Разпореждане № 330 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 330 гр. София, 01.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно дело № 20241100200139 по описа за 2024 година

Постъпила е молба от Г. А. Б.. Посочва, че от 34 години търпи наказание "доживотен затвор без право на замяна". Иска то да бъде заменено с наказание "доживотен затвор". Акцентира на обстоятелството, че няма наказания, награждаван е, както и че е на 78 години.

Въз основа на тази молба е образувано н.ч.д. по чл.449 НПК, като е разпределено на СГС, 16 състав.

Съдията-докладчик приема, че тази молба се отнася до претендирано процесуално право, което молителят в действителност не притежава. И по-конкретно, съобразно българския правен ред, едно лице, осъдено на наказание "доживотен затвор без право на замяна", не може да иска от съда да го замени с наказание "доживотен затвор". Вместо това той може да поиска от президента да го помилва, като направи тази замяна.

Това води до извод, че съдът поначало не е компетентен да разгледа тази молба. Следва да се приложи чл.42 ал.3 НПК, като молбата, заедно с делото, бъде изпратена на Президента, с оглед упражняване на правомощията му по помилване.

И по-конкретно: молителят е бил осъден на наказание "смърт чрез разстрел" по н.о.х.д. № 291/89 на ОС София, потвърдено с Решение № 76/28.06.1990 г по н.д. № 11/90 ва ВС, заменено с "доживотен затвор без замяна" с Указ № 4/25.01.1999 г на Вицепрезидента.

Следователно от тази дата - 25.01.1999 г молителят изтърпява наказание "доживотен затвор без право на замяна".

Съобразно чл.38а НК само наказанието "доживотен затвор" може да бъде заменено с наказание "лишаване от свобода" за срок от 30 години. Няма предвидена възможност по съдебен ред да се заменя наказанието "доживотен затвор без право на замяна" с наказанието "доживотен затвор" или с друго, по-леко наказание.

Следователно съдът поначало няма правомощието да извърши исканата от молителя замяна.

Следва да се посочи, че ЕСПЧ е приел наказанието "доживотен затвор" за противоречащо на чл.3 ЕКПЧ, ако осъденото лице няма реални възможност да бъде освободено, ако е дало достатъчно убедителни доказателства за своето поправяни и превъзпитание. С аргумент за 1 по-силното основание това се отнася и до наказанието "доживотен затвор без право на замяна", каквото търпи молителят. Но ЕСПЧ също така е приел, че българската правна система, която предоставя на Президента правото да помилва, вкл и да заменя наказанието "доживотен затвор без право на замяна" в по-леко, отговоря на това изискване - доколкото именно в производството по това помилване Президента (или Вицепрезидента, на когото евентуално е възложено това правомощие") ще може да прецени дали целите на наказанието и по-конкретно индивидуалната превенция по чл.36 НК са постигнати. В този смисъл е т.261 от делото ХАРАКЧИЕВ и ТОЛУМОВ срещу БЪЛГАРИЯ, № 15018/11 и 61199/12).

Поради това делото следва да бъде изпратено по компетентност на Президента на Република България, с оглед преценка дали следва да упражни правомощието си по чл.98 т.11 от Конституцията.

Воден от горното

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА образуваното наказателно дело от частен характер.

ИЗПРАЩА на основание чл.42 ал.3 НПК молбата на осъдения Г. А. Б. по компетентност на Президента на Република България.

Тази молба да се изпрати заедно с наказателното дело, по което е постановена присъдата, чието наказание, след първото помилване, е предмет на искането за замяна.

Разпореждането може да се обжалва от Г. А. Б. пред Софийски апелативен съд в 7 дневен срок от получаване на копие от него.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2