесия, като на 24.03.2025 г. същата се позовала на възражение за погасяване по давност на претендираните с уведомлението задължения. На 02.07.2025 г. Л. В. обаче получила по електронен път извънсъдебна покана за доброволно плащане от ответника, в която било заявено, че ако не извърши плащане до 30.07.2025 г., то кредиторът ще предприеме съдебни действия за събиране на дължимата сума. В този смисъл ответникът е отказал да уважи възражението на ищеца за недължимост на претенцията, поради което единствената възможност за него е била да инициира настоящото исково производство, ето защо и в негова полза следва да се присъдят разноски. Представя се договор за правна помощ от 10.07.2025 г., в който е посочено, че в полза на адвоката е заплатено възнаграждение в размер на 1 700 лева. Този размер е и под предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г., макар съдът да не е обвързан от изискванията на посочения подзаконов нормативен акт. В тази връзка съдебният състав съобразява, че възражението за прекомерност на ответната страна е основателно и размерът на претендираното адвокатско възнаграждение следва да се намали до 1 000 лева, с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, цената на иска, обстоятелството, че процесуалният представител се е явил в откритото съдебно заседание, изготвил е една искова молба и уточнение към нея, липсата на процесуални усложнения в хода на производството, липсата на представени допълнителни доказателства, което да е продиктувало необходимостта от допълнителна подготовка. Към адвокатското възнаграждение следва да бъде добавена и заплатена държавна такса от 595.10 лева.

Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 237 ГПК РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между Л. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: град С, ж.к. „Н 2", бл.

.... и „Ф И“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С, р-н В, бул. „Т А“ No 109- 115, бизнес сграда "ТАО", ет. 6, че ищцата не дължи в полза на ответното дружество суми, произтичащи от договор за кредит № ....

2 от 16.04.2003 г., а именно 4 546.68 лева главница, 10 014.41 лева лихва, 65.16 лева неустойка, 251.03 законна лихва.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ф И“ ЕАД, ЕИК ... да ЗАПЛАТИ на Л. Г. В., ЕГН: ********** съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в общ размер на 1 595.10 лева (хиляда петстотин деветдесет и пет лева и десет стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от датата на неговото получаване пред Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3